Михаил Михайлов: 1част – “За политиците, компромисите, абсурдите, незнанието и парите” – сп. “Агро пари” 

2

Михаил Михайлов: 2 част – “За политиците, компромисите, абсурдите, незнанието и парите” – сп. “Агро пари”

Статията е публикувана в сп. “Агро пари”

В този брой на списанието исках да поднеса един материал на читателите, в който да прочетат  и нещо хубаво за нашето животновъдство.
Имаме.
Имаме много добри ферми с нищо не отстъпващи на водещите такива в света. Имаме и семейни ферми на супер ниво, имаме и нови идеи за развитие на овцевъдството, които вече се и реализират от НОКА – мини мандри, кланични пунктове, депа за отглеждане и тестаж на кочлета, организацияна производители  и др.. За съжаление, това ще го оставим за следващия брой на списанието.
Сега събитията отново изпревариха времето и ще трябва да се спрем на тях. Става дума за „изненадалата” ни  Африканска чума по свинете, за политиците, които отново се мъчат да се качат на гребена на вълната, за контролните органи, които действат не адекватно и против правилата, фермерите, които пак са на изчакване да „падне” нещо, ако не на барикадите, животновъдните организации, които ги привлича, като магнит Наредбите за подпомагане, изпълнителните кадри- непрекъснато плачещи за пари, а не могат дори да сложат и доилните апарати и накрая науката, която сякаш вече се е примирила с мястото, което им е отредило сектора и си правят фундаменталните изследвания.

Средната продуктивност на животните е на ниво отпреди десет години, а породите изчезват една след друга. Добре е, че имаме една синтетична линия при овцете да обира всички негативи. Единствено търговците, са като шапка “невидимка”, успяват да използват всички слабости в на бизнеса наречен животновъдство и да се възползват добре. Съвсем правилно Емил Зола е казал: В търговията няма място за чувства. Тук всичко решават цифрите.

Към горе изброените групи,  можем да прибавим банките, преработвателите  и ветеринарите, които през последните години са на мода, и са „отбора”, който произвежда, преработват, реализира и на практика изхранва нашия народ ,че и някои и други.

Въпросът е след, като имаме „отбор”, в него всички работят ли в синхрон, има ли повече продукция, каква е себестойността, какви са цените на рафтовете за купувачите. Вероятно щастливите дни за някои преработватели и търговци ще свършат, защото както казват хората има Видьов ден, ако няма, други ще го докарат. Това вече се прави в няколко европейски държави – разглеждат се, както покупните, така и продажните цени във всяка връзка в хранителната верига.
По-конкретно:
– Колко се плаща за един литър мляко, купено от земеделския производител?
– Колко струва  преработката на млякото и на каква цена се продават  млечните продукти на купувача?
– Трябва да стане ясно как еврото, което потребителят харчи за храна, се разпределя между различните връзки във веригата за производство на млечни продукти.

Много фермери смятат, че те имат малко влияние върху цената, която могат да наложат за своите продукти. По този начин ще се засили позицията на земеделския производител в хранителната верига и да гарантира, устойчивост за фермерите. Този мониторинг вече е задействан в Холандия. Чакат се резултатите и съответно решението по тези въпроси на правителството.

На всички е ясно, че ние все още не можем да работим колективно. Това не е само наш недостатък. Преди няколко години, когато започна кризата в сектор мляко и дори консервативните германци започнаха да обединяват фермите си в името на бизнеса и парите, един немски фермер ми каза: „трима колеги се обединихме. Сега в едната ферма гледаме младите животни, защото там условията са най-добри, в другата доим, защото инсталацията е модерна и нова, в третата са сухостойните крави и угояването. Разбираме се добре, но ние имаме една поговорка – ако трима общо ще  вършат една работа, трябва на двамата да им се отрежат главите за да се свърши работата добре”. Ние още не сме разбрали дали трябва да се режат глави, защото сегашните организации на производителите, на практика разпределят едни пари. Разбира се, че има и няколко работещи организации.
И знаете ли кое е най интересното.
Има един кооператив с почти две годишна история – „Кооператив фермери –  Геномика” – Сливен, който без нито една стотинка държавна помощ или от програми, успя да пробие и поне за сега нещата се развиват много добре. Фермерите почувстваха силата на кооператива, вярват му. Ами как няма да му вярват, като членството им в тази кооперация води до намаляване на някои разходи по изхранването на животните с повече от десет процента. И понеже мечтите са безплатни – имат такива, които съм сигурен, че ще се реализират, не в бъдещето, а сега в настоящето.

Проблемът с обединението на фермерите важи навсякъде. Преди десетина години, влизайки във всеки животновъден офис на канадските фереми, първото нещо, което се набиваше в око бе, една голяма картина, изразяваща един нареждащ се пъзел и от долу пишеше с големи бкви TEAM /ОТБОР/, ако парафразираме всяка буква от английското ТЕАМ, то тогава се получава – Всички заедно, можем повече. Това също е начин за обединение.
Примери, че кооперирането на фермерите в момента е най-доброто, макар и това да става много трудно – с добър знаещ и можещ „водач”, загърбил всичко лично.
Такъв пример е кооператива в Тесалия – Гърция. В момента зареждат над 200 млекомата – гърците все още са традиционалисти. Техният председател казва – „на всяка улица в Атина млекомат с гръцко мляко”.
От една година имат собствена мандра за производството на ФЕТА. Резултатите страхотни – изкупуват млякото на своите членове с десет цента повече, отколкото дават мандрите, реализирали са от производството и реализацията на сирене огромна печалба в рамките на близо половин милион евро.

Сега вече стигнахме и до политиците. Много е трудно да се пише за нашите политици, защото всичките са тънко обидчиви. Но пък те са част от обществото, част от бизнеса  и трябва да помагат за неговото развитие – в случая визирам животновъдството. Има един цитат казан от Марк Ханна В политиката имат значение две неща. Първото – това са парите, а какво е второто, не помня.

За нашите политици изглежда това не важи. Изглежда не помнят и двете. Съвсем скоро президентът свика съвет относно мерките в борбата с Африканската чума по свинете. Поне така беше обявена темата. Президентът обаче започна с допуснати досега грешки на управляващите. Цитираха се самолетите, къщите за гости, кибер атаката и незнам какво още. Защо беше необходимо това и то в момент, в които нещата по отношение чумата са почти военни. Точно на този съвет ли трябваше да се вадят „кирливи” ризи, които не са изцапани само от сега управляващите.
Преди известно време бях поканен на една дискусия, относно бъдещето развитие на един от изоставащите райони в страната. Срещата бе организирана от една политическа партия. Какво по-хубаво от това, политиците да се намесят за съживяването на животновъдството. Изненадата ми бе голяма. Повече от половината време беше отделено да се доказва, какви грешки са направили управляващите в този район. Основната тема мина на втори план и така не разбрах с какво политиците ще помогнат на хората живеещи там.
Политиците непрекъснато ни набиват главите, че трябва да възродим селото, да се върнат младите на село, че нашите природни дадености са едва ли не най-добрите в света. И сякаш всичко свършва до тука.
Смело може да се каже, че това си е жив популизъм.
Знае ли някой, какво става на село. Знаели се, че селяните си купуват мляко от града. Има ли анализ за ситуацията и къде може да се случи нещо.

Селото, селскостопанските труженици, които все още представляват над 30% от населението на страната, сякаш са оставени на самотек. Първото, което е нямат земеделска партия и съответно не са представени в парламента.
С други думи нямат лоби, нямат водачи, нямат защитници.

Михаил Михайлов
Изп. Директор НСГБ

2 КОМЕНТАРИ

ОСТАВИ КОМЕНТАР