Така наречената, от нашите фермери „гръцка система“, е много проста. Разбира се, че всичко е свързано с пари. Формулата е малко по-различна от нашата. Дава ти пари в джоба, ти водиш телето в кланицата. И тук има под въпрос – справедлива цена.
Защо се дават парите.
При раждане фермерът получава около 90 евро за всяко маркирано и заведено в книгите теле. Ако до 12 месеца фермерът го продаде, той получава още 150 евро. Условието е телето да е стояло най-малко шест месеца във фермата. С други думи, ако то бъде продадено и стой най-малко шест месеца при купувача, той ще получи тази сума.
Ако продадете телето от 16 до 18 месечна възраст тогава фермерът получава 250 евро.
От тази година тази мярка има и продължение. Гръцките фермери също са много комбинативни и бързо смятащи. Те купуваха наши телета, държаха ги шест месеца във фермата и след това ги продаваха и съответно получаваха субсидията. Всичко това обаче свърши, и сега от субсидия може да се възползва само теле което е родено в Гърция. По този начин гърците ще си оправят плодовитостта. Нормално е да има и такива, които ще завъртят кадрил с номерата, но времето ще покаже. Говорих с наши фермери от сектор мляко по този въпрос, и се оказа, че те ако получат по 350 евро на глава, както е по тази схема в Гърция, също биха отглеждали излишните си телетата за месо – сметката им излизала.
В друга мощна говедовъдна страна – Ирландия, се предвижда да се дават по 35 евро на теле в клетка, за да му се купи допълнителен фураж четири седмици преди отбиване и две седмици след това, за да може телето да преживее по-лесно стресът от преместването. Към това има и 15 евро за ваксинация против болестите на дихателните пътища, които не са включени в профилактичната система на страната.
За да се случи това, трябва да има коопериране, за което министър Вътев ни говори, от първия ден, заемайки този пост. Тук става дума за депа за угояване. В страната сега имаме десетина такива депа. Няколко от тях угояват телета за себе си, защото имат месопреработвателно предприятие. Така както някои мандри имат и млечни стада.
Други депа отглеждат телета за да ги изнасят в чужбина. Тук отново урок от румънците, които са доста по-напред от нас в това отношение. Тази година там направиха две депа за угояване на телета, и то с доста голям капацитет. Едното е собственост на асоциацията на Ангуса а другото на няколко фермери.
Четвъртият извод е много прост: Хвърли отзад, за да намериш отпред (вярно е защото е народна мъдрост).
Дори и да заплодим кравите, и да получим телетата и да ги угоим, ако нямаме селекция ще спечелим по-малко. Трудно можем да кажем, че имаме кой знае колко месодайни животни. Броят на чистопородните месодайни крави е около 15 000. Трудно могат те на този етап да повлияят на ситуацията. Стадата, повечето са внесени от чужбина. Женските животни, които произвеждат, остават за собствен разплод. Някое и друго мъжко теле, също се продава за естествено покриване, а останалите, една част заминават живи на малка възраст за някои Балкански страни, другите се колят у нас.
Остава една голяма група от 90 000 крави, които според финансовата „стръв“ се определят ту за месодайни, ту за млечни, ту за майки с бозаещи телета. Обикновено се гледа къде е джак пота и се стреля там.
Все пак това е минало.
От горе казаното излиза, че основният производител на месо у нас, са млечните крави и тези дето си сменят имената. Това са повече от 70% крави на страната и не случайно те трябва да дадат по-голямата част от месото.
И тук идва селекцията. Не сме готови да рангираме стадата, не водим селекция по генотипа на майките, не знаем нищо за бъдещето на младите животни.
Другата пречка е забранената дума за животновъдите, на които стадата им са под селекция – думичката е кръстосване или кросбрединг. Забранена дума за нашето животновъдство. Не можем да направим и най-простата схема на селекция при млечните стада. Рангиране на стадото. Първите 40% от кравите се заплождат с най-добрите бици и то със сексирана сперма за женски телета, другите 60% от кравите със сексирана сперма, обаче за мъжки телата, и отново от най-добрите месодайни бици.
У нас обаче доколкото знам, не може селекционна крава да се запложда с месодаен или от друга порода бик. И представете си, това при една система, при която ние не произвеждаме бици за ИО и сме с години назад от сегашната селекция.
Петият извод трудно може да се формулира и ще го оставя по въпроса за селекцията, изводите да ги формират трите месодайни организации, които участват в Съвета. Допълвам само, при месодайните вече две години се работи по генотипирането и специалистите им имат точна информация.
Темата за месото е огромна. Дори може да се почне и от състава на Съвета. Дали на всички участници мястото им е там, и дали не липсват други. Но все пак не мога да се въздържа да не спомена,
че най-големия производител на месо у нас – млечно говедовъдство, не бяха поканени. Става дума за НСГБ, АРЧШГБ и други млечни формации.
Вероятно въпрос, който ще бъде коригиран до следващия съвет.
Михаил Михайлов – Изп. Директор НСГБ
