Навлизаме „дълбоко” в генетиката

1

Разбира се, че заглавието е журналистическо.
Всъщност въпросът е много по-сериозен. Много пъти сме писали, че при породата Холщайн имаме проблем с инбридинга, защото над 90% от действащите разплодници са от две генеалогични линии, а останалите все още не могат да се наложат.

Каква е реалната ситуация в популацията ни от млечни крави по отношение инбридингът, сигурно никой не знае. Вероятно има локални изследвания по този въпрос, но резултатите си стоят в папките. Поне досега няма предложение или проведен дебат по този изключително важен въпрос.
Наложително е.

Трябва да се изясни най-напред името на породата – Черношарено говедо или Холщайн.

Така или иначе, още от 2002 г масирано у нас се работи с бици от Холщайна, така че това, което става в световен мащаб, вероятно става и у нас. Може да се каже, че у нас нещата вероятно са по-зле имайки в предвид, че кръстосването е „забранена” дума, не прилагаме кросбрединга, не изпорзваме хетерозисния ефект, просто си увеличаваме сами – сякаш целенасочено – инбридинга в млечната популация, която е основно от породата Холщайн.

Нивата на инбридинг в популацията на Холщайн говеда постоянно се увеличават. Изследването на AgSource показва, че за телетата, родени през 2019 г , той е 8%. Този анализ е направен на база събрани  данни от 2011 г. за 1,4 милиона крави.

Тези осем процента все още се считат за умерено ниво на инбридинг. Съгласно приетите норми от организацията на Световния Холщайно – до 3,15% е нисък инбридинг, а над 12,5% е висок. Използването само на средното обаче е подвеждащо – през последните седем години се наблюдават големи промени.. Повечето (76%) Холщайнски  крави, родени през 2011 г., принадлежат към групата с нисък до умерено инбридинг (3,15 до 6,25%). Въпреки това, повечето (82%) Холщайн телета, родени през 2018 г., вече имат умерено до високо инбредно присъствие(6,25 до 12,5%) .

Откъде идва това увеличение?
Ами то си е ясно. И у нас вече доста говедовъди показват симптома за по-малки интервали между поколенията. Разполагайки с генетичния ТОП, животновъдите не искат да използват бици, които имат по-малко точки в индекса, но все още са много добри. Проблемът е, че всички най-добри бици идват от почти едни и същи семейства. От друга страна, благодарение на геномиката, имаме достъп до повече – наистина добри животни, но пазарният им „срок на годност“ определено е по-кратък. Дори ако един от тях е абсолютен ТОП, той никога няма да остави след себе си 2 милиона порции сперма.

Изводите: много, не търпящи отлагане, решаване от професионалисти.

  • веднага тези, които разбират от генетика и инбридинг, да направят анализ на ситуацията в страната, по отношение на породата Холщайн,
  • да се проведе дебат, как да се озапти и контролира стихийния инбридинг, защото в болшинството си той е такъв у нас.
  • Да се поддържа диалог с фирмите вносители на сперма по отношение на внасяния материал.
  • Започване генотипиране на най-добрите крави.
  • Решаване въпроса с кръстосването
  • Какво ще стане ако не го направим. Много ферми ще си подредят материалната база, ще си осигурят добро хранене, ще имат добри работници и ще се издънят от увеличения инбридинг в стадата им.

Govedovad.com

Всички права запазени, използване на материала, само след съгласуване с Govedovad.com!

1 КОМЕНТАР

  1. Има решения на проблема с инбридинга, а и на селекцията като цяло. Геномната оценка дава възможност за използване на съвременни селекционни и развъдни програми на маркерно ниво, например Chromosomal Mating. В България субсидиите за селекция не се използват по предназначение и проблемите, свързани с инбридинга, ще се задълбочават.

ОСТАВИ КОМЕНТАР

Please enter your comment!
Please enter your name here