Ерата на старомодния сезалов канап е на изживяване. Този канап, направен от влакна от сезал, извлечени от листа от агаве, свърши добре работа при липсата на други алтернативи, но със сигурност не беше перфектен. Скъсаният канап и разложените, разхвърляни бали са позната гледка във фермите от старото време. Спомняме си още, как от стомаха на кравата сме вадили кълбета от сезал..
Днешния ден, балите, опаковани в пластмасово фолио, се превърна в норма. След косене, полето изглежда спретнато с плътни еднакви бали и нито една счупена. Попитайте всеки оператор на балопреса и той ще ви каже, че опаковането на бала с пластмаса е много по-бързо от канап и лесно за транспортиране.
Ползите от пластмасовото опаковане се простират отвъд сенокоса, те запазват по-добре хранителната стойност на фуража, като предотвратяват разваляне, включително от микотоксини, които обичат мокрото сено.
Има обаче потенциална тъмна страна, която трябва да се вземе предвид. Един ден мой колега от диагностичната лаборатория ме покани да видя аутопсията на крава, която местен фермер донесе след смъртта ú. За да разберем причината, кравата изглеждаше много отслабнала, отворихме стомаха и открихме вътре пачка пластмасови конци с размерите на волейболна топка. При по-внимателно изследване се оказа, че бучката се състой от пластмасов филм, изяден от крава.
Фермерът отбелязал, че е хранил всичките си крави със сено от кръгли бали, без да премахва филма. Нямаше други заболявания при кравата, така че смятахме, че бучката пластмаса е основната причина за смъртта – тя блокира изтичането на фураж от търбуха, причинявайки сериозни проблеми с храносмилането.
Подобни истории са ми разказани от други ветеринарни лекари и според статистиката на тези производители, които са предоставили на животните достъп до бали с пластмаса, около 15% от изследваните мъртви крави са имали този вид „вътрешно запушване“.
Пластмасовата опаковка достига до кравите по няколко различни начина. Повечето производители (както показа едно проучване) не отстраняват обвивката, когато нарязват сеното, вярвайки, че няма да бъде опасно. Проблемът тук е, че дори малки, нарязани нишки от пластмаса се мачкат в търбуха на животното: те са несмилаеми и практически не се отделят от тялото.
Второ, дори ако почистите балата, но оставите фолиото на мястото за хранене, кравите ще го вземат и ще го дъвчат, когато няма сено.
Необходимостта от предотвратяване на достъпа на едър рогат добитък до найлонови опаковки е въпрос на дебат сред говедовъдите и ветеринарните лекари. Много от тези, които никога не са махали фолиото от балите си, не са забелязали здравословни проблеми или смърт на крави. Освен това разопаковането на бали отнема време, особено в мразовито време, така че мнозина смятат, че тази допълнителна работа може да бъде пропусната.
Последствията от натрупването на пластмасов филм в храносмилателния тракт на говедата обаче не винаги са очевидни. Ами онази крава, която не наддава, или онова теле, което се подува в хранилището? Тези животни изследвани ли са за филмова оклузия?
Всички собственици на добитък са за профилактика на здравето: например ваксинация на крави. Ние не се тревожим за това колко време отнема да се ваксинираме срещу болести, които могат или не могат да съществуват, а просто да постъпим правилно.
Защо тогава не отделим време, за да предотвратим достъпа на кравите до друга потенциална опасност за здравето, на която са изложени всеки ден, когато храним „пластмасово“ сено? Отнема ни 30 секунди, 60 секунди или 15 минути, за да обелите една бала, не си ли струва?
Източник: Russ Daly
