Михаил Михайлов – 1 част: Селекцията до днес. Селекцията утре / Сп. “Агро пари” – брой 6

0

Михаил Михайлов – 2 част: Селекцията до днес. Селекцията утре / Сп. “Агро пари” – брой 6

 

Михаил Михайлов – 3 част: Селекцията до днес. Селекцията утре / Сп. “Агро пари” – брой 6

Преди няколко месеца присъствах на един форум, съвсем навреме организиран от една политическа партия, по един много важен въпрос за животновъдството. Как да се върнат хората и животните на село и използват благоприятните дадености на страната ни за отглеждане на животни. Започнаха едни критика, едно търсене под вола теле, кой виновен за не добрата ситуация в момента за животновъдството ни. Разбира се, вдигнах ръка, както му е реда и предложих да прекратим с миналото, да започнем дебат по днешния и утрешния ден. Водещият обаче, съвсем спокойно ми отговори:

– Господине, за всяко едно начинание, ако искаме да се направи нещо, трябва да почваме от историята. Всъщност, в момента ние критикуваме и себе си, връщайки историята назад.
Изглежда този опитен политик е бил прав и затова ще прочетете нещо за историята на селекцията у нас, а какво трябва да се случи в следващ материл.

Селекцията в животновъдството до днес.

Думата селекция, казано на обикновен език е – ако имаш две животни, да избереш по-доброто. Но има и други тълкования:

Селекцията е подобряване сорта на растения или породата на животни, чрез изкуствен подбор или чрез кръстосване

Селекция  – е един от трите вида оператори в генетичните алгоритми, посредством, който от популацията се избират отделните геноми (решения), за да може над тях да се приложи операторът кръстосване (рекомбинация, кросоувър).

Изкуственият отбор (още изкуствена селекция) представлява целенасочено развъждане на животни и растения от човека за получаване на индивиди с определени белези или комбинация от белези. Терминът е дефиниран за пръв път от Чарлз Дарвин, за разграничаване от естествения отбор

Селекцията (лат. Selectio – изберете) е науката за методите за създаване на нови и подобряване на съществуващи породи животни, сортове растения, щамове на микроорганизми със свойства, полезни за хората. Развъждането се нарича още селскостопанският сектор, ангажиран с разработването на нови сортове и хибриди на култури и породи животни.

Може и още по-образно определение да дадем за тази дума. Това го е казал един съветски академик, овцевъдът – М.Ф.Иванов:
– Един добре селекциониран коч, се равнява на едно стадо.

В днешния ден, производството, преработката и търговията с мляко  и млечни продукти си е един сериозен бизнес. Бизнес, който не трябва въобще да се подценява, защото благодарение на млякото, се изхранва човечеството, млякото си е направо стратегически продукт от национално значение.
През последните години говорим за промишлеността мляко.  В сектор мляко „борбата” е ежеминутна, 24 часа в денонощието и 365 дни в годината. Това поне важи в пълна сила за млекопроизводителите. Когато говорим сега за мляко, определено трябва да забравим за любовта към животните, да забравим за Йовковите любимци – кравата Сивушка и вола Белчо. В този сектор вече действат други правила – създаване на високопродуктивни животни, максималното им използване, максимална продукция, добри репродуктивни качества, отлична храносмилателна система, перфектно управление на фермата и добър менджмънт и маркетинг.
С други думи, на животновъдството не трябва да се дават помощи за оцеляване, а за надграждане и увеличаване на производството.  Нека да не бъркаме субсидиите за развитие на животновъдството със социалните помощи.

Вечният въпрос, през последните години – имаме ли модел или както е модерно сега да се казва – стратегия за развитието на говедовъдството и овцевъдството.
Предложиха се няколко стратегии, но не бяха приети и нещата вървят на принципа на течението. Ето например, говедовъдите сами стигнаха до извода, че броя на кравите във фермата трябва да е вече над 100, за да се върви напред. Само за една година, фермите в които се отглеждат над 100 крави са нараснали с над 8% и са вече 380 бр. Не е ясно още каква ще е организацията на производството. Ако някой смята, че при млечното говедовъдство и овцевъдство ще разчита само на паша, просто се лъже много. Значи, пасищата са само за допълнение /животновъдите много добре знаят качеството на тревостоя в пасищата и дните за използването им/ и ще трябва производство на необходимите фуражи и то качествени. Няма работна ръка. Украинците, молдовците и някои други, независимо, че се появиха вече в страната, едва ли ще решат въпросът с работната ръка по фермите. След това никой не знае качествата им  като животновъди на тези чужденци. Съществува опасноста да заменим мургавите ни сънародници с русите, синеоки  перчамлии и толкова.
Следва енергията, на която цената расте непрекъснато, продължаваме с въглеродните емисии, които ще дойдат и при нас и свършваме с ветеринарните мероприятия, административният натиск, реализирането на продукцията и селекцията. Въпреки песимистичните изречения, ако няма стратегия би трябвало да има визия. Моята визия за говедовъдството не е различна от това, което се случва в момента в държави, които вече преодоляват кризата.

  • Широк, светъл обор с удобни легла – имаме вече доста такива;
  • Робот за доене – имаме и такива. Един робот обслужва 60-65 дойни крави. Това означава модул от 100 крави;
  • Робот за почистване на торта;
  • Робот за хранене;
  • Селекция по генотип на женските животни;
  • Достигане средна млечност над 8000 кг;
  • Добро хранене;
  • Дълъг живот на кравите;
  • Фермата се обслужва от семейството;

Следва продължение………

ОСТАВИ КОМЕНТАР

Please enter your comment!
Please enter your name here