Бистрата вода от кладенеца не означава непременно безопасна вода. Нитратите не променят задължително цвета, вкуса или мириса на водата, но при повишени концентрации могат да се превърнат в сериозен риск за здравето на хората и животните.
Проблемът е особено важен за селските райони, където много стопанства използват собствени кладенци и сондажи за пиене, водопой, миене и други ежедневни нужди. Именно при тези водоизточници визуалната проверка не е достатъчна. Единственият надежден начин да се установи наличието на нитрати е лабораторното изследване.
Как нитратите стигат до подпочвените води
Основният източник на нитрати в земеделските райони често е свързан с азотното хранене на растенията. Когато азотните торове се използват в количества, по-големи от потребностите на културата, или се внасят в неподходящ момент, част от азота остава извън растителната система.
Нитратите са подвижни във водата и могат да се придвижат надолу през почвения профил. Така те постепенно достигат до подпочвените води и могат да попаднат в кладенци и други плитки водоизточници.
Рискът не идва само от минералните торове. Лошото съхранение и управление на оборския тор, животинските отпадъци и неправилно разположените септични ями също могат да допринесат за замърсяването.
Това е особено важно за животновъдните ферми, където водата има пряко значение не само за хората, но и за животните.
Кладенецът може да изглежда идеално чист
Една от най-опасните заблуди е, че замърсената вода непременно изглежда мръсна.
При нитратите това не е така. Водата може да бъде напълно бистра и без неприятна миризма или вкус, а лабораторният анализ да покаже концентрация, която не е подходяща за питейна употреба.
Затова собственикът на стопанство не трябва да разчита на външния вид на водата. Особено при частни кладенци е разумно водата периодично да се изследва в акредитирана лаборатория.
Нитратите не са замърсител, който може да бъде отстранен просто чрез кипване на водата.
При изпаряване на част от водата количеството нитрати не изчезва. Напротив, концентрацията им в останалата вода може да се увеличи.
Следователно използването на замърсена вода за чай, готвене или приготвяне на храна чрез кипване не гарантира нейното обезопасяване.
Най-голям е рискът за малките деца
Повишеното съдържание на нитрати във водата е особено опасно за кърмачетата. При определени условия нитратите могат да доведат до метхемоглобинемия, известна като „синя болест“.
При това състояние се нарушава способността на кръвта да пренася кислород. При тежки случаи състоянието може да бъде животозастрашаващо.
Именно затова водата от непроверен собствен кладенец не трябва автоматично да се приема за подходяща за пиене или за приготвяне на храна за малки деца.
Нитратите са и проблем за самото земеделие
Тук се вижда пряката връзка между здравето на хората, животновъдството и начина, по който се управляват хранителните вещества във фермата.
Всеки килограм азот, който не е усвоен от културата, не трябва да се разглежда просто като загуба на тор. Част от него може да попадне във водата и да се превърне в екологичен и икономически проблем.
Затова торенето трябва да бъде съобразено с потребностите на културата, запасеността на почвата, времето на приложение и конкретните условия на стопанството.
Същият принцип важи и за оборския тор. Той е ценен ресурс, защото съдържа хранителни вещества, но неправилното му съхранение или прекомерното му внасяне могат да доведат до загуби на азот и замърсяване на водите.
Къде рискът е по-висок
Особено внимание е необходимо при стопанства, които използват плитки подпочвени води.
Рискът от замърсяване се увеличава при съчетание на няколко фактора – близко до повърхността ниво на подпочвените води, пропускливи почви, липса или лошо функциониране на канализация, неправилно разположени септични ями, оборски тор или животновъдни обекти.
Затова местоположението на кладенеца спрямо обора, торохранилището и септичните съоръжения не е маловажна подробност. То е част от управлението на риска във фермата.
Водата за животните също трябва да бъде контролирана
В животновъдното стопанство водата е фураж в течна форма – животните я приемат всеки ден и в значителни количества.
Когато водата идва от собствен кладенец или сондаж, стопанинът трябва да знае какво реално съдържа тя. Това важи особено за ферми с крави, овце, кози и други животни, при които водоснабдяването е постоянно.
Качеството на водата може да има значение за здравето, приема на вода, продуктивността и общото състояние на животните. Затова изследването на водоизточника трябва да бъде част от доброто управление на фермата, а не действие, което се предприема едва след появата на проблем.
И водата за напояване не бива да се подценява
Контролът не трябва да се ограничава само до водата за пиене.
Качеството на водата за напояване е важно и за земеделската продукция, особено при зеленчуци и други култури, които се консумират пресни.
Така проблемът с нитратите се превръща в цялостна тема за управлението на земята, водата и хранителните вещества в стопанството.
50 мг/л е важна граница за питейната вода
За водата, предназначена за човешка консумация, максимално допустимата концентрация на нитрати е 50 мг/л.
Тази стойност обаче не трябва да се използва като заместител на лабораторния контрол. При частен кладенец стопанинът няма как да разбере дали водата е под или над тази граница само като я погледне.
Затова при собствен водоизточник правилният подход е прост: изследване, оценка на резултатите и предприемане на мерки при отклонение.
Предотвратяването започва още при торенето
Нитратите във водата не се появяват внезапно. Често зад проблема стоят конкретни действия или пропуски в управлението на стопанството.
Правилното торене, съобразеното внасяне на оборски тор, доброто съхранение на животинските отпадъци и правилното разположение на потенциално замърсяващите обекти са част от превенцията.
Изводът е категоричен: ако водата от кладенеца е бистра, това е добра новина за очите, но не и доказателство за безопасност. При собствен водоизточник лабораторният анализ е единственият сигурен начин да се разбере какво всъщност пият хората и животните във фермата.
