Гостува ни НАРМС: Интервю с Хазел Исмаилова от с. Конуш

1

Изключително ни е приятно да пишем за д-р Исмаил Мустафов. Един изключителен професионалист по отношение на ветеринарията. Той е и първия Председател на Камарата на практикуващите ветеринарни лекари в България. Първи, след 1989 г със собствени сили направи и ембриотрансефер в собствената си ферма. Предаде и наследствеността в професията и сега дъщеря му, д-р Хазел Исмаилова е негов партньор в тежката професия наречена говедовъд.

Поздрави за семеиство Мустафови.

Михаил Михайлов- НСГБ


Днес ще Ви разкажем как е създадена фермата в село Конуш, област Хасково; как собственикът – доктор Исмаил Мустафов в продължение на четвърт век с много усилия, труд и собствени средства превръща един изоставен обор в модерно стопанство с чистопородни животни, порода Симентал.

Посреща ни дъщеря му Хазел Исмаилова, която върви по стъпките на баща си и освен, че се грижи за животните във фермата има и собствен ветеринарен кабинет. Когато ни посреща, изобщо не предполагаме колко много и интересни неща ще ни разкаже тази усмихната дама. Сядаме на чаша кафе и … ще разберете по-нататък.

Здравейте, Хазел! Извинете ни, че за малко ще ви „отвлечем“ от ежедневните ангажименти и благодарим, че намерихте време за нас. Разкажете ни за себе си и историята на семейната Ви ферма.

Здравейте, казвам се Хазел Исмаилова и съм ветеринарен лекар. Фермата ни е с над 25 – годишна история. Преди да стане наша собственост тук са отглеждани животни, за които баща ми се е грижел в качеството си на ветеринарен лекар. Техният собственик е бил млад фермер, без опит, а кравите са били събрани от различни стопанства. Базата е била наследена от бившето ТКЗС – изоставени и неподдържани обори. Начинът на отглеждане е бил под всякаква критика. Баща ми е бил отчаян от състоянието, в което са се намирали животните по отношение на хранене, доене и здравен статус. След като собствениците са се отказали от фермата, баща ми решил да спаси животните. Били са около 30 броя. След дълги години на глад, студ, мизерия и хиляди мъки той решава да стопанисваме фермата и да се погрижим за животните. Тогава нямахме нито техника за обработка на земя, нито субсидии, нито развъдни асоциации.

Така нашето семейство започна да се занимава с фермерство. Моят баща е в основата на всичко. Аз бях в гимназията тогава. По-късно постъпих в университет със специалност ветеринарна медицина и в онзи момент не проявявах друг интерес към отглеждането на животните във фермата, освен във връзка със специалността ми.

Трудностите започнаха, когато въведоха изисквания за по-чисто мляко и хуманно отношение към животните. Разбира се, изискванията са съвсем адекватни, но в България всичко се прави без мисъл за фермерите. Баща ми разбра, че е необходимо да произвеждаме фуража си сами. Постепенно започнахме да изкупуваме малки парцели и ниви. Техниката, с която разполагахме беше много стара – също останала от бившето ТКЗС. Спомням си един малък трактор, който се разваляше всяка седмица. Въпреки всичко се справихме благодарение на много усилия.

Колко и какви животни имахте тогава?

Имахме около 50 животни – основно черно-шарени. Повечето бяха отглеждани при изключително лоши условия преди да станат част от нашата ферма и имаха много здравословни проблеми – мастити, ендометрити и други.

След като завърших Лесотехническия университет в гр. София, се запознах с бивши състуденти на баща ми, които се занимаваха с ембрио трансфер в Костинброд. Дейността им беше основно теоретична. Доктор Янчо Тодоров ме свърза с центъра в Германия, където именно той е направил първото клонирано теле. Той и в момента работи в Костинброд със съпругата си. Аз тогава имах много голямо желание да се занимавам с генетика, инвитро ембриони и т.н. По време на едномесечния ми престой в този център две докторантки работеха над своите дипломни работи. Покрай тях имах възможността на практика да се запозная с процеса на получаване на ембрионите и ембрио трансфера. Основната дейност на института е ембрио трансфер и производство и продажба на семенен материал. Ембрионите не бяха регистрирани, а чисто експериментални – за докторантурата на една от докторантките. Позволяваха ми дори и да помагам по малко. Беше изключително интересно и много полезен опит за мен! Всичко се случва в лабораторията. Рендосват се яйчниците, взимат се първични яйцеклетки, осеменяват се и се получават бластоцисти, които се замразяват. В процеса не участва физически нито крава, нито бик, а само клетки. Получиха се доста ембриони. Тогава баща ми дойде да закупи семенен материал и така се случи, че ни позволиха да вземем и ембрионите. Яйцеклетките бяха от сименталски животни и бяха осеменени с материал от най-добрите бици в института.

Решихме сами да си направим ембрио трансфера. При инвитро ембрионите максималната успеваемост е около 25%, защото голяма част от тях не оцеляват след всички замразявания и размразявания, на които са подложени. Ние получихме много добри резултати, които надвишаваха тези проценти. Така се родиха първите ни сименталски животни от сурогатни майки – кафяво американско говедо. Експериментът ни се оказа успешен. Това беше много добър вариант, тъй като баща ми не желаеше да внася бременни животни от чужбина и да поема риска на аклиматизацията им.

Тя е много трудна в нашия регион. Тук има много ендемични заболявания, свързани с паразите и в частност с кърлежите. Докато не започнахме да произвеждаме достатъчно фураж за животните, те бяха на паша, което е предпоставка за развитие и разпространение на различни заразни заболявания. Пашата е убийствена за животни, които идват от чужбина, защото един кърлеж е достатъчен да убие кравата за два дни. Заболяванията като бабезиоза и такива причинени от кръвни паразити в нашия регион са изключително тежко и бързо протичащи. Животни, които не са отраснали тук и нямат имунитет просто не издържат, и не оцеляват. Летния сезон е бич за говедовъдите тук. Местните животни също боледуват, но едно австрийско животно без имунитет е почти невъзможно да издържи на тези заболявания, а да не говорим за високите температури. В нашия регион през летните месеци е много горещо и сухо. Животните на паша са изложени на голям риск, а и не успяват да си набавят нужните хранителни вещества.

Първото условие за една съвременна високопродуктивна млечна ферма е животните да не се разчита на пашата. Откакто ги отглеждаме свободно боксово, са здрави – няма кърлежи и паразити и имаме пълен контрол върху оптималното количество и качество на храната, която приемат. Грубите фуражи са изсушени или силажирани и през тях няма как да преминат зарази.

Казахте, че животните се отглеждат свободно боксово. Може ли да ни разкажете за технологията за отглеждане при Вас по-подробно.

Всички животни във фермата са родени тук. Нямаме внесени или закупени от други ферми. Не купуваме и не продаваме женски животни. Всички юници, родени тук, остават в стопанството и се отглеждат за добив на мляко. Освен ако не се случи някой инцидент или не се заплождат в продължение на една година. Това се случва обикновено с фримартините. Ако не успеем да ги заплодим ги пращаме за клане. По отношение на новородените телета – те остават 2-3 дни с майката. Коластрата е много важна при преживните животни.

Както казах – в нашата ферма всичко си произвеждаме сами и както казва с гордост баща ми, купуваме само тока и солта! Всъщност купуваме и бирена каша. Животните много я обичат. Даваме на дойните крави и сутрин, и вечер.

Животните са разделени на групи по боксове  – дойни, сухостойни, юници – не осеменени или в ранна бременност. Има и малка група от крави в напреднала бременност. Сименталките обикновено малко преносват. В родилното са не повече от 5-6 животни.

Телетата са разделени по възрастови групи. Най-малките в началото са смесени – и мъжки и женски. След като се отделят от майката, новородените се местят в закрито помещение, където се хранят с истинско, прясно издоено мляко сутрин и вечер. Даваме им и стартерна гранула за телета.

Вече повече от 15 години отглеждаме животните свободно-боксово и предимствата са много. На първо място са здравословните – няма контакт с външни животни и паразити. Освен това получават достатъчно храна по изготвена рецепта, което веднага се отразява и на количеството и качеството на млякото. Кравите не се изморяват, не отслабват. Имат достатъчно пространство и постоянен достъп до храна и вода. Високите температури също не им влияят до такава степен. Нивата на стреса се намаляват драстично. Имаме доилна зала, тип рибена кост. Смятаме по-нататък да купим нов хладилен танк за съхранение на млякото.

Рецептите се изготвят лично от баща ми. Дажбата се приготвя в миксер, в който се смесва с концентрирания фураж. Изключително важен е качествения царевичен силаж. За да се поддържа едно стопанство трябва постоянно да се модернизира. Имаме нова балировачка и миксер. Закупихме силози за съхранение на зърното и царевицата тази година. За да се осигури качествена храна са необходими много инвестиции.

В доилната зала е много важна хигиената и в тази връзка срещаме големи затруднения с намиране на служители, които да поддържат чистотата и да се грижат за нуждите на животните, както изисква правилното отглеждане. И най-модерната доилна зала, ако не се поддържа от съвестни и квалифицирани хора, ще има сериозни проблеми. Това, доколкото знам е проблем не само при нас или в нашата сфера, а повсеместен за държавата. Не виждам как ще се реши честно казано. Знам, че във Франция има техникуми, които обучават хора в правилно отглеждане и хигиенна поддръжка, но там и отношението към тази работа е съвсем различно. Това е много трудно постижимо тук.

Разкажете ни за първите сименталски телета във фермата – тези, които са плод на ембрионален трансфер. Това е опит без аналог в нашата асоциация. Как се развиха?

Първото теле беше женско и се казваше Велика! Излезе по всички вестници, тъй като за онова време това си беше новина. Тя роди впоследствие над 10 телета и живя много дълго. Ембрио телета по нищо не се различаваха от останалите. Развиха се съвсем нормално и дадоха начало на нашето стадо Симентал. Няколко от мъжките телета оставихме като бици за естествено осеменяване. Вече не го практикуваме. От няколко години осеменяваме само изкуствено. Преди използвахме биците само при проблем със заплождането.

След това извършвали ли сте ембрио трансфер?

Не, получихме над 30 телета и това ни беше достатъчно. В момента имаме над двеста животни от породата. Повечето са чистопороден  Симентал и малко кръстоски. Правим също кръстоски с Абърдийн и получаваме телета, които отглеждаме за месо. Продаваме малко бичета за разплод, а всички останали са за месо.

Какви затруднения срещате в ежедневната работа?

Основно с документацията. Имаме проблем със своевременното отразяване на събитията във фермата. Електронната система на БАБХ ни създава също доста трудности.

Самостоятелно ли изградихте материалната база на фермата или кандидатствахте по програма за подпомагане?

Всичко е изградено само със собствени средства. Доктор Мустафов е от хората, които разчитат и вярват единствено на собствените си усилия и възможности. Във фермата са инвестирани много години на труд, ремонти и подобрения. Имаше много трудности, но днес не зависим от никого и нямаме непосилни задължения, които трябва да обслужваме, както за съжаление е при много колеги. Това според мен е голям товар.

Всеки член от нашето семейство е поел много задължения, за да върви работата и нямаме никакво време за допълнителна документация. Кандидатстването по програми е обвързано с огромна бумащина и прилежащи задължения, а резултатът не винаги е положителен. Ние предпочитаме да разчитаме само на себе си. Бюрократичните спънки още при подаването на документи за някакво подпомагане ни отблъскват още в самото начало.

Бюрокрацията във всяко отношение ни натоварва без никакъв аргумент. Преди няколко години имахме проверка. Снимаха, преброиха животните и всичко беше наред, но беше създаден проблем защо част от животните били записани като симентали в паспортите, а окраската им е била сиво-бяла или черна. Опитах се да обясня на служителя, че в нашата ферма всички животни са с проследен произход, тъй като са родени във фермата и разполагаме с документация от над 15 години за тяхното родословие – майки, бащи, баби и т.н. Обясних, че окраската не трябва да ги притеснява, тъй като тя не отрича по никакъв начин принадлежността към породата на животното, особено при ясно родословие. Има много други признаци и белези, по които може да се каже дали едно животно е Симентал или друга порода. Проблемът обаче е, че се изпращат на проверки хора, които по никакъв начин не са квалифицирани да дават подобни оценки. Те нямат образование, което да ги прави компетентни в областта на животновъдството, ветеринарната медицина или селекцията. Как да обясниш на такъв човек!? Имат правомощия, за които нямат квалификация. Дали са им някакви каталози и подобно на японски туристи с фотоапарати сравняват и показват кое е Симентал и кое не е. Пълен абсурд! Наложи се да напиша до София писмено възражение, в което да изискам да ми се направи повторна проверка, но този път от квалифицирани кадри, за да може адекватно да се установи породата, въпреки че тогава ние не получавахме помощи за селектирани животни и нямаме претенции за 100% чистота на породата. В тази връзка никой не трябваше да има претенции към нас, защото ние получавахме субсидии по СМК. Останах с впечатлението, че просто искат да ни създадат проблем, независимо какъв и ако не бях възразила официално щяхме да понесем последици от необективна проверка на неквалифицирани кадри. Благодарение на възражението ми и повторната проверка се разминахме без санкции. Общо взето поредица от безсмислени и дребнави активности, които освен всичко струват на Държавата и пари. Голяма част от фермерите нямат времето и възможността да оспорват несправедливостите и са принудени да плащат за неадекватни оценки. Просто нямам думи!

Най- пресният случай на подобна абсурдна ситуация е как непосредствено след подаване на документи за подпомагане, системата им се заключи. Междувременно две от животните ни бяха изпратени за клане и ние искахме да заменим едното и да се откажем от другото. Оказа се невъзможно, тъй като цитирам „Нямаме бутон, с който в момента да се откажете от подпомагане. Не ни работи бутона, съжаляваме!“, а имахме срок от десет дни да го направим, за да не бъдем след това санкционирани, а стана така, защото „не им работи бутона“!

Толкова ли са пунктуални и дребнави, когато трябва да ви осигурят административна или друга помощ?

В интерес на истината тук на местно ниво служителите са изключително отзивчиви и изпълнителни и няма от какво да се оплача. Но, проблемите са централни и идват оттам, че се пишат наредби и указания от некомпетентни хора. Това много демотивира хората и с право. Ако, например, паспортите ще се превръщат в такъв голям проблем за нас, по –добре изобщо да не ни ги дават. Нали всички животни са в системата!? Тази година във въпросната система не ни излезе породата изобщо при подаване на заявление за подпомагане.

Нека поговорим за сътрудничеството ви с НАРМС. Откога сте член на асоциацията?

Ние членуваме от скоро, само от 2 години, тъй като аз не бях в България, а никой от близките ми не желаеше да се занимава с допълнителна документация. Когато се върнах разбрах, че вече има такава асоциация и мога да регистрирам всички животни и да направя родословието им официално. Селекцията и административната помощ е много важна за нас. За да се продължим в правилната посока е необходим такъв контрол. Случните планове, ежемесечните записи на събитията във фермата, семенния материал и много други неоспорими предимства от работата с асоциацията мога да изброя. Без това не може да развива модерно стопанство.

Съветите, които получаваме са изключително ценни във всяко отношение. Ние си имаме отличен сътрудник по регион – Мария Карадалиева! Изключително компетентна, точна, изпълнителна и отзивчива! Помагала ни е в много отношения и то без да са част от задълженията й. Съдействала ми е при всеки проблем, дори при регистрация на животни. Тя познава всяко животно във фермата. Съхранява и ни помага с информация от години назад. Обръща внимание на детайлите и знае по-добре от мен всяко събитие.  Личи си, че много обича и се старае в работата си! Много я уважавам и се радвам, че именно тя е наш партньор в лицето на асоциацията!

До този момент срещаме само позитиви и членуването се оказа наистина правилно решение!

Какъв позитивен финал на този интересен разговор! Не ни спестихте, както позитивните, така и не толкова приятните моменти от Вашето ежедневие и ни заредихте с много позитивна енергия. Благодарим ви за откровеността и за тази различна история, която ни разказахте!

И за мен беше изключително приятно!

източник: НАРМС

1 КОМЕНТАР

  1. Дано не им открият някоя екзотична болест и на тях … В Странджа имаше хора, които 40г гледаха животни. И заради 3 километровата зона – изтрепаха ги за минути …
    За Не доказана чума.
    Срам ме е, че и аз се водя човек, като … онези Бездушници в бАБХ и министерски съвет.

ОСТАВИ КОМЕНТАР