Въпросът дали хлора във водата е вреден за кравите възникна след , като ни зададоха въпроса – хлора убива бактериите във водата, но кравата може да изпие до 140 литра вода на ден, няма ли опасност да се унищожат и бактериите в търбуха на кравата, а те имат изключително важно значение в процесите в храносмилателният апарат на преживните животни.
Консултирахме се със специалисти по управление на питейните води и те ни отговориха:
“Този въпрос, които задават производители, изследователи и специалисти, както и ветеринарни лекари, агрономи и научни работници в животновъдството, показва липса на информация за хлорирането, чрез процеса дезинфекция и механизма на действие. В някои случаи тези твърдения се основават на негативни минали преживявания, свързани с използването на елементарен хлор, игнорирайки правилните процедури и от тук нежелани резултати, като една силна миризма на хлор във водата и чести хранителни разстройства”.
Хлорът е изключително реактивен спрямо азота или органична материя, т.е. преди да убие бактерията, хлора се свързва с азота. От друга страна, на хлор му трябват 30 минути, за да убие бактериите. Търбуха на кравата може да съдържа от 80 до 100 литра фуражи и за да се умъртвят всички налични бактерии са необходими няколко цели хлорни таблетки. Количеството на хлор в поетата от кравата вода е 0.0005 грама. Това количество хлор се елиминира още в устната кухина на животното. Така че, консумирането на питейна вода абсолютно не е вредно за микрофлората в стомашния апарат на кравите.
Обърнахме се към специалисти относно проблема с качеството на водата и получихме следния отговор:
„От миналата година, а и в момента се изпълнява програмата за качество на млякото. В две ферми независимо от отлично подържаната хигиена и спазване на всички изисквания по отношение дезинфекцията, резултатите по отношение съдържанието на микроорганизми бе отчайващи. Допълнително вложените усилия също не дадоха резултати. В крайна сметка се оказа, че в едната ферма се използва питейна вода, но тръбопровода преди да влезе във фермата е имал пробив и са влизали всякакви примеси. В другата ферма се използваше вода от собствен източник и след направените изследвания се установи, че водата бъка от микроорганизми”.
Двата примера даваме за да се знае, че трябва също да се обръща внимание и на качеството на водата, която влиза във фермата. Нормално е да има периодични изследвания на водата, най-вече за собствените водоизточници и съответно да се използват хлоронатори.
В тази връзка отностно хлоронаторите имаме и мнението на фермери:
– “Много е безопасно, без риск от предозиране. Не е имало случай да имаме проблеми по отношение на производството на мляко, качествения състав на млякото и приемането на вода от животните. Напротив животни консумират още повече вода, защото водата е чиста, намаляват се диариите при телетата”.
Същият въпрос зададохме на доц. Крачунов от „Бонмикс” и той ни отговори:
– „Хлорът в питейната вода въобще не е вреден за преживните животни, водата може да се консумира в неограничени количества. Аз съм правил опит, като съм поставял живи бактерии в питейна вода и те живеят колкото е нормално. Дори сме правили опити с вода от плувните басейни, където дозите обикновено са завишени, резултатите са подобни. Най-големия производител на хлор в света е Китай, следван от САЩ. Повече от 80% от питейната вода в света се хлорира, включително и крановете в парковете. Държави, които използват за дезинфекция озон употребяват вода не от язовири, а от растенията”.
Говедовъд.ею
Стандартът се отнася за вода за пиене от централни водоизточници, използвани за питейни и битови нужди, както и за промишлени нужди в случаите, когато е необходима вода, отговаряща по качества на питейната. Стандартът определя критериите и нормите, характеризиращи естествения състав на водата. Не се допуска допълнително замърсяване с токсични химически вещества, радиоактивни отпадъци и патогенни микроорганизми. След пречистване и обеззаразявне водата за пиене трябва да отговаря на следните изисквания:
Забележки: 1. Допуска се съдържание на калций и магнезий поотделно в нормираните стойности, но сумарно да не надвишава общата твърдост. 2. Допуска се количеството на манган /Mn/ да бъде до 0,2 mg/l, при условие че общото им количество с желязото не надвишава 0,3 mg/l3. 3. При едновременно присъствие във водата на на два или повече от силно токсичните елементи: олово, кадмий, хром и уран, изчислената им сумарна концентрация трябва да бъде по-малка или равна на 1. 4. Допустимото съдържание на други елементи, промишлени, селскостопански и битови замърсители се определя от Министерство на здравеопазването и се изследва при съмнение за замърсяване на водите с тях.
Забележка: Съдържанието на стронций-90, радий-226 и смес от радиоактивни вещества с неидинтифициран изотопен състав се определя винаги при избиране на нови водоизточници за централни питейни водоснабдявания, а при експлоатация на същите – при съмнение за радиоактивно замърсяване на изследваната вода.
4. МИКРОБИОЛОГИЧНИ ПОКАЗАТЕЛИ
Говедовъд.ею
Стига с тези лъжи, а защо като не убива бактерии и микроорганизми въобще се слага във водата тогава?
Унищожава естествената микрофлора в това съм сигурен.
Не пия от чешмата вече 8 години и повече даже.
Материала се отнася за крави, които са поне пет пъти по-тежки от човека. В най-скоро време ще публикуваме и другата теза/тоест Вашата/