Михаил Михайлов – 3 част: Селекцията до днес. Селекцията утре / Сп. “Агро пари” – брой 6

0

 

Михаил Михайлов – 1 част: Селекцията до днес. Селекцията утре / Сп. “Агро пари” – брой 6

Михаил Михайлов – 2 част: Селекцията до днес. Селекцията утре / Сп. “Агро пари” – брой 6

При овцете селекцията върви с пълна пара. Създават се колективи за създаването на Тракиййската тънкорунна порода от двата типа, подобна е ситуацията с Цигая, Североизточната тънкорунна порода, Дунавска тънкорунна порода, Карнобатска тънкорунна порода, Севернобългарски коридел, Южнобългарски коридел, Синтетична популация – Българска млечна и при козите Българска бяла млечна. За да се създадат тези породи, необходими бяха голям брой овце от породите, които се използваха за създаването на новите породи. Внесоха се и обособиха депа за производство на кочове от породите Кавказка, Асканийска, Северокавказка, Цигай, Романовска, Фински ландрас, Тогенбургска и Саанска коза.

 Кочопроизводството беше най-важната задача на тези първи депа. Задължително проверка за произход, отлични условия за отглеждане и хранене, прецизен отбор на кочовете. По същия начин се действаше и в новосъздадените породи, които също започнаха да произвеждат кочове.

По него време отговарях за селекцията при овцете в Сливенски окръг. Имахме кочопроизводни стада от Кавказката порода, Цигай, Родопски цигай, Тракийската тънкорунна порода, -две депа и от козите ББМ. Годишно произвеждахме, одобрени над 1500 разплодника, които бяха продавани в страната. Сега доколкото съм запознат официално в страната се произвеждат 200 – 300 коча годишно.

Как ще подобряваме породите кажете. Нямаме изкуствено осеменяване, нямаме голямо производство на кочове. Развъдните асоциации сигурно ще подскочат, като прочетат това. Определено въпросът с кочопризаводството не е решен в момента добре, въпреки, че се хвърляла много енергия за слагане ред в кочопроизводството.

Тази година се направи все пак нещо. По решение на Съвета по генетични ресурси се прие да бъде подпомагано материално кочопроизводството. Но пак всеки си го прави както го разбира – няма инструкция, няма правила, няма комисии за оценка. Ако искаме да имаме добро овцевъдство, трябва да имаме отлични кочове. Гореизброените породи овце вече ги няма. Останали са няколко, с по няколко стотин бройки, което е несериозно да се говори, че имаме порода. Предстой работа по създаването на нов тип овца, такава каквато я изисква икономиката, технологията на отглеждането и пазара. Ще ни трябват кочове, а ние ги нямаме. Още по-лошото е, че дори нямаме схемата, по която да се работи. Може би това е най-важния въпрос, който трябва да решават асоциациите – жесток контрол в кочопроизводните стада, висока продуктивност на овцете, достоверност на произхода и генотип, отглеждане на високи нива на кочлетата, станции за тестаж. Кръстосването да не е табу. И най-важното, схемата за развъждане. Ние нямаме на практика кой знае колко чистопородни овце. Нито пък можем да създадем нова порода. Нормално е да се използват всички елементи на селекцията, за да се повиши продуктивността при овцете с другите познати в селекцията методи.

Следва продължение….

ОСТАВИ КОМЕНТАР

Please enter your comment!
Please enter your name here