Българската месопреработвателна индустрия изпраща 2019 година със специфичен рекорд – на територията на страната са работили 85 кланици, което е най-високият брой за последните две години (с 6 обекта повече спрямо 2018 г.). Въпреки тази експанзия на инфраструктурата, производствените нива не следват същата крива.
Къде отиде месото? Промишленото производство в кланиците е достигнало 87 870 тона, което е спад от 2.8% на годишна база. Този обем представлява точно 79% от целия добив на червено месо в България. Анализът показва, че основната част от дейността е съсредоточена в ръцете на стабилни корпоративни структури – 77 от предприятията са регистрирани като търговски дружества, като те са генерирали внушителните 86.3% от общото производство. Останалите 8 обекта са собственост на еднолични търговци (ЕТ), чийто пазарен дял остава минимален.
Специализация на обектите Статистиката разкрива, че по-голямата част от кланиците са многопрофилни, но с ясен фокус върху свинското:
-
Общо 74 кланици са обработвали свине през годината.
-
53 обекта са заклали дребен рогат добитък (овце и кози).
-
Едва 43 предприятия са работили с говеда, което подчертава дефицита в сектора на едрия рогат добитък.
Европейско качество без суровина Важен акцент е, че абсолютно всички 85 обекта функционират в пълно съответствие с Регламент (ЕО) № 853/2004. Това гарантира, че България разполага с капацитет за вътреобщностна търговия и покрива най-високите хигиенни изисквания на ЕС. Проблемът обаче не е в хигиената или технологиите, а в липсата на достатъчно живи животни за преработка.
Докато търговските дружества продължават да бъдат гръбнака на индустрията, те са принудени да оперират в условия на свиващ се вътрешен пазар на суровини, което прави пълното натоварване на мощните им бази все по-трудна задача.
Материалът е изготвен на база Бюлетин № 377 на отдел „Агростатистика“ към МЗХГ.
