И последните фермери – говедовъди, скептици и традиционалисти, макар и скрито, все повече започват да си мислят за поставяне на робот. То няма и друг начин. При наличието на сегашните работници, трудно ще се върви напред. Още по-лошото е и това, че макар и некадърни, тези работници си стоят по фермите и чакат сякаш най-критичния момент за да обявят на фермера, че напускат. Фермерите, тогава започват да вършат всичко във фермата сами. То е ясно, че това ще е до време.
И спасението остава робота.
Преди няколко години, когато Полша преодоля кризата, нейните гастарбайтери напуснаха холандските ферми, в които бяха незаменими доячи. Холандците решиха, че могат всичко, но само след един месец „клекнаха“ и потърсиха помощта на роботите.
Информацията, която имаме е от два източника. Малко се разминава, но става ясно, че през последните няколко години процента на роботи във фермите е между 40 и 60%. Разбира се, това се случва, като фермерите влизат в различни програми.
В Русия, консервативна доскоро за такива екстри, след като се увери, че доенето не е само да сложиш чашките на цицките и тя тръгна по този път. Независимо от по-големия избор на работна ръка, хората започнаха да си слагат роботите.
В Германия вече има ферма, за която писахме с над 40 робота.
У нас от доста години се правят „опити“ да стартират роботите, но по ред причини, като най-голямата е може би липсата на сервиз доскоро, доведе до закриването на роботите. В момента имаме информация, че работят няколко робота в страната, но и още няколко започват да се изграждат. В една от мерките може да се участва за роботизиране. Имайки в пред вид, какво се случва в Европа, още отсега трябва да се подсигури старт и за роботизиране в нашата страна.
Това означава Схема за държавна помощ за роботоризиране на фермите. И сервиз ще има, и специалисти по роботите ще има, и курсове за обучение ще има.
Това ще стане защото нямаме друг избор, в противен случай сме зад борда.
Решихме, в няколко материала да ви разкажем за роботите. В тези метериали няма да говорят експертите. В тях ще дадем думата, на фермер-говедовъд, минал през началните мъки с робота и стигнал до благоденствието и работи с такъв.
– “Казвам се Маркус Вагнер. През юни 2015 г. слижихме робот за доене. Имах много въпроси относно различните доилни системи, но не намерих много отговори в интернет. Това наистина ме развълнува. За да не се налага да търсите толкова много за общи въпроси, създадох тази страница с моите преживявания.
Как работи роботът за доене?
Когато кравата влезе в робота, вратата се затваря. След това концентрираният фураж пада в купа за хранене. Концентрираният фураж също може да бъде течен, например глицерол или пропиленгликол.
Кравите влизат в робота за доене главно поради концентрираната храна, а по-малко поради натиска на млякото във вимето. Концентратът е за кравите, като шоколад за хора. Когато кравата е в робота, той пропуска вимето с лазер, ултразвук или термовизионна камера. После поставя чашките за доене върху вимето и започва да се дои кравата.
Преди доене, чашките се почистват. В зависимост от модела, роботът ги почиства с четки или в чаша.
Ако дебитът на млякото падне под определена стойност на минута, роботът за доене освобождава кравата .
Колко крави може да дои робота на ден?
Доенето отнема средно около 8-9 минути за крава. Времето на доене се определя от следните фактори:
- Продължителност на слагане на чашките:
- ако кравата непрекъснато се движи, роботът може да не уцели веднага цицките.
- ако гърдите са под ъгъл, те могат да бъдат прегънати по време на приготвянето и трябва повторно да се пробва;
- ако кравата свали чашките за доене, те трябва отново да бъдат поставени
Ако приемем, че робота два пъти дневно има основно почистване и няколко краткосрочни почиствания, тогава кравите имат достъп до робота 22,5 часа на ден. Когато кравите имат свободен достъп до робота, те често влизат в него за да търсят фураж. Роботът ги отхвърля веднага, но това струва малко време.
Ако млечният резервоар за млякото и роботът не се почистват едновременно, тогава свободното време за доене вече е около 21.5 часа този ден. Можете да решите проблема с буферен резервоар, който струва няколко хиляди евро. Когато резервоара се почиства, тогава млякото влиза в буферния резервоар.
До следващия прием на мляко, буферният резервоар остава неизползван.
Разделянето на 22,5 часа, на времето за издояване на една крава – 8 минути, дава около 169 доенета на ден. В роботизирания обор кравите трябва да доят около 2,3 до 2,6 пъти на ден.
Ако искате да използвате робот максимално, можете да вземате млякото на около 60-65 крави на ден
Govedovad.com
Всички права запазени. Позоваването на Govedovad.com е задължително
Много е близо времето