Какъв е избора, то си личи от името на стопанството – „Сакар Ангус”. Фермата е създадена през 2010 година в с. Дрипчево, община Харманли. Собствениците стартират с 350 бр овце, и им трябват няколко години, да разберат, че това не е тяхното признание. Започват да се интересуват от месодайното говедовъдство, да посещават елитни ферми, работещи в това направление. Идва и ред да изберат породата. Трябва да се прецени, коя е най-подходящата за климатичните и теренни условия на района, да се направи маркетинг и разбира се икономически анализ.
В крайна сметка, бизнеса си е бизнес, а не хоби. През 2014 год. вземат ре-шението да се ликвидират овце-те и закупят женски месодайни кръстоски с бащи Абърдийн Ангус. Да се види как се развиват животните, има ли проблеми с отглеждането им и съответно продуктивността им. След една година е взето окончателното решение
– „ Правим ферма за 400 броя крави от породата Абърдийн Ангус ”
За сега не са решили да внесат животни от чужбина, ще се разчита само на собствено производство.
За кратко време е подготвена фер-мата. Построен е нов обор в селото, с панели сандвич , три-странно затворе-ни с опция при много студено време да се затваря и откритата страна. Тук, в тази сграда ще става доугояването и ще се настаняват проблемните животни. Понеже животните са пасищни, логиката е целогодишно да са на пасището.
Ето защо, в най-закътаното място на паси-щето е направен голям навес, под който животните се прибират по собствено жела-ние. Тази година с електропастир са заградени 1 600 дка земя, която е парцелирана, и на 22 дни животните се местят от парцел на парцел. От следващата година започва и подобряването на тревостоя. Въпросът с водата също е решен с няколко големи поилки и язовир, който граничи с пасището. Храненето с трева и подхранването с концентриран фураж е в много малки количества. За зимните месеци има приготвен синаж, и разбира се ливадно сено.
До навършва-нето на 6 месеч-на възраст, теле-тата са при май-ките си, след което отиват за угояване, до дос-тигането им на 320 – 350 кг, когато се продават.
Осъзнавайки, че е много трудно да се осъществи изкуственно осеменяване, фермерите си закупуват три
чистокръвни бика от породата Абърдийн Ангус от Германия, освен това разделят кравите на три групи и определят за всяка група бик, за да знаят бащите на приплодите. Води се подробен отчет на скачките и ражданията. На практика, всичко изглежда много просто.
Планове – не може без това, да се върви напред. А 
именно, увеличаване броя на отглежданите крави, като твърдо породата ще е Абърдийн Ангус, да се внесе и един бик от Червения Абърдийн, увеличаване на заградените с електропастир пасища.
Увеличаване фуражопроизво-дството, и най-важното, обръщане на сериозно внимание на селекцията. Влизане в схемата за биологично производство, кланница, тренажорна и разбира се два магазина в Харманли и Стара Загора.
Проблеми – най-важният с работната ръка, сякаш е решен.
Трудности има при регистрацията по чл.137 на ЗВМД. Наредба 44 освобождава при пасищно отглеждане от регистрация, а закона казва, че трябва да я има. Няма логика, да се изгражда торохранилище, когато животните са целогодишно на пасището, в същият дух има и други изисквания, които звучат пресилено. Като баня за гледачите, трупосъбирателни контейнери, а екарисажната кола не може да стигне до пасището и др. Независимо, че животните не са признати като селекционни, защото не отговарят все още на фенотипните изисквания на породата и повечето са първо и второ поколение, фермерите са членове на Асоциацията за развъждане на месодайни породи говеда в България ( АРМПГБ), членският внос е внесен и съответно ще се извърши контрол на продуктивните качества на животните.
