„Искам да произвеждам качествени продукти с доказан произход!“ – интервю с Меди Лошев от ферма в гр. Смолян.

2

време за прочит: 6 минути

Днес пътуваме за гр. Смолян, за да се срещнем с Меди Лошев – един много млад човек, който пред клубовете и дискотеките е избрал да се занимава с говедовъдство без да има семеен опит зад гърба си, но с много смелост, старание и желание да се учи.

 Пристигаме във фермата край Рудоземското село Бърчево, която от няколко години се изгражда по модерен проект, съобразен с всички изисквания за едно съвременно стопанство. Изкачваме се по стълбите към офиса на собственика и силно впечатление ни прави безупречната хигиена, която може да се конкурира успешно с тази на не едно от здравните заведения в България.

За пръв път ще се срещнем с Меди, тъй като той е член на Асоциацията едва от няколко месеца. Посреща ни един усмихнат млад човек и нямаме търпение да разберем какво го е накарало да се нагърби с това трудно начинание, което, както всички знаем, в България си е истинско предизвикателство.

– Привет, Меди, страхотен офис! Разкажи ни за себе си.

– Добре дошли! Казвам се Меди Лошев и съм на 29г. Родом съм от с. Чепинци. Завършил съм „Мениджмънт и маркетинг на банковата и финансова дейност“. Занимавам с говедовъдство вече 10 години, а в последно време и съвсем професионално. Основният бизнес, който развивам е този на семейството ми и е в областта на търговията със строителни материали. Бях на 18г., когато взех решение да се занимавам с говедовъдство. Кандидатствах по мярка за подпомагане за „Млад фермер“ и бях одобрен.

– Това решение е много странно за толкова млад човек при положение, че семейният бизнес е в друга сфера! Има много млади фермери, но повечето са потомствени говедовъди. Твоят случай обаче не е такъв. Какво те мотивира?

– Реших, че искам да изкарвам сам пари и че това е правилният път. Имах много нереалистична представа, а нещата се оказаха много по-трудни и парите много по-малко от очакваното. Първото стопанство се намираше в с. Боянци до Асеновград. Имах познати там – купих ферма и 30 черно-шарени животни. Тази ферма просъществува около 3г., но нещата бяха много трудни и в един момент реших да я продам и повече да не се занимавам с това. Говедовъдството обаче много ме влече и само след година реших пак да опитам, когато имаше нов прием по мярка 4.1. Но този път реших да си изградя своя модерна ферма с хубави и качествени животни, и да направя нещата както трябва. Кандидатствах и имах късмета отново да ме одобрят и „мъките“ пак започнаха.  Документацията около проекта се наложи да се поправя многократно и беше изготвен финално за една година. Започнахме да строим през 2016-та и строителството продължи до лятото на 2019-та г. Първите животни от порода Симентал внесохме през есента на 2019-та, като засега са само 30, но намеренията са ми да ги докарам до 100.

– Какво те насочи към порода Симентал?

 – Това са много адаптивни, големи, кротки животни с първокласна млечна продукция.

– Ти веднага си решил да станеш член на Асоциацията. Защо?

– Такъв е редът – така е правилно по цял свят да се случват нещата.  Обадихме се с баща ми на господин Атанасов и той веднага реагира. Потърсихме го, защото тогава проучвахме оферти за внос на Симентал и искахме да се консултираме с него за предложенията, които бяхме получили. Скоро се срещнахме с него в Асеновград и след като поговорихме се оказа, че офертата, която имахме е много над цената, която Асоциацията със своите контакти може да ни съдейства да получим. Впоследствие той лично ни придружи да си изберем животни от Австрия, съдейства ни с всичко, а цената, която договорихме ни спести няколко хиляди евро. Разбира се задействахме и членството си в НАРМС.

– Не мога да не те попитам защо след няколко неуспешни опита с животновъдството пак си се захванал с това? Сам каза, че в България това е много трудно, а печалбата далеч не е това, което си си представял?

– При първия опит наистина бях много неподготвен за това, което ми предстои. Но нали и негативният опит е също опит!? Животновъдството е малко като болест – захванеш ли се няма отказване! В търговията и строителството например, особено в нашия регион,  достигаш едно ниво и това е. В говедовъдството обаче не е така – самият бизнес те кара постоянно да се развиваш и образоваш, докато се научиш как се правят нещата и аз не мисля да се отказвам. Вярвам, че има много поле за развитие. Този път съм подготвен и знам какво правя!

– Кое те изненада неприятно в началото?

– Голямата бъркотия с документацията в България – това, което трябва да е най-малкият проблем и дори да е от помощ за фермера. Аз мислех за фермата, за животните, за условията и изобщо не съм предполагал, че в една голяма част от времето всъщност ще трябва да се боря с бюрокрацията вместо да мисля за бизнеса. В началото си спомням кошмара с квотите на млякото – беше пълно с противоречия. Това е като да ти искат опит, за да започнеш работа, а за да натрупаш опит все пак трябва да започнеш работа. Пълен абсурд! Постоянно изкачаха подводни камъни, а това силно демотивира, особено когато си тръгнал към бизнеса с много енергия и високи очаквания. Но това ме подготви много и ме научи как да се справям. За съжаление в нашата държава всичко става на принципа „проба-грешка“ и за всеки млад човек администрацията не е в никакъв случай от помощ и подкрепа, когато реши да започне свой бизнес. Би трябвало именно младите хора да се стимулират максимално. Въпреки това няма да се откажа – фермата ми е любимото място! Семейният ни бизнес в сферата на строителните материали е много динамичен, а с животните ми е спокойно и приятно. Надявам се, когато приключим с настоящия проект да изградя и мандра и да затворя цикъла. Искам да произвеждам качествени продукти с доказан произход – хората вече много търсят истински млечни продукти и се грижат за здравето си. Надявам се през следващата година да задействаме и тази идея, но пак зависи от възможностите за подпомагане.

 – Каква технология на отглеждане си избрал във фермата?

– Свободно боксово. Направихме модерен нов обор за животните и се стремим да им осигурим максимално добри условия.

 – Разбрах, че имаш много екстремно хоби, което също е в пълен контраст с другите ти занимания?

– Да обобщим – ти си фермер, търговец и любител на екстремните спортове! Нямаме си друг такъв в НАРМС и твоята история е много интересна! Ще бъде положителен пример за много млади хора, които независимо от заниманията си могат да дадат една свежа вълна от енергия на животновъдството в България. Какво ще ги посъветваш?

– Да, от около година се състезавам любителски с ендуро мотор и много ми харесва, но това е просто хоби.

– Много да мислят преди да действат. Да учат, да четат, да обикалят и да се запознаят с това, което им предстои. Ако са подготвени всичко могат постигнат. Аз го направих впоследствие и малко късно, но все пак опитът си е опит. Да не се спират пред трудностите!

– Чудесно! Пожелаваме ти успех и ще те посетим отново, за де видим мандрата и да опитаме продукцията!

– Благодаря и ще ви очаквам!

2 КОМЕНТАРИ

  1. И как ще подбиеш позара натъпкан с боклуци които можеш и на вересия да купиш.И най важното как ще се прибориш с тая бюрокрация

ОСТАВИ КОМЕНТАР

Please enter your comment!
Please enter your name here