Различни цели, различни нужди

0

Храненето влияе върху възпроизводството, лактацията, имунитета, производството на вълна и успешното преодоляване на стресови състояния, в които често се намират животните. Различните ситуации, в които работи фермерът, изискват различни подходи и възможности за адекватно адаптиране на режимите на хранене, за да се постигне желаната цел на стопанството.

В рубриката Съветите на специалиста ви предлагаме няколко основни подхода на хранене, според най-често срещаните ситуации, пред които са изправени животновъдите в управлението на стопанствата:

Качество на млякото

Някои фуражи, като силажа, понякога влияят на вкуса и миризмата на млякото, поради образуването на алкохоли (етанол, манитол и други) в процеса на ферментация. Миризмата на тези алкохоли и техният вкус могат да се предадат на млякото или чрез абсорбция директно от храносмилателната система, или когато кравите вдишват еруктирани газове, обогатени с алкохоли. И в двата случая, силажните алкохоли достигат до кръвния поток, преминавайки в епителната тъкан на лигавицата на млечните жлези и в крайна сметка достигат до млякото. По този начин те влияят на неговото качество и аромат. За да се избегне този проблем се препоръчва да се дава силаж на млечните крави най-малко два до четири часа преди началото на доенето и по този начин да се даде достатъчно време на кръвта да се отърве от силажните алкохоли и да се елиминират техните ефекти върху млякото.

Добивът и качеството на млякото се влияят и от честотата на хранене. Според проучванията дневният млечен добив се увеличава с 5-8% при увеличена честота на хранене. Същата тенденция се забелязва в компонентите на млякото (протеини, лактоза и мазнини), като този ефект е по-изразен с млечната мазнина. Приемът на сухо вещество на живо тегло също се повишава с увеличаване на честотата на хранене. С увеличаване честотата на хранене намалява изискването за суров протеин и общо смилаеми хранителни вещества за производството на кг мляко (4% FCM). Стойността на рН на храненията при 2, 4 и 6 пъти е съответно 5.56-6.40, 5.90-6.35 и 6.10-6.55. Това предполага ниска вариация на рН стойността при увеличена честота на хранене. С увеличаването на честотата на хранене се подобрява съотношението на ацетат към пропионат в летливите мастни киселини, като това може да обясни увеличеното съдържание на мазнини при по-честото хранене, тъй като ацетатът е основният прекурсор на синтеза на млечни мазнини (Таблица 1).

Показател двукратно четирикратно шесткратно
Количество мляко (кг/ден) 23.70 24.86 25.69
Мазнини (%) 3.47 3.54 3.61
Протеин (%) 2.84 2.85 2.92
Лактоза (%) 4.62 4.66 4.69
Прием на сухо вещество  (гр/кг живо тегло) 32.29 32.62 33.05
Изискване за протеин (g/kg FCM 4%) 94.4 91.9 87.3
Общо смилаеми хранителни вещества изисквания (g/kg FCM 4%) 407.0 393.0 376.0
pH на търбуха 5.65-6.40 5.90-6.35 6.10-6.55
Acetate (Molar %) 50.90 55.5 60.0
Propionate (Molar %) 27.6 22.5 17.8
Съотношение Ацетат/Пропионат 1.8 2.5 3.4

Имунитет – осигурете нутриенти

Храненето е средство, което може да се използва за подпомагане на имунната система при борба с инфекции или чрез повлияване на клетъчната фагоцитна способност, или бактерицидната активност, или чрез двете. Потенциалната роля на храненето в подкрепа на имунитета е добре установена при хора и непреживни животни, но малко се знае за хранителната регулация на имунитета при преживните животните. Може да се предположи, че хранителните вещества на тъканното ниво ще имат сходен ефект върху имунитета на преживните животни, какъвто е при хората и непреживните животни. Сред всички хранителни вещества, протеините, витамините (А и Е), и минералите (селен, цинк и мед) са получили най-голямо внимание като имуностимулиращи хранителни вещества. Протеините, витамин А и цинкът влияят върху здравето на епитела и могат да окажат влияние и на физическите защитни бариери на вимето. Протеините също така влияят на състоянието на сфинктера и гладката мускулатура на вимето. Качеството и количеството на кератиновата запушалка могат да бъдат повлияни от протеини, цинк и витамин А.

Витамин Е и селенът намаляват честотата на маститите

Кравите, които получават допълнително витамин Е в доза 740 mg/d по време на сухия период, имат 37% по-ниска честота на мастит след отелване от контролните крави. Комбинацията от витамин Е и селен в доза 0,3 ppm в общата дажба намалява с 41% случаите на клиничен мастит. Тези резултати дават доказателства за взаимодействие между витамин Е и селен при контролирането на мастита. По-късно проучване ни съобщава за 42% намаление на честотата на мастита при отелване на юници, които са били допълнително хранени с витамин Е и селен за 60 дни преди отелването.

Медта понижава честотата и тежестта на мастита

Добавянето на мед (като меден сулфат или меден протеинат) на  юниците преди отелване може също да помогне за намаляването на честотата и тежестта на мастита при отелването. Юници, при които са добавени 20 ppm мед преди отелването, са имали повече незаразени четвъртинки след отелването от юниците, при които не е било добавено допълнително с мед. Концентрациите на други минерали като цинк, манган и молибден трябва да бъдат наблюдавани поради взаимодействията между тези минерали и медта. Високите концентрации на тези елементи в дажбите могат да предотвратят усвояването на медта.

Добавянето на мед е също полезно и за телетата. В едно проучване телетата с адекватни нива на мед биват заразени с IBR вирус и Pasteurella hemolylica, и се наблюдава бързо нарастване в концентрацията на плазмената мед и серумния церулоплазмин. При телета с ниски нива на мед това не се наблюдава. Това показва важната функция на медта за имунната система.

Храненето не само има пряко въздействие върху имунната система и предразположението към мастит, но може косвено да повиши тази податливост чрез въздействието си върху други заболявания. Някои хранителни вещества могат да предизвикат едно или повече метаболитни заболявания, когато или са дефицитни, или са в излишък в дажба. Например, млечната треска забавя затварянето на сфинктера на цицката, като по този начин вимето става по-податливо на микробна инвазия. При крави с млечна треска има 8,1 пъти по-голяма вероятност да имат мастит, а девет пъти е по-голяма вероятността от колиформен мастит. Маститът също се свързва с кетоза и задържане на плацентата, а мастната инфилтрация на черния дроб забавя изчистването на токсините на Е. coli от млечната жлеза на кравата. Голяма част от тези проблеми могат да бъдат облекчени чрез адекватно хранене и правилни стратегии за отглеждане.

 

ОСТАВИ КОМЕНТАР