Прясното месо /fresh/ е шанс за директните продажби

0

Преди няколко дни излезе Наредба ЗА СПЕЦИФИЧНИТЕ ИЗИСКВАНИЯ КЪМ ПРОИЗВОДСТВОТО НА СУРОВИНИ И ХРАНИ ОТ ЖИВОТИНСКИ ПРОИЗХОД В КЛАНИЧНИ ПУНКТОВЕ, ТЯХНОТО ТРАНСПОРТИРАНЕ И ПУСКАНЕ НА ПАЗАРА. Така че, нормативно и този въпрос е уреден. Всъщност всички уж искаме да се променят Наредбите в посока облекчаване на изискванията, но на практика нищо не се случва.

Изведнъж фермерите разбират, че трябва да инвестират няколко десетки хиляди лева за да отговорят на изискванията, след това да спазват правилата на играта, да си търсят пазари и разбират, че няма да се мине и без глоби.

Управляващите също не искат да се активират, защото работата на ветеринарните служби и транспортния контрол ще се увеличи. Оказва се, че е по-добре да си продължаваме както досега – да си затваряме очите и както се казва всички доволни, всичко пито платено. Едната страна консумира прясно месо, другата страна си взема парите кеш /няма инспектори, няма изисквания, няма данъчни/. Но всички знаем, че това е до време, но и всички искаме да използваме момента.

След като се решат въпросите с клането, транспорта и маркетинга, изключително важен е въпроса със смяна мисленето на купувача.
Трябва да се докаже на купувача, че прясното месо е много по-добро от замразеното и затова цената му е по-висока. Много от купувачите си нямат представа за пътя на месото. По принцип в супермаркетите рядко попада прясно месо. Те имат много сложна политика. В много държави като Испания, Полша, Белгия и др. има запаси от държавния резерв, който на всеки шест месеца се вади от фризерите и се пуска на пазара, където продуктите се продават на много ниски цени. Обикновено, това се случва по празници, когато дневното потребление е много голямо.

Нормално е големите магазини да не купуват фреш месо, защото то е по-скъпо, а да купуват именно такива меса. Регламентираните малки кланици ще спомогнат изключително много и за ред в най-проблемната брънка на месопреработката – кланиците и клането на животни.

Изкупуването на животните почти на 100% се извършва от опитни мургави търговци. Всъщност колкото и да ги хулим от една страна, от друга пък трябва да ги търпим защото в много случай те спасяват фермера – било при клане по необходимост, при бракувани животни, при липса на купувачи.

Факири по поставяне и сваляне на марки, и осигуряването на зелен коридор по пътищата за превоза. Неща които си ги знаем. Кланиците вече дори нямат и транспортни средства за животни и въобще не може да се разчита на тях за ритмично изкупуване и особено по необходимост и др.
Миналата година обаче имаше един доста съчувствен доклад от месопреработвателите как да се помогне на фермерите и в същото време те  абдикираха от фермерите. Всъщност всичко горено казано се подкрепя от статистиката :

налични говеда в началото на 2016 г-550 000 бр., заклани общо до края на октомври-24 090 в т.ч крави – 13 600 при налични в началото на годината над 355 000 бр. Нормално би било за една година да се заколят поне 100 000 бр говеда от наличните, а са заклани както казахме 24 090 бр и тук се задава въпроса, къде се заклаха и отидоха останалите животни за клане – в най-лошия случай поне 80 000бр.

С тези Наредби се дава шанс на фермерите да достигнат директно до дома на потребителите, а той Потребителя да купува качествена и прясна животинска продукция.
Ако пробие системата за клане на животни на фермата, месото започне да се реализира фреш, възможно е и дори цените да паднат, защото ще се прескочат доста наредени по веригата.

Сега „изиграването „ на упражнението е в ръцете на фермерите – други виновни и причини няма да има, така че всичко зависи от тях.

Говедовъд.ею

ОСТАВИ КОМЕНТАР

Please enter your comment!
Please enter your name here