България подкрепи новите правила за ГМ микроорганизмите, но поиска строг контрол
България подкрепи започването на промени в европейската регулаторна рамка за генетично модифицираните микроорганизми (ГМ микроорганизми), като едновременно с това настоя за запазване на строгия контрол, задължителната оценка на риска и предпазния принцип. Това показват официалните документи на Съвета на Европейския съюз и официалната позиция на страната.
През последните дни темата предизвика оживени реакции след публикации, според които България едва ли не е подкрепила използването на ГМО в традиционни храни като кисело мляко, сирене, кашкавал и хляб. Подобно твърдение обаче не се съдържа в официалните европейски документи.
Какво всъщност реши Съветът на ЕС
На 16 юни 2026 г. Съветът на Европейския съюз прие своята позиция по проекта на директива, която е част от инициативата „Европейски биотехнологичен акт I“. Предложението актуализира правилата за генетично модифицираните микроорганизми и има за цел да направи европейската регулаторна рамка по-ясна и по-ефективна, без да се премахват изискванията за безопасност.
Документът не разрешава автоматично използването на генетично модифицирани микроорганизми в храните. Той представлява позиция на Съвета за започване на следващите етапи от европейската законодателна процедура.
Каква е официалната позиция на България
Официалната позиция на България показва, че страната подкрепя преразглеждането на действащата регулаторна рамка, но поставя няколко важни условия.
България настоява:
– да бъде запазен предпазният принцип;
– да не се допуска отслабване на оценката на риска;
– всеки генетично модифициран микроорганизъм да бъде оценяван индивидуално;
– да има последващ мониторинг след пускането на пазара;
– държавите членки да участват активно при бъдещото развитие на законодателството.
В документа София изрично подчертава, че концепцията за „квалифицирана презумпция за безопасност“ не трябва да заменя индивидуалната научна оценка на всеки отделен генетично модифициран микроорганизъм.
Защо темата предизвиква тревога
Въпреки официалната позиция, темата поражда сериозни обществени опасения.
Според д-р инж. Светла Николова обществото не е било достатъчно информирано за българската позиция, а бъдещи промени в европейските правила могат да окажат влияние върху производството на ферментационни храни, при които микроорганизмите играят ключова технологична роля – кисело мляко, сирена, кашкавал, хляб и други продукти.
Това обаче представлява експертна оценка за възможното развитие на законодателството, а не описание на вече прието решение.
Няма решение за ГМО кисело мляко или ГМО хляб
Най-важното уточнение е, че в официалните документи няма текст, който да разрешава производство или продажба на генетично модифицирано кисело мляко, сирене, кашкавал или хляб.
Настоящото решение се отнася до преразглеждане на законодателната рамка за генетично модифицираните микроорганизми. Ако в бъдеще бъдат предложени конкретни приложения в хранителната промишленост, те ще подлежат на отделни процедури, научни оценки и съответните европейски разрешителни режими.
Дебатът тепърва започва
В Европейската комисия промените се представят като част от усилията за насърчаване на биотехнологичните иновации и за повишаване на конкурентоспособността на Европейския съюз. От друга страна, природозащитни организации, потребителски експерти и част от земеделския сектор настояват всички бъдещи решения да бъдат максимално прозрачни и придружени от задълбочен обществен дебат.
За България темата има особено значение, тъй като ферментационните храни са част от националната хранителна традиция. Именно затова общественото обсъждане на всяка бъдеща промяна в европейските правила ще бъде от ключово значение както за производителите, така и за потребителите.
