Идентификация на животни – електронна ушна марка, подкожен имплант, търбушен болус

1
Микрочипът за идентификация на животни, е устройство за радиоелектрона идентификация, и представлява печатна платка носеща индивидуално програмиран номер.Той се използва за идентификация на животните и се поставя по различен начин и място. Намиращ се в или върху тялото на животното, микрочипът подава радиосигнал който се засича от четящо устройство. Номерът, който се носи от микрочипа, е уникален и се състои от 15 цифри.
Електронна ушна марка                                                                                                          При този метод на чипиране използваният микрочип се интегрира в материала, от който е направена ушната марка. Освен с вграден в нея чип, ушната марка има и надписан уникален номер на външната си повърхност. Тя се поставя в средната третина на ухото с клещи. След това микрочипът се разчита от четящо устройство. Към този номер се добавя и номерът на търбушния болус /ако има такъв/,  на маркираното животно и данните се подават в идентификационната система на националната база данни
 Подкожен имплант                                                                                                               Подкожният имплант представлява микрочип обвит от биологично поносимо стъкло с размери 12/2 mm. Разпространява се с усройство за имплантиране, наподобяващо спринцовка с игла. Микрочипът се намира в лумена  на иглата и се подава в организма чрез избутване с буталото. Действието по поставяне на микрочипа се нарича чипиране.
Подкожният имплант е най-разпространеният начин на чипиране на животните. Той се прилага при всички видове домашни животни включително и  влечуги. Поставя се подкожно в областта на шията. Няма общоприето задължително място за поставяне на импланта. В България е прието това да се поставя в лявата част на шията, при говедата — отляво зад ухото. При домашните любимци е възможно чипа да бъде поставен и в областта на гърба между плешките. След имплантиране на чипа се прави проверка с четящо устройство. При правилното му поставяне и разчитане един от стикерите, в който е вписан номерът му, се залепва в паспорта на животното. Идентификационният номер се въвежда задължително в националната база данни поддържана от компетентен орган. Фирмите производители и други структури и организации поддържат също свои база данни.
Търбушен болус                                                                                                                    
Болуса представлява керамичен цилиндър с дължина 5 – 8 cm и ширина 1,5 -2 cm. Във вътрешността му е поместен микрочипът. Търбушният болус се използва за идентификация на ЕПЖ и ДПЖ .Той се подава през устата със специално устройство наречено болусодавател. След преглъщане попада в сложния стомах на преживните, но като трайно място на локализация се явява едно от предстомашията. Анатомичното устройство на мрежата и тежестта на материала, от който е изграден болусът, са предпоставка той да се задържи в тази част на храносмилателната система и да не се предвижи назад и изхвърли с изпражненията. След това микрочипът се разчита от четящо устройство. Към този номер се добавя и номерът на ушната марка на съответното животно и данните се подават в идентификационната система на националната база данни
 Четящо устройство                                                                                                             Разчитане на микрочиповете става  с динамично четящо устройство.Четящо устройство се нарича уредът, който разчита номера на микрочипа. В зависимост от разстоянието,от което микрочипът може да бъде разпознат, и от начина на използването им, четящите устройства биват статични и динамични. Динамичните четящи устройства обикновено разчитат микрочипа от разстояние 8 — 12 cm. Те се хващат с ръка и движат по повърхността на тялото на животното. Най-често се използват за подкожни импланти, но могат да разчитат микрочипове в търбушни болуси и ушни марки. Обикновено се използват при домашни любимци и единични животни.Статичните четящи устройства разчитат микрочипове от по-големи разстояния — 20 — 30 cm. Те се използват при разчитане на търбушни болуси и електронни ушни марки на селскостопанските животни. Обикновено това се налага при придвижване от един животновъден обект към друг. Животните преминават едно след друго през специално изграден за целта коридор. В определен участък от коридора устройството е закрепено за стената и е насочено към вътрешността му. Така през него преминават група животни, четецът разчита номерата на чиповете, а софтуер изготвя списък на животните. Той се разпечатва и прилага към документа за придвижване.
Говедовъд.ею

 

1 КОМЕНТАР

  1. Надявам се че манипулациите и хитростите при този вид маркировка са сведени до минимум. Иначе е безсмислено да се създават племенни стада с фалшиви ушни марки и неверни идентичности . . . .

ОСТАВИ КОМЕНТАР

Please enter your comment!
Please enter your name here