Начало Новини Хансен: Новата ОСП трябва да помогне на фермерите да се подготвят за...

Хансен: Новата ОСП трябва да помогне на фермерите да се подготвят за кризите

Европейският комисар по земеделие и храни Кристоф Хансен смята, че бъдещата Обща селскостопанска политика трябва да насочи повече средства към инвестиции, климатична устойчивост и обновяване на поколенията, а не само към компенсиране на вече нанесени щети.

Новата Обща селскостопанска политика трябва да даде на земеделските производители повече възможности да инвестират в своите стопанства и да се подготвят за последствията от изменението на климата. Това заяви европейският комисар по земеделие и храни Кристоф Хансен по време на посещението си във Франция.

Комисарят се срещна с млади фермери, представители на земеделския сектор и организации, които участват в обсъжданията за бъдещето на европейското земеделие.

На фона на поредното лято със суша, високи температури и пожари Хансен постави въпроса дали европейската земеделска политика трябва да продължи основно да компенсира производителите след настъпването на бедствието, или да им помогне да бъдат по-добре подготвени за него.

Според него обезщетенията за претърпени загуби не могат да бъдат единственият отговор на климатичните рискове.

Вместо това бъдещата ОСП трябва да създава условия стопанствата да инвестират предварително в решения, които намаляват уязвимостта им. Това може да означава по-добро управление на водата, модернизиране на производството, технологии за по-ефективно използване на ресурсите и други инвестиции, които позволяват на фермера да продължи да произвежда и при по-тежки климатични условия.

Три основни задачи пред бъдещата ОСП

Хансен очертава три основни направления, които според него трябва да бъдат в центъра на бъдещата европейска земеделска политика.

Първото е подкрепата за действащите земеделски производители, които трябва да могат да запазят производството си в условията на растящи разходи и климатични рискове.

Второто е увеличаването на инвестициите в стопанствата. Идеята е земеделската политика да не се ограничава до плащане на компенсации след суша, пожар или друго бедствие, а да подпомага фермерите да изграждат по-устойчиво производство.

Третият приоритет е обновяването на поколенията. Европейското земеделие се нуждае от повече млади хора, които да поемат съществуващите стопанства и да създават нови производства. За това обаче са необходими не само стартова помощ, а достъп до инвестиции, земя, технологии и възможност за реален доход от земеделската дейност.

Компенсацията идва след щетата

„Компенсацията за загуби не може да бъде единственият ни отговор“ – това е един от основните акценти в позицията на Хансен.

Тезата е проста: когато стопанството вече е загубило реколтата си или животните и инфраструктурата са пострадали от екстремно явление, компенсацията помага, но не решава причината за проблема.

Именно затова инвестициите в устойчивост постепенно се превръщат в един от важните въпроси при обсъждането на бъдещата ОСП.

Това е особено важно за животновъдството, където климатичните промени могат да засегнат едновременно производството на фуражи, наличието на вода, условията за отглеждане на животните и разходите на фермите.

При растениевъдството последствията от сушата и високите температури вече поставят под въпрос добивите и икономическата устойчивост на редица производства.

Затова според Хансен следващата ОСП трябва да бъде не само механизъм за подпомагане след кризата, а инструмент, който позволява на земеделците да се подготвят преди кризата.

От размера на бюджета към начина, по който се използва

Дебатът за бъдещето на ОСП постепенно се измества. Въпросът вече не е само колко средства ще бъдат отделени за земеделие, а как тези средства ще бъдат използвани и какъв резултат ще дадат за фермерите.

Инвестициите, климатичната устойчивост и обновяването на поколенията се очертават като едни от основните направления в този разговор.

За европейските земеделци това означава промяна във философията на подпомагането – от политика, която основно компенсира загубите, към политика, която трябва да помогне на стопанствата да останат жизнеспособни и при следващата суша, следващата гореща вълна или следващото природно бедствие.

Защото климатът няма навика да чака следващия програмен период.

НЯМА КОМЕНТАРИ

ОСТАВИ КОМЕНТАР

Please enter your comment!
Please enter your name here

Exit mobile version