Живеем в нова климатична реалност. Температурите вече през май доближават 40 градуса. Провеждаме форуми, предлагаме стратегии, готвим планове – но на практика не се прави почти нищо, за да помогнем на нашите крави да оцелеят при тези условия, и при това да продължат да дават мляко. Разговорите се въртят в кръг, а с настъпването на всяко лято, към горещините добавяме нов проблем – водата. А средствата, които са нужни за справяне с това предизвикателство, ги нямаме.
Когато няма пари – трябва стратегия
Щом липсват ресурси за скъпи технологични решения, остава едно – да се мисли стратегически. И то в дългосрочен план. Един от пътищата е селекцията: да се създадат крави, устойчиви на високи температури.
Изследванията показват, че изборът на животни с физиологични и клетъчни особености, позволяващи по-добра адаптация към топлина, е реална и ефективна възможност. Учените от Онтарио (Канада) посочват три възможни подхода:
1. Селекция за по-ниска млечност
Кравите с по-нисък метаболизъм понасят по-добре топлинен стрес. Но този избор логично води до по-ниска продуктивност. Подходящо само в крайни случаи.
2. Кръстосване с топлоустойчиви породи
Адаптирани породи, като Индубразил или Сенепол, могат да придадат термоустойчивост. Въпросът е какво губим откъм млечност и адаптация към студ.
Въвеждането на породи като Индубразил или Сенепол, които са добре адаптирани към горещ климат, наистина може да подобри термоустойчивостта на стадото, но това идва със съществени компромиси:
Млечност
– Индубразил и Сенепол са месодайни породи или двойно предназначение, но не са селектирани за висока млечност като Холщайн, Браун Швейц или Джърси.
– Кръстоските с тях често водят до намаляване на лактационния добив, особено ако не се поддържа висок процент на млечна генетика.
– Средната млечност при Сенепол, например, е около 1500–2500 литра на лактация — далеч под нивата на типични млечни породи.Адаптация към студ
– Тези породи произхождат от тропични или субтропични региони и имат тънка кожа, малко подкожна мазнина и къса козина, което ги прави много чувствителни към студ и влага.
– В региони с континентален или студен климат, това значи по-висок риск от настинки, стрес и намалена продуктивност при ниски температури.Извод:
Ако целта е устойчивост на топлина, тези породи може да са полезни при кръстосване, но:
– Трябва да се балансира процентът на генетика, за да не се загуби млечната продуктивност.
– За умерен или студен климат, те трябва да се използват с повишено внимание, особено ако зимите са дълги и сурови.
3. Редактиране на гени – генът SLICK
SLICK е ген, отговарящ за къса, лъскава козина и подобрена терморегулация. Създаването на животни чрез генно редактиране с този ген е ново направление с голям потенциал – но засега скъпо, етично спорно и слабо приложимо у нас.
По-добро решение: селекция на база физиология и имунитет
Кравите, които показват по-ефективна терморегулация, стабилен пулс и дишане при високи температури, както и добра имунна защита, понасят по-леко жегите.
Изследванията показват: животните със силна имунна система са по-устойчиви на топлина.
Това е надеждна, дългосрочна стратегия за региони с умерен климат, където не може да се прави компромис с устойчивостта на студ.
Българският контекст: импровизация вместо политика
В България няма нито селекционна програма за устойчивост на топлина, нито държавна политика, която да стимулира развъждане на устойчиви животни. Всичко се прави на парче – вентилатори, душове, сенници, осолена вода… Това е импровизация, не решение.
В същото време млечните крави страдат. И фермерите също – от ниски добиви, заболявания, разходи и изтощение.
Решението е дългосрочно и започва от селекцията
Не става въпрос да избираме между мляко и устойчивост. Става въпрос за баланс.
За интелигентна селекция, насочена към:
– по-добра терморегулация
– силна имунна система
– стабилна продукция
– адаптация към климатични колебания
– здраво, устойчиво животно
Това е посоката. Това е бъдещето. Не е евтино, но е по-евтино от загубите, които ни причиняват горещините всяка година.
