Внос на малакини от Индия – 1975 г

2

Какво разказва д-р Стефан Стефанов за втория внос на малакини от Индия

Във връзка с породното подобряване на Българското биволовъдство, през 1975 г екип от наши специалисти заминават за Индия и Пакистан за да закупят по 50 малакини. Това става след неуспешният опит през 1972 г, когато трима наши експерти: д-р Стефан Стефанов, професор Добри Полихронов и Алеко Алексиев заминават за Индия да направят подбора за внос. Там, за съжаление обаче в момента избухнала болестта Шап. За изясняване на обстановката, нашите посещават Ветеринарният институт, разположен на височина от 5000 м, на границата между Индия, Непал и Китай. Известно време в този институт е работил и Луи Пастьор.

Втората експедиция обаче пристига в Индия, когато е нямало заболявания. В никоя друга страна световното биволовъдство не разполага с такова разнообразие на генофонда, както в Индия. Известни са 20 породи биволи – Мурра, Сурти, Джафарабари, Мексани, Кунди, Тоди и др. Най-ценна от изброените породи е породата Мурра със средна млечност от 1800-2500 литра на лактация. Тя се отличава с лека, удължена глава, рогата са малки, нежни, спираловидно извити. Шията е тънка, дълга с много нежни гънки. Вимето е добре оформено, с големи правилни четвъртини, подходящи за машинно доене.

Екипът трябваше да избере не какви да е животни, а преди всичко млади, бременни и с генетични заложби за висока млечност. Трудността идваше от това, че трябваше да се обиколят много стопанства за да се изберат животните.
Кръстосахме полуостров Индустан, от 28 милионния мегаполис Карачи, до старата столица на Пакистан и новата столица Исламабад. Бяхме в една от най-големите биволовъдни ферми в света – тази край Бомбай с 30 000 биволици. Бяхме по поречието на свещенната река Ганг, присъствахме на погребални клади.

След като избрахме животните, същите бяха събрани в депо и съответно ваксинирани против Шап, Антракс и Пастьорелоза. След 30 дневна карантина дойде и ред на натоварване на животните на летище Палам в Делхи. Нашия Дъглас, обратно на очакванията ни приятно ни изненада. Той беше идеално почистен, дезинфекциран и оборудван с 50 индивидуални бокса от метални тръби с диаметър от 10 см.

На 18 април натоварихме самолета с малакините и след осем часов полет пристигнахме във Варна. На летището ни посрещнаха първите хора на Варненски и Шуменски окръг. След карантината животните и адаптацията  изиграха голяма роля за създаването на породата Българска Мурра.

Д-р Стефан Стефанов

2 КОМЕНТАРИ

ОСТАВИ КОМЕНТАР

Please enter your comment!
Please enter your name here