Основание да се напише този материал даде публикацията на Агрожурнал относно статията проф. Дойчо Димов:
Имат ли практически смисъл ДНК пробите на ИАСРЖ? Интервю с проф. Дойчо Димов
Няколко пъти в сайта Говедовъд.ею поместихме материали свързани с използването на новата все още ДНК лаборатория.
Не сме критикували никой, не сме давали и предложения за използването и. Съвсем елегантно, следвайки принципа „казвам ти дъще сещай се снахо” изпратихме предизвикателство към основателите на лабораторията и то доста преди да започне да функционира, за да се избере най-правилното и предназначение и да не се стига до днесната ситуация.
Все пак лабораторията е държавна, не е частна собственост и обществото, специалистите, фермерите имат право да знаят какво се случва. Не бива за пореден път да хвърляме пари за този дето духа. В поместения материал, забележете – на 06.10.2016 г
РЕВОЛЮЦИЯ – Геномна оценка – не е никак сложно
от Тодор Арбов –, експерта съвсем кратко и точно казва:
На разположение са и нови инструменти като геномна оценка и класификация на стадото, които могат да дадат допълнително ускорение на генетичния прогрес. Използвайки само на най-добрата част от стадото за производство на ремонтни юници, вие имате нова възможност за повишена ефективност на селекционната програма.
В България са представени повечето водещи световни компании по изкуствено осеменяване и достъпът до елитна генетика не е проблем. Проблемът е в използването на тази генетика при липса на обективна информация на съвременно ниво за развъдната стойност на кравите. Широко използваният в света (но не и в България) метод на геномна оценка на развъдната стойност, дава бързо и лесно решение на този проблем. При индивидуална оценка на животните в стадото по международно приети показатели и стандарти е възможно тяхното класиране по развъдна стойност (индекс).
Има три начина на работа за получаване на геномна оценка и като пример ще посоча САЩ, където CDCB (Council of Dairy Cattle Breeding – Съвет по Развъждане на Млекодайни Крави) разполага с най-голямата база данни в света, съответно надеждността на оценката е най-висока.
Изпращане на проба (косми с луковиците) и родословие в електронен формат до Холщйнската Асоциация на САЩ. Те регистрират животното (струва $10) и препращат пробата в лабораторията на Neogen (за международни клиенти). Лабораторията изпраща по електронен път резултатите от изследването на CDBC. След изчисляване на индекса резултатите се изпращат по електронен път до Холщйнската Асоциация и от там обратно до клиента.
При използване на Geneseek микрочип с ниска плътност за изследване на полиморфизма (30К) цената на услугата е $58. Тази услуга се ползва за повечето крави и юници.
Извличане на ДНК става в лаборатория в собствената ви страна и изпращането на ДНК пробата е на хартиен носител до Холщйнската Асоциация на САЩ. Това значително намалява цената на услугата и ускорява получаването на резултатите, /сещай се снахо/.
Такава организация прави цената на услугата в САЩ в пъти по-ниска от вариант 1, като дава възможност за централизиран контрол на селекцията и създаване на съвременна база данни в собствената страна. За целта е необходимо закупуването на апаратура, съвместима за работа с микрочиповете на Илюмина, разработени специално за говеда (и биволи) и доставката на необходимия брой чипове. Чипът е за паралелно изследване на 24 проби и се използва също и за установяване на произход и нежелани рецесивни гени.
В базата данни на CDBC за сега има 1.4 милиона генотипа. През 2009 година базата данни на САЩ е обединена с тази на Канада. През 2013 се включват Италия и Великобритания, а през 2015 – Интербул и Дания. През 2016 започва обмен на данни с Германия и Швейцария.
В момента се предлага геномна оценка за породите Холщайн, Джерсей и Кафява Швейцарска. През април 2015 в САЩ е направено изследване на 880 797 холщайнски генотипа от 44 страни (203 637 от чужбина). Надеждността на геномната оценка на развъдната им стойност е била много по-висока в сравнение с оценката им по произход, като данните между отделните страни са били съпоставими.
Експертите, участвали в това изследване, препоръчват на страни с ограничена популация на млекодайни крави или страни без добре развита система за събиране на данни и селекционни програми, да прилагат геномната оценка при използването на съществуващите големи бази данни. Това ще направи възможно животните от различни страни да имат обща оценка с един и същи мащаб.
Дейността на Българските развъдни асоциации по говедовъдство трябва да се ограничи само до поддържането на родословните книги и изготвянето на случните планове, като тези услуги трябва да се заплащат от фермерите за сметка на субсидиите, които получават. Освободените по-този начин средства могат да се използват за организиране на съвременна селекция при внедряване на геномна оценка в говедовъдството. Съвета по генетични ресурси трябва да поеме цялата организация и координация на геномната оценка и да даде тласък на говедовъдната селекция в България за по-бързо излизане от блатото.
Свързахме се по телефона с г-н Арбов да допълни казаното от него преди една година. Той ни отговори така:
“Всичко, което имах да казвам за геномната оценка (технология, организация, икономическо значение) вече го казах в горе цитирания от вас материал. Разбирате, че тази лаборатория не може да изпълнява функциите, необходими за геномна оценка. По скоро ще се напишат няколко ненужни дисертации и данните ще се използват за разпределяне на субсидиите за “автохтонност”. Едва ли това е най-необходимото в момента за българското животновъдство. Замесени ли са професори, които искат да откриват отново “топлата” вода – забрави за икономически полза от такъв проект.
Днес заминавам за 10 дни в Америка – Тексас и Уисконсин. Една от темите за разговор е използване на новооткритата лаборатория за геномни изследвания на СТ Дженетикс от международни клиенти. В предварителните разговори ми казаха, че цените са значително по-евтини от тези на Холщаинската Асоциация, но не приемат биологични проби. Трябва им ДНК, извлечена върху хартиен носител или геномните данни от ДНК анализа, направен с чиповете, които те ползват. Ето тук можем да говорим (но без професорите) за използване на апаратурата в ИСРЖ само за извличането на ДНК. По този начин оборудването може да се натовари на 100% и да има икономически ефект от него. Не мисля, че с публикации в интернет ще постигнем нещо повече от това “да разлаем кучетата”. Трябва д а организираме среща с министъра и проблемът със селекцията в говедовъдството да се реши веднъж завинаги на централно ниво. Може да се участва по проект за конкурентноспособност или за иновации, но някой трябва да поеме тази инициатива като бизнес”.
Говедовъд.ею
