Топлинният стрес е резултат от неблагоприятно съчетание между температура, влажност на въздуха, скорост на въздушното движение и слънчево греене. По време на жега животните задържат повече топлина, отколкото могат да отделят, и не могат да поддържат постоянна телесна температура. Това може да доведе до здравословни проблеми и значително намаляване на продуктивността.
Как да се разпознае топлинният стрес?
По време на топлинен стрес животните дишат учестено, често с отворена уста, стоят прави или лежат по-често и се опитват да намират по-хладни зони. Отбелязва се намаляване на приема на фураж и на продукцията. В тежки случаи, например при липса на сянка на пасището или при високи температури и влажност в обора, животните може да получат топлинен удар и да умрат.
Подобряване на естествената вентилация
Най-лесният и евтин начин за намаляване на топлинния стрес е чрез естествена вентилация. При реконструкция или изграждане на нов обор е важно да се предвиди добра естествена вентилация. Възможностите за това са:
-
Обор с отворени странични стени (обори от типа „навес“) е най-добрият избор за млечни крави в климатични условия, където жегите са често срещани.
-
Широк отвор на билото: За добра вентилация е необходим широк отвор на билото на покрива – за предпочитане е открито било. Ако това не е възможно, тогава трябва да има отвор с минимум 5 см широчина за всеки 3 м ширина на обора.
-
Височина на стените: Колкото по-високи са стените, толкова по-добро е движението на въздуха в обора. Височината на стените трябва да е поне 3 м.
-
Ширина на отвора на страничната стена: колкото е по-широк, толкова по-добре. В идеалния случай височината на отвора трябва да е поне 80% от височината на стената.
-
Екраните за вятър могат да бъдат използвани за предпазване от дъжд и вятър, като същевременно позволяват движение на въздуха. Важно е да се използват правилните екрани, тъй като някои могат да намалят въздушния поток значително. Пропускливостта за въздух трябва да бъде поне 70%.
-
Подреждането на обора също влияе на движението на въздуха. Препоръчително е оборите да са ориентирани по посока север–юг.
-
Дължината на обора: Колкото по-дълъг е обора, толкова по-голямо съпротивление се създава срещу преминаването на въздуха и толкова по-важни са отворите в билото за извеждане на въздуха.
-
Покривът също влияе върху движението на въздуха. Желателно е покривът да има наклон от поне 15°.
Изкуствена вентилация
Движението на въздуха намалява топлинния стрес чрез пренасяне на топлината от кожата на животното. Ако естествената вентилация не е достатъчна, тогава трябва да се използва изкуствена вентилация. Това може да стане чрез поставяне на вентилатори над местата за почивка на кравите или над пътеките. Добре е вентилаторите да се включват автоматично, когато температурата в обора надвиши 22–23°C. Поставянето на вентилатори подобрява условията в обора и подобрява продуктивността.
Важно е вентилаторите да се поддържат в добро състояние и редовно да се почистват от прах. Когато вентилаторите са покрити с прах, въздушният поток се намалява с до 40%.
Видът на вентилатора и начинът му на поставяне също са важни. Мощните вентилатори, които обдухват на голямо разстояние, са по-ефективни от много малки вентилатори. За максимален ефект вентилаторите трябва да са поставени на височина поне 2,5 м, а ъгълът на обдухване трябва да е насочен под ъгъл от 20 до 30 градуса. Важно е въздушната струя да не е насочена директно към муцуната на животните. Дебитът на въздуха, подаван от вентилатора, трябва да е минимум 25 м³/ч на крава.
Охлаждане чрез пръскане с вода
Охлаждането чрез вода е ефективно при високи температури. При пръскането с вода кожата на животното се мокри, а водата се изпарява от кожата и така охлажда тялото. Това се нарича изпарително охлаждане. Охлаждането чрез вода не бива да се бърка с охлаждане на въздуха чрез овлажняване – последното често води до увеличаване на влажността на въздуха в обора и понижаване на ефективността на охлаждането.
Системите за пръскане трябва да са разположени на подходящо място – например на пътеката пред автоматичната поилка или до доилния парлор. Животните стоят там преди или след доене и така могат да бъдат охладени ефективно. След това вентилаторите обдухват мокрите животни и така се постига охлаждане.
Важно е повърхността на пода да позволява оттичане на водата. Когато подът остане мокър, животните се замърсяват. Тогава трябва да се намали количеството на използваната вода.
Пръскането може да е на интервали – например 1 минута пръскане на всеки 5 минути. Това позволява водата да се изпарява между пръсканията.
Заключение
За намаляване на топлинния стрес могат да се предприемат редица мерки, включително подобряване на естествената вентилация, използване на вентилатори, охлаждане чрез вода и подходящо разположение на обора. Тези мерки подобряват благосъстоянието на животните и увеличават продуктивността. Освен това, здравето на животните се подобрява, като например се наблюдава намаляване на случаите на мастит и проблеми с копитата. При възпроизводството се забелязва по-добро заплождане и по-малко случаи на отпаднали ембриони.
