На 19 юни приключва извънредният контрол върху вноса на сурово мляко, въведен в началото на месеца от Българската агенция по безопасност на храните. Така след десет дни всички доставки отново ще бъдат проверявани по досегашния модел, основан на анализ на риска.
Мярката беше въведена след заповед от 8 юни, която задължи всяка пратка сурово мляко, млечен концентрат, сухо мляко, суроватка и масло да преминава лабораторни изследвания преди допускане в страната. До излизане на резултатите камионите трябваше да изчакват на граничните пунктове.
Според официалните мотиви през май при засилен мониторинг са установени несъответствия при около 24% от изследваните проби. Част от тях са били свързани с показатели за безопасност на храните, включително наличие на афлатоксин М1 в отделни доставки.
Афлатоксин М1 е опасно вещество, което може да попадне в млякото, ако животните са били хранени с фуражи, заразени с плесени. То е вредно за здравето и при продължителен прием в големи количества може да увеличи риска от тежки заболявания. Особено важно е, че не се унищожава при пастьоризация или друга топлинна обработка на млякото, затова контролът за наличието му е задължителен.
Десет дни на напрежение по границите
Още в първите дни след въвеждането на режима представители на млекопреработвателния сектор сигнализираха за сериозни затруднения. На няколко гранични пункта се образуваха опашки от цистерни, чакащи лабораторни резултати.
Проблемът се оказа особено сериозен заради факта, че пробите се обработваха в ограничен лабораторен капацитет, а резултатите излизаха след между два и три дни. При високите летни температури това пораждаше опасения за качеството на суровината и за възможни финансови загуби.
Представители на преработвателната индустрия предупредиха, че продължаването на подобен режим може да доведе до затруднения в производството, оскъпяване на суровините и напрежение по цялата верига на доставки.
В същото време част от животновъдите приеха мярката положително. Според тях ограничаването на вноса може да повиши интереса към българското сурово мляко и да окаже натиск за увеличение на изкупните цени.
Числата поставят нови въпроси
По време на обявяването на отмяната на извънредния контрол бяха представени и данни за мащаба на вноса.
Според информацията от началото на 2026 г. до първи юни в страната са внесени около 33 хиляди тона сурово мляко. Това количество представлява под 7% от произведеното в България мляко за същия период.
През първите пет дни от действието на засиления контрол в страната са влезли едва 16 камиона със сурово мляко.
Именно тези данни породиха дискусия дали въведеният стопроцентов контрол е бил съразмерен на реалния обем на вноса. От една страна държавата посочи необходимостта от защита на потребителите и гарантиране качеството на храните. От друга страна бизнесът постави въпроса дали административната тежест не е прекалено голяма спрямо размера на сегмента, който е бил обект на проверките.
Спорът между фермери и преработватели остава
Темата отново показа различията между интересите на производителите и преработвателите.
Фермерите от години настояват за по-силна защита на българското производство и за ограничаване на натиска от евтин внос. Млекопреработвателните предприятия обаче подчертават, че местната суровина невинаги е достатъчна като количество и че редица предприятия разчитат на доставки от други държави.
Така двата сектора продължават да гледат на проблема от различни позиции, макар и да са част от една и съща производствена верига.
Следващият етап – контрол върху готовите млечни продукти
След прекратяването на извънредния режим вниманието се насочва към пазара на готовите млечни продукти.
Подготвят се промени, свързани с етикетирането на млечните изделия, така че потребителите да получават по-ясна информация за произхода на използваната суровина. Обсъждат се и нови стандарти за продукти, произведени изцяло от български суровини.
Така приключването на десетдневния контрол върху суровото мляко не слага край на дебата. Напротив – спорът за ролята на вноса, защитата на българските производители и мястото на местната суровина в хранителната индустрия вероятно тепърва ще се изостря.
Десетдневната акция остави впечатлението за институции, които реагират под натиск и вземат решения без достатъчна подготовка на последиците. Когато една мярка е представяна като жизненоважна за защитата на потребителите, а след това е отменена само след няколко дни, неизбежно възниква въпросът дали проблемът е бил реален и добре оценен, или държавата просто е търсила показна демонстрация на активност.
