Интересно. В другите държави, законите свързани с животновъдството се внасят от политическите групи, у нас от МЗ и много пъти под натиска на фермерите.
Всичко което се предлага, от политиците, досега е хубаво, но много виртуално.
Като марката „планински продукт”, марката кисело мляко и още доста подобни неизпълними веднага предложения. Други политици пък взеха да се вживяват в ролята на ветеринари или рибари.
А помощта на политиците в днешния ден е необходима за фермерите.
Румънците, сякаш ще си решат проблема с вълната. Днес внасят и законопроект за мобилни кланици.
Защо.
Защото, както и у нас, така и при тях, е забранено да се коли в дворовете.
|
Govedovad.com
Румънските политици са на път да решат този проблем, който стой и пред румънските овчари.
Група от либерални депутати, са предложили проект на закон, по който трябва да бъдат създадени мобилни кланици във всеки окръг и в Букурещ, като основната презумпция на закона е да реши въпросът с клането и подобри маркетинга.
Кланицата ще функционира като обект, в който могат да се колят животни, спазвайки се всички правила на ветеринарните наредби, по отношение клането на животни. Основното предназначение на полученото месо, ще е продажба, веднага на клиенти.
Съгласно законодателното предложение, средствата необходими за финансиране за създаването на мобилни кланици, се осигуряват от държавния бюджет, от европейски фондове или други установени правни фондове.
Законодателите твърдят, че тази практика се използва в Европа от 50-те години на миналия век и че мобилната кланица може да възвърне разходите си за около три години.
В Западна Европа, подвижните кланици са били използвани от 1950 г. насам. Кланицата може да си възстанови разходите за около три години, считано от датата на въвеждане в експлоатация, но този показател зависи от броя на закланите животни и разходите, направени за клането.
Основното предимство, което може да осигури такава мобилна кланица, се отнася до издаването на необходимите разрешителни, което ще се случва много по-бързо и законно, а също така, и внасяне определените данъци при продажба на заклани агнета. За сметка на това, фермера ще може да продава продукцията си във всеки търговски обект.
Източник: kanal5.ro
Минаваме на внос от Румъния.
Там може да има чума,но според властите месото им явно е читаво,щом се продава в магазините ни
Или месото им на румънците е поне десет годишно преди чумата
Нали има балами дето да им купуват стоката и да стимулират тяхната икономика, нас тука кучета ни яли!
Няма ли нещо друго, поради което не харесвате статията …. всичко ще е прозрачно, и няма да има сива икономика…за всяка продажба, ще има данъци, така както е в белите страни, към които се стремим и ние.
Сигурен съм, че ако “задния двор”, в който се колят 99% от българските агнета, изглеждаше по подобен начин, нямаше да имаме никакъв повод за притеснения като потребители. За съжаление практиката е доста различна…
Споделям пресен опит от Швеция по темата. В цялата страна има една мобилна кланица за говеда и четири “статични” – с това обработват 470 хиляди глави говеда годишно (в България са 25 хиляди). Мобилната кланица “на ишлеме” е два пъти по-скъпа за фермера от статичната и работи предимно, като купува живите животни на място и обработва животните за собствена сметка и реализира месото на пазара от свое име. Мобилна кланица за говеда представлява три тира, пълни с оборудване. За овцете обаче правилата са достатъчно олекотени и за фермерите е по-лесно да правят прифермени легални кланици – на снимката е едно от трите помещения в “кланица”, която обслужва ферма от 30 овце.
Пътният лист се издава точно за 5 минути
В България също законово е регламентиран въпроса за мобилните кланици, но никой не желае да рискува да вложи пари в такава дейност поради ред причини.
Ние си ги изяждаме
Ма такава ни е държавата