Сп. “Агро пари”: 1 част: М. Михайлов – Нещата от живота в сектор мляко

5

Статията е публикувана в сп. “Агро пари” – брой 2

Сп. “Агро пари”: 2 част: М. Михайлов – Нещата от живота в сектор мляко

        Сп. “Агро пари”: 3 част: М. Михайлов – Нещата от живота в сектор мляко

Михаил Михайлов

ВСЕ ОЩЕ СМЕ НА КРЪСТОПЪТЯ, КАТО ПАТЕ В КЪЛЧИЩА

Бизнесът се прави, за да се печелят пари. А те идват, когато има голямо производство, с по-ниска себестойност, качествен продукт от суровината и добра търговска реализация. Сигурно към това могат да се прибавят поне още десетина условия, за да стане печалбата още по-голяма. Разглеждайки тези въпроси, първо трябва да се разбере защо отглеждаме животните-като социална дейност и осигуряване хляб на няколко десетки хиляди души или като промишленост осигуряваща хранителните продукти на населението, износ, принадена стойност и останалите икономически компоненти. Отчетите през последните години показват,че стоим на едно и също място по отношение на производството и съответно постъпленията. Дано пък да сме изпълнили „социалната” дейност.

В потвърждение на това, съвсем скоро ”получихме” шамара от пазара. Става дума за прословутите искания на нашите фермери за „превземане” на арабските пазари. Офертата дойде – един милион агнета годишно износ. Всъщност този отговор отдавна се знаеше от управляващите, но за да удовлетворят исканията на електората те направиха поредният тур до Саудитска Арабия. Преди това ”превзехме” Катар, Турция и още няколко арабски държави. Да не казваме,че освен количество клиентите търсят и качество, порода дори и клане по техните обичаи. Имал съм възможност да работя с експерти, които купуват животни, дори и за клане. Страхотни професионалисти. Набито око, знащи всичко за пазара за животни. Така,че нашите приказки за най-добрите вкусови качества на нашите агнета, че били хранени само с майчино мляко и сено и още куп други суперлативи пред тези специалисти въобще не минават.

През изминалата година, сякаш най-добре бе изпълнено даването на субсидиите , като срокове и обявени ставки, дори имаше и бонуси. Някои от водещите фермери казват, че е по-добре да няма субсидии, да не се хаби това количество енергия, да не се залагат в обвързаната подкрепа смешни количества за доказване продукция. В развъдните програми на различните асоциации са заложени нормални цели по отношение на продуктивността, в исканото доказано производство количествата продукция са най-малко четири пъти по-ниски. Отново парадокс, подкрепящ опашкарите и съответно и т.н животни субсидийки /самите фермери говорят ,че има такава категория животни – значи е вярно/.

Лошото е,че тази ситуация се повтаря през последните няколко години. Всеки иска да получава, а не иска да произвежда или произвежда, но продукцията не стига до регламентирания пазар. Поне това показват отчетните документи по отношение на производството. При тази ситуация става излишно да се води дори селекционна дейност. Причини против ще се изтъкнат много.  „Мандрите не ни искат млякото с фактура, не дават нормалната цена, не искат да го вземат”. По тези въпроси не се работи. Обаче се работи по сваляне количеството на продукцията. Някак неубедително звучи по 35кг мляко от овца млечна порода, плюс няколко агнета от 10 овце. Също така по 300кг от биволица, или 1500кг от Симентал или Монбилярд и още куп смешни примери. Все пак трябва да се знае,че през 40-те години на миналия век средната млечност на развъжданите тогава породи говеда е била над 2000кг мляко-така пише в отчетите на тогавашния Съюз на говедовъдите.

За да се стигне до тази абсурдна ситуация вероятно има много причини. В първата статия бях казал,че проблемите на животновъдството идват най-вече от политиката и климата. У нас през последните години не можем да се оплачем от лош климат-времето се смилява над нас, вероятно виждайки хала ни. Политиците се появяват през четири години. Обещават едни и същи работи, как селото ще стане рай, как ще се чува звъненето на хлопките от хилядите животни по пасищата, как децата ще припкат по селските улици.Е има и изключение от страна на някои, които се мъчат да яхнат гребена на вълната с по-прагматични предложения, но си остават само с предложенията и нищо  свършено до край. Освен това не винаги предлаганото е актуално към сегашното време. Непрекъснато ни се набива в главите за производството на някакви бутикови хранителни продукти, запазени марки от  известни райони. И като го направим какво ще стане? Тировете ще тръгнат натоварени със Старопланински колбаси и Кашкавал Витоша и ще превземат Европа. Говорят ни за марката българско кисело мляко. Скоро бяха публикували, че ще са необходими три години, за да вземем и запазим тази марка. Е, и като я запазим какво ще стане? Нищо няма да стане. Връщане славата на бялото саламурено сирене. Ами тази слава вече я няма в България, камо ли да я вкараме в Европа. Скоро от науката казаха да се кръстосва Българското късорого говедо с месодайни породи, за да се увеличи теглото на животните и правят бутикови месни колбаси. И това кога ще стане? В чужбина живеят сигурно над един милион българи. Пак там живеят наши момчета и момичета родени там. Те не са чували нито за саламуреното сирене, нито за кашкавал Витоша дори и за варената наденица. Те вече са свикнали с продуктите на страната, в която живеят. И да го има нашият продукт в техните магазини едва ли ще го купят. Освен това, вкусовите изисквания към млечните и месни продукти се променят в целия свят. Всички се стремят към нови продукти, актуални и търсени в момента. При нас обратното, връщаме се в миналото. Да, нашите млечни и месни продукти са прекрасни. Това се констатира на всички изложения, на които участваме, но май се минава само с дегустацията и кимането с глава от страна на клиента.За да се завоюват чуждите пазари трябва много голяма отговорност. Преди няколко години наш сънародник живеещ в Канада ми каза,че с голям труд успял да убеди местните да си купят от наше овче сирене. В магазина било едно от най-скъпите. Хората купили и го харесали много. При второто купуване, новата партида нямала нищо общо с първата и те прекратили да купуват. Друг от канадците, който си купил сирене в метална кутия, след като я отворил  си порязал пръста, защото кутията нямала пластмасов капак, какъвто отдавна има сиренето Фета. Това май вече го отработихме, защото скоро си купих сирене в такава кутия, която имаше пластмасов капак. Големият рев по екологичните продукти и домашните такива също е неприложим навсякъде. Първо цените на тези продукти са високи. То няма и как да е друго. Повечето операции са ръчни. Този бизнес може да стане близо до големите градове и не само големи , а и икономически добре. Нали трябва да имаш пари да купиш такъв продукт. Попитайте ги тези отрудени производители , които произвеждат прекрасни продукти как обикалят от събота на събота страната по различни сборове и седянки да могат да продадат нещо. Така че и такива продукти ще имат ниша, но не голяма и това няма да реши въпросите на млекопроизводителите.

Какво да се направи. На мене нито ми е работа да казвам какво да се прави, нито ми плащат за това. Факт е обаче,че трябва да се свърши много работа, за да запазим сектор мляко и разбира се да има добри пари за всички работещи в него. Ако е само да  се дават едни пари на фермерите и те веднага да  ги връщат обратно, просто не си струва. Така е на практика. Много пъти съм казвал. Медиите непрекъснато тръбят за едни милиони които тръгват към фермите. В краина сметка това какво ги интерисува. Защо не напишат какви пари вземат за реклама или за постерите по пътищата. Тези пари повечето фермери въобще не ги виждат, камо ли да ги пипнат. Виждат ги само в резпечатките от банките. И въпреки това те сякаш са длъжници на обществото.

 В момента сектор мляко е сякаш мълчанието на агнетата. Всеки си мълчи. И оставаш с впечатлението,че всичко е наред и машината работи. Ако за хората работещи в този бранш е така, то за обществото не е така. Тези милиони дето се раздават всеки ден по вестниците трябва да се оправдават. Трябва да има производство и хората да консумират качествени хранителни продукти. По статистика през предприятията са минали над 600 000 т. мляко, което означава,че на всеки българин се падат по малко от 100кг. мляко на година. Това са 10кг сирене и някоя и друга кофичка кисело мляко и  литър прясно мляко за кафето.

За овчето, козето и биволското мляко няма да говорим. Тук се падат по 0. 6кг на човек от населението. При тези официални статистически данни влизаме в трилъра в които се казва,че складовете на млекопреработвателите са пълни с продукция, магазините пълни, хладилниците пълни и дори изнасяме. Все още не сме станали вегани за да отчитаме такива резултати.

При тази картинка е ясно,че трябва да се прави нещо, за да спасим сектор мляко, защото знаете,че рано или късно балона се пука. Въпроси за решаване-колкото искате.

На първо място информираността и анализите. В миналата статия казахме, че ги нямаме. Следва политическото решение по отношение модела на млечното говедовъдство и овцевъдство. За какво ще го развиваме? За задоволяване нашите пазари, за износ ли, за социални дейности или модерният напоследък политически лаф – да съживим селските  райони. Следва мястото ни в големия Европейски „отбор”. Нямаме такова поне засега. То, като станем членове на Копа Коджека, едва ли ще цъфнем и завържем, но поне ще имаме информация и вървейки накрая на редицата, някой може и да ни побутне.

СЛЕДВА  ПРОДЪЛЖЕНИЕ 

Всички права запазени, използване на материала, само след съгласуване с Овцевъд & Козевъд и Govedovad.com!

5 КОМЕНТАРИ