Себестойност на млякото – 2

 През този месец, се наблюдава падане на цените на суровото мляко. Съвсем правилно организациите искат да знаят, защо това се случва, и да поставят свои искания. Вероятно ще бъде поставен въпросът и за себстойността на млякото. Един въпрос, който се подценява, и в момента в тази връзка, не могат да се използват инструменти за нормализиране на ситуацията.
Говедовъд.ею още през месец април 2017 г, публикува материал свързан със себестойността на млякото. Докато в другите държави се търсеше изход, ако има такава ситуация, ние не направихме нищо.
Бранша едва сега, когато ножа опря до кокала, почна да говори за това. Публикуваме отново статията, която е актуална и за днешния ден на промяна :
Говедовъд.ею доста отдавна на своите страници пише, че е необходима себестойност на млякото за да се търсят защитни инструменти при ситуация ход надолу. Това се налага по няколко причини –
На първо място обществеността да не завижда на фермерите, че получават субсидии, а да знае, че те отиват за подпомагане на бизнеса им, който през последните години никак не е цветущ. Знаейки себестойността и елементите от които се формира цената, ще може да се реагира адекватно на ситуацията и използвайки необходимите „инструменти” да не се допускат загуби.
Също така, това ще бъде и база за едно по справедливо разпределение на помощите и те да отиват точно за тези които се нуждаят от тях. Ще можем също на европейско ниво да бъдем точни и уважавани.
Затова ще публикуваме няколко материала в тази връзка.

Съвсем наскоро един говедовъд отглеждащ около стотина крави, сподели в един сайт, че всяка година тези крави му носят загуба от 100 000 лева. Този човек или има друг бизнес, за да покрива загубите или ги гледа като хоби, /което едва ли е вярно/. В друг разговор с фермер миналото лято, когато цената на млякото беше 50 стотинки, той ни каза,че себестойността му е 62 стотинки за литър, сега когато цената вече е 75 стотинки ни каза, че при него разходите са 85 стотинки.

Въобще когато се започнат разговори на такава тема, нещата така се оплитат, че не е възможно да се направят някакви анализи, камо ли да се предприемат адекватни действия в тази посока. Разбира се, има ферми където се води всичко и до стотинката и си знаят добре сметката, но и там някои от сметките са така нагласени и дават недостоверни резултати.
Изготвянето на такъв анализ не е по силите на всеки. В екипа трябва да се ангажират доста експерти и да се разработят програми, за да може след това много бърже да се определи себестойността на продукта – всъщност да стане това което се случва в Германия.
Например от началото на годината два пъти е изчислявана себестойността на млякото. Тези анализи се извършват и с голямата помощ на все още съществуващия Европейски млечен борд. Нямаме информация България да членува в тази организация.
За първи път започва да се работи по този проблем в края на 2011 г. когато Европейския млечен борд (EMB) и млечните бордове на Службите на селските райони стартират поръчано изчисляване производствените разходи в Германия при производството на мляко.Те се основават от една страна от данните от фермите и от друга на данни от счетоводството на Европейската комисия. Тези данни за изчисляване са само публично достъпни и от редовно актуализирани източници на информация . По този начин, изследването се базира на надеждна, представителна и широка основа. Индексът на разходите за производство на сурово мляко отразява месечната промяна (увеличаване или намаляване) стойността на произведеното сурово мляко под влияние на промените в основните разходни пера в структурата на разходите (фураж, разходите за труд, амортизация, гориво, електрическа енергия, на валутния курс. и др.)
Друг важен стълб на изчислителната концепция е подоходния подход, който изчислява ефективността на управителите и членовете на семейството. За другите страни от ЕС, изследванията са базирани на една и съща концепция. Това прави цифрите сравними в Европа между държавите членки – важен момент в пазар с международен обмен.

Кои са държавите които вече имат ”формулата” за установяване на себестойността на произведеното мляко. Както казахме първа бе Германия – първият доклад е от 2012 г, следва Франция – 2013 г, като първият им доклад е 36 страници. Същата година се включва Холандия. Белгия има своя първи доклад през 2014 г заедно с Дания. През 2016 г такъв доклад има и представете си Люксембург.

Кога ще дойде нашия ред никой не знае, но истината е, че трябва да имаме достоверни подобни изследвания. Ето една задача и за науката, решаването на която ще е с голяма полза при производството на мляко. Все пак не можем в дългогодишен план да произвеждаме нещо над неговата себестойност.