Интервю с Митко Пъчев, собственик на говедовъдна ферма в с. Долно Къпиново

0

Днес ще Ви срещнем с Митко Пъчев, фермер, който развъжда породата Симентал в село Долно Къпиново. Селото се намира в община Кирково, област Кърджали, в сърцето на Източни Родопи. С дейността си Митко напълно опровергава общо приетото становище, че по тези места може да „вирее“ само местното Родопско говедо.

 Разговаряме с него на ежегодното отчетно събрание на НАРМС, което се проведе през ноември в град Троян.

            – Здравейте, г-н Пъчев. Благодаря, че ни отделихте от времето си! Разкажете ни за себе си.

           – Здравейте, казвам се Митко Пъчев, на 40 години съм и съм родом от  Кърджали. Собственик съм на ферма в с. Долно Къпиново. Преди да започна да се занимавам с говедовъдство имах бизнес в областта на международния транспорт и притежавах 9 ТИР-а. След финансовата криза през 2007 г. много  фирми в Европа преустановиха тази дейност. Това направих и аз, и се насочих към говедовъдството, тъй като в семейството ми винаги са се отглеждали животни. Дядо ми и баща ми отглеждаха овце и кози. Започнах с малко животни, десетина черно-шарени говеда. Впоследствие купих от един приятел няколко Симентала, свързах се с Атанасов и започнах да осеменявам само със семенен материал от Симентал. В момента имам над 60 животни като повечето от тях са чистопородни и постепенно изчиствам стадото.

            – Какви, според Вас, са основните различия между Симентала и черно-шарените животни?

          -Разликата е огромна! Несравними са показателите на млякото, а и мъжките приплоди оставям и угоявам за месо. Сименталите са много по-добри определено. Животните се чувстват много добре, спокойни са и много лесни за отглеждане. При мен то е вързано, а доенето е с централен млекопровод.

            – Кое най-важното при отглеждането на животните от Вашия опит?

            – Храненето. Аз самият не бях много вещ в тази област, но с помощта на консултанти и специалисти с времето намерих правилното решение и сега съм доволен. Посещавам изложения и мероприятия в чужбина, за да се ограмотявам постоянно. Това е много важно за всеки фермер.

            – След като сте имали възможност да посетите чуждестранни изложения и ферми, какво можем да се научим от тях?

            – За съжаление в България сме много изостанали в животновъдството от Западните държави. Там подпомагането и като цяло отношението към този бизнес е съвсем различно. Фермерите също имаме вина за това. При нашите условия е много по-трудно да се развива едно модерно стопанство. Ние нямаме сигурността да рискуваме, да инвестираме. Истинският, работещият фермер не е приоритет при схемите за подпомагане. Тази точкова система дава привилегия на големите играчи, а малкият и среден бизнес, който е гръбнакът на икономиката е поставен в условия на постоянни проверки и изисквания, за да получи една много недостатъчна помощ. Проектите често се печелят от подставени лица или „свои хора“, които нямат никакво намерение да се занимават с животновъдство и да са от полза на държавата и бранша,  а просто усвояват едни пари.

            – Вие все пак сте успял да се възползвате от една от мерките за подпомагане. Какво успяхте да изградите?

            – Построих фермата. Мислех за по-мащабен проект, но в България, наистина, е трудно да се рискува. Кандидатствал съм по още 3 програми след това, но неуспешно. Реших да се справям със собствени средства и в момента изграждам обор за 100 крави.  Надявам се по предстоящия прием по мярка 4.1 да успея да купя и малко техника.

            – Защо има смисъл да се членува в развъдна организация. Вас само субсидията ли Ви мотивира?

            – Субсидията е само една от причините, но срещите с колегите, административната помощ, семенният материал и контактите са не по-малко важни. За съжаление гилдията не е достатъчно сплотена и това ще е така, докато сме слаби финансово и административно сме силно зависими. Нормално е всеки да се оправя както може при тези условия. Селекцията също изобщо не е на нужното ниво, все още.

            – Малко звучи като омагьосан кръг. Не смятате ли от друга страна, че ако фермерите положат усилие да се сплотят и да защитават заедно правата си, държавата няма да има друг избор освен да осигури нужната подкрепа?

            – Разбира се, но манталитетът ни е друг. В България като цяло хората трудно се обединяват.

            – От кого според Вас трябва да започне инициативата?

            – От нас разбира се. Тези срещи между колегите, като тази сега, са много важни. Трябва да са повече и да се научим да гледаме в една посока, да се сплотяваме и да си помагаме, да се развиваме постоянно.

             – Чудесен призив! Ще Ви посетим, за да ни покажете новия обор, а дотогава успех!

            – Успех и на вас!

ОСТАВИ КОМЕНТАР

Please enter your comment!
Please enter your name here