Колкото и жестоко да е това, трябва да си поставим въпросът за модела – какъв е минималния брой животни от различните видове, които да гарантират добър живот на земеделските производители. Интересен въпрос имаше към Аго Пари в предния брой. Запитване от един ентусиаст да става ЗП, как може да си направи стопанство от 15 пчелни кошера и десетина декара кайсии. Човека имал и пет декара земя, пръсната на три места в радиус поне 20 километра. Списанието му отговори съвсем точно, коректно и по правилата. Ами той за да стартира му трябва една не малка сума . Въобще не се знае дали ще постигне производствен обем от 6000 евро, каквито са изискванията. След четвъртата година неговото стопанство в най-добрия случай ще има 20 000 лева приходи /да не забравяме капризите на кайсията в случая/. Добавяме и разходите. Ами то, като ги извадим, той ще взема повече пари ако е на държавни помощи.
Така че, задачата на науката е голяма и градивна. Да сядат, да анализират и да ни казват кой път да поемаме и какво да правим при идващите условия, които ще са коренно различни от сега съществуващите и действащи такива. Трябва да решат въпросите за семейните ферми, за малките ферми, за големите ферми. Да ни кажат, как да не хвърляме пари на вятъра и да не произвеждаме нищо. Нашите фермери непрекъснато изтъкват, че вземаме два пъти по-малко субсидии от други държави. Ами то, няма и друг начин. Нидерландия произвежда три пъти повече мляко от една крава в сравнение с нас, а взема два пъти повече субсидии. Техните фермери също се сърдят за това.Подобно е положението и при „мързеливите” гърци, както казваме – те вземат два пъти повече и произвеждат два пъти повече. Веднага ще бъде поставен въпросът – и ние можем, ама цените малки. Значи и този въпрос трябва да се решава. Има начини, други са го направили. Размерът на фермите. Не може фермерите сами да установяват, че най-добрия модел преди вируса е над 100 крави във ферма и над 300 овце. Нямат ли място у нас мега фермите. Имаме няколко такива и работят не лошо. По този път тръгнаха и руснаците. Малко по-скромни в броя на кравите – от 500 до 2000 бр във ферма са Беларусите. Но успяха да станат номер три в света по производство на сирене, забележете – след Европа и САЩ. В Германия също има увеличение на средния брой отглеждани крави в една ферма. В бившите източни провинции се отива дори над 400 бр средно във ферма.
Следва и въпроса за технологията. С вързаното отглеждане ще трябва да се разделим след няколко години.. Внедряване, масово роботите в семейните ферми. Също фотоволтаици по покривите на големите ферми.
5 част: И идва големият въпрос, за който все си затваряме очите – помещенията за отглеждане на животни. Пуснете което искате предаване, свързано със земеделието и вижте в какви помещения се отглеждат животните. И това е за пред телевизията. Ами ако се направи репортаж от обикновена ферма. Страшно е. Даваха репортажи от един заразен район преди години, по-голяма мръсотия в показаните обори не може да се види другаде. Грозна картина, дори и в прехвалените семейни ферми, картинката е същата. Скоро по бразди даваха една козеферма в която се произвеждаха млечни продукти. Предполагам които е видял кошарите никога няма да си купи от тези продукти.
Следва и най-важното – увеличаване на продукцията. Изискванията при обвързаната подкрепа са изключително ниски, изкупните цени, според фермерите, също са много ниски. Така че, някой трябва да направи икономически анализ на ситуацията и да каже, какви тавани за субсидии и подпомагане са най-добри.
Нормативните документи- пълна промяна в полза на фермерите. Отидете в една ферма и си купете едно животно да занесете в кланица- тогава ще разбете болката на фермера. Тетрадките- вече са повече от 10, повече отколкото има един ученик от средния курс. Хем няма работници, хем трябва средно месечно фермера да отделя над 30 часа/така показват изследванията/ да попълва десетки формуляри, включително и това че е измел обора.
И накрая или най-отпред не зная вече и аз, е селекцията.
Пак се връщаме на телевизионните предавания за животни. Рядко може да се види консолидирано стадо с типичните признаци за дадената порода. Още по-голяма е трагедията, ако влезете във фейсбук, където се хвалим колко са хубави животните ни и всички вдигаме палеца нагоре. Да, като физика е така, но за породата сме далече от учебниците. Ще трябва да се направи голяма стъпка по отношение на селекцията. Изоставането ни е голямо. Ще трябва да прескочим някои етапи, през които са минали другите, но това иска голяма отговорност и дисциплина.
И накрая остана финансирането. Очаква се степента на финансово участие на държавите – членки да бъде намалена, което също ще се усети в области като изследвания и иновации, области, считани за „двигателите“ на трансформацията на Европа за чисто и проспериращо бъдеще за ново поколение.
Ще трябва да се намерят други източници на финансиране за директни плащания и развитие на селските райони , извън разпределения бюджет. Новите схеми за финансиране ще определят сегментите на селското стопанство, които стават много важни, дори стратегически. Имайки предвид социално-икономическото значение на селското стопанство, възможно е дори да се промени философията на субсидията. Финансирането от чужди държави, вече няма да е табу а търсен партньор.
Новото начало идва. Няма време. Необходима е пълна мобилизация на всички, които работят в държавните структури на земеделието. Някои трябва да поведе хорото, докато фермерите се съвземат от кризата.
