Исторически сведения
Brucella melitensis е изолирана за пръв път през 1887 г. от английския лекар David Bruce, при войниците в Малта.
Етиология
Бруцелозата се причинява от малки, Грам-отрицателни микроорганизми от род Brucella. Те са с размери 0,5 – 0,7 на 1,0 – 1,5 µm. По-значими са следните видове:
- Brucella melitensis – патогенна за хора, овце и кози.
- Brucella abortus – патогенна за говеда и хора.
- Brucella ovis – патогенна за овце и кози.
- Brucella suis – патогенна за свине и хора.
- Brucella canis – патогенна за кучета и хора.
Епидемиология
При хората протича спорадично. Те се заразяват при контакт с болни животни или необработени продукти от тях. Бактериите се откриват в млякото и месото. Инфектирането на човека става най-често при консумиране на заразени или замърсени продукти (месо, мляко и други). По-рядко замърсяването става чрез кожата и лигавицата по въздушен път – при обработка на кожи, стригане на вълна.
При животните бруцелозата протича ендемично, по-рядко спорадично.
Патогенеза
Brucella melitensis може да инфектира организма дори и през здрава кожа.
По правило, бруцелите инфектират организма през лигавиците или през увредената кожа. Първо попадат в регионалните лимфните възли, където причиняват възпаление и оток. Ако успеят да преодолеят имунния филтър, се разнасят с кръвта в целия организъм. Локализират се основно в далака, черния дроб и ставите. Може да засегнат тестисите, сърцето и нервната система. След инкубационен период от 1 до 3 седмици се появяват първите болестни признаци – втрисане и повишаване на телесната температура до 39 – 40 градуса, изпотявания, главоболие, ставни и мускулни болки.
Инфектираният организъм отговаря с множествени капсуло-пролиферативни реакции и интензивно антитялообразуван
Клинични признаци
Клинични признаци при човека (имат само ориентиращ характер):
Примерна честота на анамнестичните данни и обективната клинична находка (в %)
|
|
