Михаил Михайлов: 3 част – “За политиците, компромисите, абсурдите, незнанието и парите” – сп. “Агро пари”

0

Статията е публикувана в сп. “Агро пари”

Стигнахме и до най-важния въпрос, които с години не може да се реши и непрекъснато ни вкарва в някакви трилъри и задънени улици. Това е играта на компромиси от страна на всички. Пишем Закон, Наредба или дори Заповед и след това се прави всичко възможно да не се изпълнява или да се затварят очите. Сега избухна чумата по свинете. Само за няколко дни, по незнайни пътища се организираха протестите в Крушаре и Пазарджишко. Всъщност всичко се развива по почти същия сценарии, както при предното заболяване при овцете. Интересното е, че като излезем в чужбина спазваме всички разпоредби на държавата в която сме. По внимателни от нашите шофьори няма, не вдигаме шум по улиците и в магазините, храним се с нож в дясната ръка и вилица в лявата, с ръце плътно притиснати до тялото и задължително салфетка на коляното.
Няма лошо, така трябва да бъде.
За съжаление компромисите у нас са на всяка крачка. Едните са породени от политически цели, за другите може само да се предполага,че има и парични знаци. Започнахме с няколко дерогации по отношение на азотната директива. След това се направиха доста компромиси по модул мляко. Мина се през категоризацията на млечните ферми и много стопани си мислеха, че като са получили първа категория са изпълнили всички изисквания. Последва одобрението по чл.127 от ЗВМ, при което отпаднаха доста ферми.
Подобна е и ситуацията в момента при свинете. В Наредбата е казано,че в т.н заден двор могат да се отглеждат до три прасета за угояване. Тези прасета трябва да се отглеждат в обект одобрен от официалния ветеринарен  лекар. Прасето трябва да пристигне в обекта с пътен лист и съответно документ откъдето е закупено. Съответно трябва да има и номер. От тук нататък стопанина трябва да поддържа добра хигиена и съответно добро хранене.

Колко от стопаните са изпълнили това- според БАБХ по малко от 70 стопанства. Останалите хиляди такива не. Въпросът е защо тези хиляди не са изпълнили това. Ами то е много просто. Законодателя не е осигурил възможност за това. Най напред откъде да си купят законно прасета.
Веднага хората прилагат вариант две. Едни почват да прасят свине майки в задния двор, което е забранено и почват да продават малки прасета. Понеже няма откъде да си купят такива хората си вземат от тези стопанства. По време на протеста показаха ферми с малки прасета, други с голям брои подрастващи. С други думи, тук става една търговска операция при която няма правила, няма данъци, няма такси.

БАБХ даде и една друга цифра, за около 130 т.н семейни ферми, които имат право да развъждат по голям брои прасета и съответно да продават за доугояване и на кланиците. Въпросът е колко такива ферми съществуват над тези 130. Все пак някой ги знае. Не може кмета на населеното място, а и съселяните да не знаят, какво става в селото.
Там има и още контролни органи. Горските, ветеринарите, епизотичните комисии. Интересно е да се направи анализ, какви са постъпленията на тези ферми, плащат ли си данъците, издават ли съответните документи.
Все пак тази година цената на малките прасета достигна заветните 200 лева. При закупено прасе на такава цена, не е необходимо човека да реве, че ще се изхранва през зимата. След тези 200 лева следват още 200 лева за фураж. С тези 400 лева, дори в днескашния ден човек може да си купи 60 кг обезкостен свински бут.
И един много интересен факт.
В момента в които се започна карантината, изведнъж в месарските магазини изчезна свинското месо. Откъде идваше досега е интересно също.

Тук трябва да прибавим и хората които изкупуват животни от фермите. Това са мургавите  търговци,  които знаят всички “вратички” на законодателството и си вършат „много добре работата”. Тяхната работа.
Не тази на фермера и обществото.

Хуманното отношение: има ли го в тези малки ферми. Да, някъде го има. Всеки е виждал на село, как бабата сутрин бере коприва, след това я режи и запарва. С каква любов забърква ярмата и дава на грухчо в кочината. Има фермички дори и за три прасета, подредени като аптека. За съжаление голям брои от този тип ферми са на другия полюс.

По телевизията ни показаха ферми, като катакомбите от войната във Виетнам. Показаха една ферма на един от протестиращите край Крушаре. Уникум. Фермата, като след бомбардировка, пред нея една каруца с изпражнения и на няколко метра хората колеха прасето. Подобна беше картинката и при овцете в Болярово. Фермата на любимката на народа не беше чистена с месеци, подобна беше и картината от други ферми. Хората които обеззаразяваха,казват че с дни не са могли да се изчистят от бълхите. Все пак това се видя и от пиарите на организаторите на протеста и в един от последните репортажи дадоха трима мъже които с големите метли метяха една площадка с три хранилки за овце, дори накрая напръскаха с вода и заложиха една прекрасна люцерна. Една работа която може да свърши и едно дете.
Тука въпросът е къде са „наточените” защитници на животните. Защо мълчат и гледат сейр и се обаждат точно когато не трябва. Защо не гледат, какво правят техните германски колеги. Които всеки ден докладват за нехуманното отношение към животните. Защо не прескочат до махалите с роми, а не само и там да видят как се отглеждат животни. Концлагерите са цвете направо.

Абсурдите: Нещо неестествено, недопустимо и невъзможно

Поредния компромис е и това блокиране на пътищата от собствениците на прасета. Интересен казус. Първо има ли някой право в тази страна да блокира даден път с дни. Вероятно не. Едни хора, които са в абсолютно нарушение на Наредбата, блокират пътища, полицията ги пази, а обществото трябва да търси обиколни пътища за да стигне до Ямбол или Сливен.
Какво да каже бизнесът, където времето е пари. Кой ще им плати този половин час в повече за пътуване, какво да кажат работниците от японския завод и италиански и българските разбира се, които трябва да си губят един час от почивното време за да обикалят през селата за да се приберат до къщите. Нали този път е строен с пари на данъкоплатеца. Тези протестиращи хора плащат ли данъци.
Нека експертите да кажат.

Незнанието: Липса на знание поради недоученост или неосведоменост.

И накрая за незнанието. Това дето се оправдаваме, че не знаем, че трябва някой да ни каже, а пък ако може и да свърши работата вместо нас, просто това е минало. Отиват в селото специалистите на Съвети в земеделието, в залата трима човека, как да знаят.
Но хората сега казват не знаем за маркиране, не знаем за пътни листи, не знаем за одобрен обект. Обаче надават ухо дали няма да получат някои лев след като заколят незаконното прасе.
И следва въпросът.
Защо тези, същите хора, ако не всички, повечето, много добре знаят как се пускат заявления за субсидии, за пасища, за де минимис. Това не означава, че като живеят и работят на село и полагат възможно най тежкия и неблагодарен труд ги освобождава от задълженията които изпълняват другите граждани на тази страна.

При такава организация, при съществуването на компромисите, абсурдите, незнанието и останалите хитринки пари няма да има.

За да имаме агропари, трябва да няма компромиси, абсурди и политически пристрастия.

Михаил Михайлов
Изп. Директор НСГБ

 

 

 

ОСТАВИ КОМЕНТАР