Когато летните горещини забавят растежа на тревата и пасищата започнат да дават все по-малко зелена маса, животновъдите трябва предварително да са осигурили друг източник на фураж. В тази ситуация соргото има място в стопанството, защото може да се използва както за зелен фураж, така и за силаж.
Това не е нова или непозната култура за България. Соргото отдавна е част от научната и практическата работа в областта на фуражното производство у нас.
Защо соргото привлича внимание при засушаване
Соргото е топлолюбива култура и има добра приспособимост към условия, при които летните засушавания затрудняват производството на други фуражни култури.
Предимството за животновъда е, че соргото не е предназначено само за един начин на използване. В зависимост от вида, предназначението и технологията на отглеждане то може да се използва като зелен фураж, за силаж или за производство на зърно.
Една от силните страни на фуражното сорго е възможността произведената зелена маса да бъде консервирана.
Националната служба за съвети в земеделието посочва възможности за използването му като зелен фураж, за силажиране и за производство на сух фураж. Това позволява на стопанството да създаде запас за периода, когато пасищата вече не осигуряват достатъчно количество храна.
Тук е и практическата полза. Вместо животновъдът да чака тревата да намалее и след това да търси скъп фураж на пазара, част от необходимата храна може да бъде произведена предварително и съхранена.
Соргото има място и при храненето на говедата
Соргото може да бъде част от дажбата на говедата. Данни от научни разработки, показват, че соргото може да участва като фуражен компонент при млечни крави, а комбинираният силаж от царевица и сорго може да има добра хранителна стойност.
Това обаче не означава, че всяко сорго трябва автоматично да замества царевицата. Видът на соргото, фазата на прибиране, съдържанието на сухо вещество и начинът на съхранение имат значение за качеството на получения фураж.
Затова при планиране на площите трябва да се избира материал според конкретното предназначение – зелен фураж, силаж или зърно.
България има собствен опит със соргото
Соргото не е култура, която тепърва трябва да бъде „откривана“ за българското земеделие.
Институтът по фуражните култури – Плевен е създаден още през 1954 г. именно с научно-приложна дейност в областта на фуражното производство. В продължение на десетилетия институтът работи по селекцията, технологиите за отглеждане и консервирането на фуражните култури, включително сорго.
В научната колекция на института соргото е представено наред със суданката и други фуражни култури. Това показва, че културата има трайно място в българската научна база за производство на фуражи.
Къде има най-голям смисъл да се използва
За българските ферми соргото е особено интересно там, където летните засушавания редовно намаляват продуктивността на пасищата и фуражните площи.
То може да бъде част от стратегията на стопанството за осигуряване на фураж през критичните месеци, но конкретният избор на сорт или хибрид трябва да се прави според почвата, наличната вода, предназначението на културата и технологията на прибиране.
Това е важно, защото соргото не е култура, която просто се сее и оставя без управление. Както при всяка фуражна култура, добрият резултат зависи от правилния срок на сеитба, грижите за посева и момента на прибиране.
Силажът превръща соргото в запас за сухия период
При добре организирано производство соргото може да бъде част от системата за създаване на фуражен резерв.
Зелената маса се прибира в подходящата фаза и може да бъде използвана за силаж. Така произведеният през активния вегетационен период фураж се превръща в запас, който животновъдът може да използва по-късно.
Точно тук соргото има практическо значение за говедовъдната ферма: не се разчита само на това какво ще даде пасището в момента, а се планира фуражът предварително.
Институтът по фуражните култури – Плевен има дългогодишна научна работа именно в областта на консервирането и преработката на зелени фуражи, включително разработени технологии и биологични средства за силажиране.
Соргото не е универсално решение, но е полезен инструмент
Най-голямата грешка би била соргото да се представя като култура, която решава всички проблеми с фуража.
То не отменя пасищата, царевицата, люцерната или останалите фуражни култури. Силата му е в това, че може да бъде още един инструмент в системата за осигуряване на храна, особено когато стопанството се сблъсква с горещо и сухо лято.
За животновъда това означава по-добро планиране: част от площите да произвеждат фураж за директно използване, а друга част – фураж, който да бъде консервиран и запазен за критичните периоди.
Практичният подход е прост: пасището осигурява паша, когато условията позволяват, а фуражните площи със сорго могат да осигурят допълнителна зелена маса и запас за времето, когато тревата вече не стига.
Така соргото не е „модна“ култура, а част от една стара и напълно практична логика във фуражното производство — да се произведе фуражът навреме, да се запази и да бъде на разположение, когато животните имат нужда от него.
