Проф. Живко Кръстанов и доц. Теодора Ангелова: КОНТРОЛ НА МЛЕЧНАТА ПРОДУКТИВНОСТ

0

Във връзка с една публикация , че слагаме край на контрола на млякото, публикувахме материала

”Тестажът на разплодниците, не е лесна работа”

Сега публикуваме материал на „тежката артилерия” в говедовъдството, екипа от ЗИ Стара Загора Проф. дсн Живко Кръстанов, доц. д-р Теодора Ангелова.

Контрола на млечната продуктивност при млечните крави унас?
Развитието на новите геномни технологии в млечното говедовъдство не само не поставиха въпроса за необходимостта от контрола на млечната продуктивност, а напротив показаха колко важен е той. Днес въпроса не стои дали може да отпадне контрола, а как да бъде повече и повече полезен, как да се получи от него допълнителна и по ценна информация за управление на стадата и генетичното им подобряване. Натрупването на генетична информация в големите генетични бази данни неминуемо е свързано и с фенотипирането на животните и търсенето на връзки между различни участъци от генома и компоненти, характеризиращи млечната продуктиност на кравите.

Каква информация може да ни даде контрола на млечната продуктивност?
Мнозина може би знаят, че повече от 30 години фермерите в развитите страни използват информацията не само за количеството и състава на млякото, но и съдържанието на урея в него. Нивата на уреята в индивидуалните млечни проби е ценен показател относно конверсията на протеина в дажбите и постигането на ефективност при управлението на фермите.
Напоследък има редица изследвания, които показват, че могат да се създадат алгоритми, на основа химическия състав на млякото, чрез които да се изчисляват индекси, полезни като индикатори на редица метаболитни заболявания, причинени от енергийния стрес по време на пика на лактацията при високо продуктивните крави. Този стрес е свързан с появата на ацидоза и кетоза, които носят големи загуби на фермерите, тъй като се отразяват и на здравето и репродуктивната способност на високопродуктивните животни.

Такива подходи могат да спестят значителни разходи за ветеринарно медицински изследвания и диагнози, които фермерите не винаги могат да си позволят.
Наред с управлението на фермите най-важното приложение на контрола на млечната продуктивност при кравите е използването на информацията за целите на селекцията.
Фокусирането на този въпрос не е само заради факта, че макар и с относително намаляващо икономическо значение нивото на млечна продуктивност и до днес има най-голям принос за постигане на печалба от млечните говеда. Повечето анализи в развитите страни показват икономическа значимост около и над 30% на количеството мляко в общата функция на печалбата. Нашите анализи показват, че за нашата страна този дял е над 40-50%, което се свързва със системата за изкупуване на млякото за физически литър. Дори ако пренебрегнем факта, че световните тенденции показват по бързо нарастване на дела за производството на сирена в сравнение с нарастване на производството на мляко, то състава на млякото и неговите сиренарски качества, очевидно ще придобиват все по-голямо икономическа значение. Вероятно това е основната причина да се засилва интереса към усъвършенстване на методите за анализ на състава и качествата на млякото в европейската и световна наука.

Интегрирането на генетичните бази данни (например консорциумът „Еврогеномикс“ в Европа и др.) безспорно е в резултат на дългогодишното интегриране на дейностите, свързани със селекционния процес, а те са много…. Това е така, защото за да се постигне възможността за интегриране на усилията на всички развити страни за постигане на ускорен генетичен прогрес, най-важния момент е унификацията на методите за измерване и анализ на млякото. С това се занимават много работни групи от водещите научни центрове в САЩ, Канада, Европа и други страни, като плод на техните усилия са препоръките на ICAR за контрол на млечната продуктивност, геномен контрол, контрол на допълнителни признаци (линейни признаци, репродуктивни признаци и др.), методи за оценяване на развъдната стойност, включително и международното оценяване. Основната цел е да могат да се сравняват данните от всички страни, които извършват контрол на признаците при продуктивните селскостопански животни.
Може би най-важният момент във всички тези усилия е, че техния фокус са фермерите. Огромните международни усилия имат за цел устойчивото развитие на фермерите и техните организации.

Какви са препоръките на ICAR по отношение на контрола на млечната продуктивност?
Правилата за измерване количеството мляко и неговия състав могат да се опишат, като такива, които определят метода на вземане на пробите, а те са свързани с кратността в рамките на контролния ден и интервалите на които се вземат. По този начин методите са отбелязани например А4, което означава вземане еднократно на млечна проба на 4 седмичен интервал, или А4/2 – същото на двукратно в рамките на контролния ден и т.н.
Лабораторният анализ на млечните проби е въпрос, който има своето дългогодишно развитие в специализираните работни групи на международния комитет за водене записи на продуктивните животни (ICAR). Философията на която са изградени основните принципи се базира на понятието „референтен метод“. Референтен метод е този, който се извършва с апарати, които са сертифицирани по един от международните стандарти ISO, IDF, АОАС или правила на ICAR за уреди за измерване, които са в процес на създаване и усъвършенстване. Организацията е създала референтни центрове, от които се очаква да подпомагат навлизането на новите измерителни технологии, основани на инфрачервения спектър със средна дължина на вълните, който бележи бурно развитие през последните години.

Всички въпроси, свързани с начина на вземане на проби, тяхното правилно приготвяне, съхранение, транспортиране, измерване, извършване на супер визия и повторно вземане на проби и др., до вземането на ежедневни и стратегически решения от фермерите са описани в секция 2 „Ръководство за водене записи при млечните крави“, което през последните години се обновява и допълва почти ежегодно.
Да се върнем на методите, които развъдните организации биха могли да използват, за да извършват измерване и водене на записи на млечната продуктивност на кравите. Те са описани в специално „Ръководство за анализ на млякото“ в секция 12. А те са: Референтни методи и референтни трансфери, и рутинни инструментални методи.
Какво е референтни трансфери?

Това са всъщност бързи химически методи, които са доказали, че са достатъчно точни като референтните такива, например метод на Гербер за мастни вещества, метод на Амидо Блек за протеин, ензимен метод за лактоза.
В случаите на централизирано калибриране основните инструменти могат да се използват за производство на „референтни стойности“ за други инструменти и за други лаборатории. Получените стойности на използваните уреди за измерване могат да се считат за еквивалентни на стойностите на използвания метод с който е извършено калибрирането. Прилагането на централно калибриране подпомага отчитането на чувствителността на рутинните методи при измерване състава на млякото.
Какво е рутинни инструментални методи.

Рутинните методи трябва да бъдат методи, които са подходящи за целите, основани на изпълнението за оценка от експертна лаборатория и използване на стандартизиран протокол или одобрени методи на международно ниво от ICAR. С оглед на това, условията и процедурата за оценка, както и изискванията за одобрение на ICAR, са определени в стандартен протокол, одобрен от ICAR (Процедура 1 от раздел 12 от Насоките на ICAR), която е от значение за целта водене записи на мляко.
Контрол на качеството на референтните методи
Преодоляването на системни грешка при референтния метод, което води до системна грешка при рутинни резултати, се извършва, чрез коопериране на усилията между рутинните лаборатории в схема или по друг начин за да бъде свързана със схема за между лабораторно изпитване за пригодност. Най-добрия пример за коопериране на усилията е ICAR, който обосновава оценките на изпълнението на двете нива – национално и международно. Трябва да се организира тест за квалификация за предпочитане от национална референтна или опорна лаборатория, назначена за тази цел от националния организация за подобряване на млечните стада. Референтната лаборатория осигурява аналитична прецизност на проследяването, чрез редовното и участие в международни професионални изпитания.

Нашата страна е член на голямото семейство на ICAR от 1995 година, когато беше приета на редовното заседание на комитета заедно с Естония и Египет. Не може да се твърди обаче, че са направени всички необходими усилия да се изпълняват препоръките на комитета относно дейностите на асоциациите. Нещо повече, съществуващото в това отношение законодателство не е в синхрон с това, което се препоръчва от организацията. Най-странен е факта, че има голямо разминаване между Закона по животновъдство и съществуващата наредба 13, която обслужва закона в частта дейности на асоциациите. В наредбата дейността по контрол на млечната продуктивност на асоциациите се насочва към препоръките на ICAR, докато закона незнайно защо праща пробите на развъдните асоциации в “акредитирани” лаборатории. По интересен обаче е факта, че въпреки, че никой не го е изпълнявал този член 20, включително и контролния орган ИАССРЖ в продължение на много години, той продължава да стои и в новата версия на закона. Очевидно не е направен анализ на причините, които са свързани с неспазването на чл. 20. Една от истинските причини е, че това е икономически невъзможно, тъй като развъдните организации на фермерите получават помощ за контрол на млечната продуктивност в размер на 30,72 лева за метода А4 на крава, а измерването на една проба в акредитирана лаборатория струва 40 лева. Да не говорим, че с тези 30,72 лева развъдната организация е необходимо да отиде (10 пъти за всяка лактираща крава) във фермата, да вземе индивидуалните проби, да ги транспортира до лабораторията и там да бъдат измерени. Видимо е, че това няма как да стане и чл. 20 пак няма да може да бъде изпълняван, какъвто и натиск да се упражнява върху асоциациите. Те по-скоро ще прекратят дейността си поради икономическа невъзможност да се разплащат с акредитираните лаборатории. Да не говорим, че в препоръките и методичните указания на ICAR понятието „акредитирана лаборатория“ не съществува в частта, отнасяща се към темата и описана по-горе. Излиза, че ако развъдните организации спазват закона, то те няма да са в синхрон с препоръките на ICAR, а асоциациите се стремят именно към спазване на препоръките на организация, за да бъдат сравними техните резултати с всички страни в света. Тук е мястото да отбележим, че не става въпрос за едно и също, когато говорим за „акредитирани“ и „референтни“ лаборатории, ICAR ясно разграничава съдържанието на тези две понятия. В организацията има процес и ясни правила за акредитация на лаборатории при използване на геномни методи за подкрепа на селекцията, но при темата мляко никъде не се споменава друго освен референтни лаборатории и методи. На развъдните асоциации у нас, отдавна им е ясно, че селекцията в млечното говедовъдство е глобално кооперирана дейност в целия свят и не може една страна да постигне напредък само в собствените си рамки. Тук е мястото да отбележим, че развъдните организации у нас полагат големи усилия да са в синхрон с препоръките на ICAR. Те са направили собствени лаборатории, които отговарят на изискването да използват референтни методи, тъй като уредите, които ползват са сертифицирани по международните стандарти. Да не забравяме, че в нашата страна се намират едни от най-големите производители на уреди за измерването на млякото в световен мащаб, чиято продукция се ползва на всички континенти, включително и САЩ.

Очевидно необходими са наглед малки усилия, развъдните организации да кооперират дейността си и постигнат стандартите на комитета, като организират контрола на качеството на измерване в мрежа с национална или в друга европейска страна референтна лаборатория. Важен момент в подкрепа на техните усилия би било синхронизирането на чл. 20 от закона по животновъдство в посока еднаква с препоръките на ICAR.

В тая връзка, бихме отбелязали с оптимизъм, че българските фермери и техните организации винаги са срещали разбиране в контролния орган и министерството на земеделието и храните, което да позволи преодоляването на допуснатите неточности и слабости успешно в полза на по-успешното бъдеще за Българското млечно говедовъдство.

Проф. Живко Кръстанов и доц. Теодора Ангелова

Govedovad.com

Всички права запазени, използване на материала, само след съгласуване с Govedovad.com!

ОСТАВИ КОМЕНТАР