Говори д-р Георги Чобанов – Още за млякото

0
„В спора се ражда истината” – твърдели древните римляни. В случая, няма спор. Просто изказване на мнения, становище и виждания, подкрепени с факти. От това няма нищо по-хубаво. Още по-добре, че се поднасят на обществото и най-вече на говедовъдите.
Думата има д-р Чобанов

Уважаеми говедовъди,

Тази статия е по повод публикуваните в Говедовъд анализи на тема „Къде е млякото?“.

Както вече не веднъж съм ви информирал, изчисленията на качествените показатели на млякото могат да бъдат проследени на електронната страница на Българска агенция по безопасност на храните в частта „Сурово мляко“:

На линка

http://bfsa.bg/bg/Page/milk/index/milk/%D0%A1%D1%83%D1%80%D0%BE%D0%
B2%D0%BE%20%D0%BC%D0%BB%D1%8F%EF%BF%BD

обаче може да се види информация единствено за тези ферми, които изследват своето сурово краве мляко. Няма данни за останалите ферми – не само за качеството на млякото им, но и пълния списък на фермите.

Аналогично е положението и с другите видове ферми – млечните овцеферми, козеферми, биволоферми… Може би клиентите се интересуват и искат повече информация? Защото всичко това се прави именно за тях – да са информирани, да са сигурни и спокойни за здравето си, да купуват по-уверено и по възможност – повече!

В тази статия обаче смятам да се огранича само до кравето мляко.

На база натрупаните в модул Мляко данни, вече е ясно че вземат и изследват проби около 3 400 ферми в страната. Сумарно тези ферми отглеждат около 200 000 дойни крави. Ако знаем средната млечност лесно ще изчислим добиваното, а и реализираното мляко. Бързам да отбележа, че за мен това са ферми, които са в „светлата част“ на икономиката. И макар все още да върви дискусията за средната млечност при кравите в България, при 4 500-5 000 литра от тези крави за година се добива 900 000-1 000 000 литра мляко. Дори и да ползваме като стойност 3 800 литра средна млечност за лактация, пак добиваме 760 000 литра мляко. Без да се навлиза в детайли по отношение на точната корелация между литър и килограм мляко, се вижда, че това е съвсем съотносимо с изпълнението на квотата на страната ни до преди няколко години. А квотата тогава официално се изпълняваше с кравето мляко на 96 000 ферми:

Квотен период Национална млечна квота, тона

(общо доставки и директни продажби)

Изпълнение на нац. Млечна квота,

тона (доставки+директни продажби)

Производители, извършили доставки към първи изкупвачи Производители, извършили директни продажби
01.04.2007 – 31.03.2008 г. 979 000 812 989 86 954 21 895

(от тях 12 432 също са и доставяли на първи изкупвачи)

Какво обаче ще видите, като разгледате информацията на линка по-горе?

Ще видите нещо, което се разминава с написаното до тук от мен.
Няма файл с 3 400 ферми, а списъка на фермите за различните месеци е променлив – 2 800, 2 900, 3 100, 2 700… Защо се получава така, след като според нас 3 400 ферми добиват и търгуват мляко?
Отговорът е много лесен – средно около 500 ферми просто пропускат месеца! Това не са ферми, които изобщо не вземат и не изследват проби – просто всеки месец около 500 ферми нямат средногеометрична стойност на показателите за млякото! Причините най-често са:

  • взети са по 2 проби, но едната е невалидна;
  • не са взети 2 проби за месеца;
  • втората проба е взета съвсем в края на месеца и не успява да се включи в калкулацията.

Всеки месец 300-400-500 ферми нямат изчислена средногеометрична стойност и автоматично попадат в списъка на фермите с некачествено мляко. Но като цяло не говорим за ферми, които трайно са се отказали да вземат проби, а по-скоро за инцидентни пропуски.

Колко обаче са фермите, за които се твърди че са в т. нар. „сив“ сектор?

Фактът, че са „в тъмното“ показва, че надали ще успеем да ги преброим.

Мога обаче да ви дам една друга информация, която да се ползва за сравнение.

При направена справка във ВетИС за кравефермите, в които има поне една млечна крава, става ясно че такива са 41 964, като в тях се отглеждат от порядъка на 300 000 дойни крави. Дали всички крави се доят, системата не може да каже!

Изваждайки от тях тези, които вземат и изследват проби, излиза че има едни 100 000 дойни крави, които се отглеждат в 38 500 ферми. Казано по друг начин, в тези 38 500 ферми се отглеждат средно по 2,6 дойни крави. И това само в случай, че тези ферми са реално съществуващи, а не става дума за закрити ферми, чийто стопани са пропуснали да информират ОДБХ.

Дали ферма с 2,6 дойни крави може да генерира сив сектор на млякото? И дали мандрите могат да разчитат на това производство? Аз лично съм скептичен – според мен разходите по менажирането ще са много по-сериозни от приходите. И го казвам, защото тези ферми макар и да могат да си позволят икономия от дезинфекции, хладилни вани, доилни инсталации, то разхода за изкупуването на подобно мляко нараства драстично. Другият ми аргумент е, че мляко без изследвания крие много големи рискове за похабяване на количества млека, идващи от редовните ферми. Така остава варианта за продажба на това мляко на пазара в пластмасови шишета или пък продажба, посредством интернет на сирене, заквасено при домашни условия по „бабини“ рецепти.

Така вече, ако говорим за млякото от 50 000-100 000 крави, картината се променя – това формира сериозен дял от продажбите на сурово мляко и сирене в страната. Е, млечността в тези обекти вероятно е осезаемо под 4 500 литра за лактация…

Дали да съществуват такива ферми?

На практика това не е ферма – животновъден обект с максимум до 3 едри преживни животни и приплодите им до 1 годишна възраст според текстовете в Наредба 44 е т.нар. обект тип „заден двор“, който има законово право да съществува. Стопаните му обаче нямат право да продават, а да ползват добитото месо и мляко единствено за собствена консумация.

Защо продават и дали да продават – дискусиите и в този случай навярно ще се завъртят около контрола – дали е адекватен, дали не трябва да е по-засилен… Може и да трябва, но се забравя нещо, което е валидно винаги – на каква цена? Защото всеки иска да купи по-евтино – сирене, коли, апартаменти… Всеки иска и да плати по-малко данъци, а те могат да са по-ниски тогава, когато не се харчат много пари за обществени разходи, сред които е и контрола на млякото. Така май отхвърляме възможността за „тотален“ контрол.

Има и нещо друго, за което вече съм писал. Години наред се величаят „късите вериги“ на доставка. Даже си имаме и хубав нашенски лаф – „от баба на село“. Това се обосновава с идеята за по-истинска, по чиста и по-качествена продукция. Явно тази идея успешно се наложи, щом от доста време дискутираме кой подбива цената на суровото мляко и защо складовете са претъпкани със сирене. Парадоксът е, че тази рекламна кампания я осъществиха не купувачите на мляко и млечни продукти, а точно хората които произвеждат млякото и търсят неговата реализация. Подлъгани от моментни успешни дребни продажби на съседи и познати, продължиха да предават на мандрата големите количества мляко, а да саботират продажбите на магазините, където реално бяха продуктите от собственото им мляко.

Не мисля, че точно тези обекти с по 2-3 крави подбиват пазара!

Не мисля и че трябва да бъдат закрити с промяна на законодателството.

Но мисля, че всеки който иска да продава мляко и млечни продукти трябва да спазва правилата на равно с всички останали в този отрасъл! И ще работим за това!

За съжаление секторът все още няма ясни послания към потребителите!

Мисля, че купувачите не са съвсем информирани какво се случва в сектора – за това обаче си трябва активна, последователна и дълготрайна работа на бранша! Защото там, където няма информация, няма знание, а тогава лесно митовете и легендите стават истина!

Д-р Георги Чобанов, БАБХ

29.06.2019 г.

Govedovad.com

Всички права запазени, използване на материала, само след съгласуване с Govedovad.com!

ОСТАВИ КОМЕНТАР