Нашите учени, нашите професори – проф. Михо Семков

0

време за прочит: 4 минути

Професор Михо Семков  – името и дейността му са добре известни на учените и специалистите в животновъдството, особено на тези работили през втората половина на ХХ век.
Завършил през 1955 г. четвъртия випуск на открития през 1947 година Зоотехнически факултет, неговата творческа дейност изцяло съвпада с периода когато в страната се извършва огромен съзидателен процес – изграждане основите и материално-техническата база на обществото.

На специалистите по животновъдство предстой да преодолеят най-големи трудности по ускорено създаване на високопродуктивно животновъдство, а именно: изграждане на нови хиляди ферми на общественото (кооперативно) животновъдство; създаване на нови високопродуктивни породи при всички видове, които да заменят примитивното и нископродуктивно животновъдство; внедряване на механизация и нови технологии за отглеждане на животните; създаване на солидна фуражна база за правилно и пълноценно хранене на животните; внедряване на съвременни методи и технологии за селекция и репродукция в животновъдството, които да повишават ефективността на зоотехническтата дейност в тези области.

При толкова трудна обстановка за решаване на крупномащабни проблеми на нашето животновъдство, младият зоотехник Михо Семков се „хвърля” в борбата да даде своя принос за тяхното решаване. Неговата изключителна активност през първите 8 години го поставя на длъжности, които изискват всеотдайност и висока професионална квалификация. Като директор на новосъздадената през 1956 г. Районна станция за изкуствено осеменяване на селскостопанските животни, при много трудни и примитивни условия той бързо съумява да изгради и оборудва станцията, да преодолее консерватизма и примитивизма на кадрите в животновъдството и само за 1–2 години да внедри тази най-ефективна технология във всички кравеферми и овцеферми в ТКЗС на бившата Тетевенска околия.

При създаването през 1959 г. на новия Ловешки окръг той е назначен за завеждащ секретар „Животновъдство” в Окръжния народен съвет. Върху неговите плещи пада главната отговорност да се осъществи ускорено развитие на общественото животновъдство в четири бивши околии на окръга: Ловешка, Луковитска, Троянска и Тетевенска. Колко много физически усилия и разход на интелектуална енергия са необходими, за да се даде правилна насока за породно развъждане и технология на отглеждане на животни за отделните географски райони,  тези на планинските условия на средния Балкан и тези на долините на реките Осъм, Вит и Златна Панега.

През 1961 г. по решение на „висшестоящите органи”, Михо Семков е избран за зам.-председател и гл. зоотехник на Обединено ТКЗС – с. Джурово, Софийско, което включва  стопанисваните площи и животни на 5 села и 25 махали. По производствени и икономически показатели стопанството е на последно място в окръга. Отново огромни усилия за поставяне в ред  организацията на труда във фермите, за поставяне начало на развъждане и подобряване породния състав на животните. Отново денонощен труд за полагане основите на съвременно животновъдство в един изостанал район.

През 1963 г. след спечелен конкурс, Михо Семков постъпва като асистент в Зоотехническия факултет, в катедрата по „Репродукция”, ръководена от известния учен акад. Кирил Братанов.

Младият учен се хвърля с ентусиазъм в учебно-преподавателска дейност и освен на лекции и упражнения, на семинари, събрания, заседания и разнообразни дейности на младежката организация, със своето вдъхновено слово той се стреми да запали огъня в душите и сърцата на всеки студент на любов и всеотдайност към животновъдната кауза.

Паралелно с това бързо навлиза в научно-изследователската дейност. Прави задълбочени изследвания върху репродуктивните функции и качеството на семенната течност на разплодниците в овцевъдството.

По тази тема през 1969 г. той защитава дисертация и му е присъдена образователна и научна степен „доктор”. Непосредствено след това започва изследвания върху репродуктивните функции на млади разплодници в говедовъдството и през 1984 г. защитава втора дисертация за „доктор на науките”. През този период последователно „изкачва” и йерархичната стълбица от асистент до професор (1984 г.).

За повишаване на неговите знания и квалификация през този период се включва в специализации в световно известни научни центрове по репродукция в животновъдството – 1970 г. в Краков (Полша); 1975 г. в Кембридж (Англия); 1979 г. във Висшия институт по животновъдство в Подолск, до гр. Москва (СССР).

На основата на придобитите знания от специализациите и собствения богат опит, той дава своя принос за усъвършенстване технологията на изкуственото осеменяване, на криоконсервацията на семенната течност от бици и кочове, за подобряване технологията за трансфер на ембриони и др.

Като директор на Централната станция за изкуствено осеменяване – София и заеманите от него отговорни длъжности в Столичния район за селското стопанство и длъжност отговарящ за животновъдството на национално ниво, той дава собствен принос за цялостното развитие на животновъдството през втората половина на ХХ век. През този период са създадени нови високопродуктивни породи: в говедовъдството – 5; в овцевъдството – 8; в биволовъдството – 1; в козевъдството – 1; в свиневъдството – 2 породи и 3 хибриди.

В резултат от цялостното комплексно развитие на животновъдството в страната животновъдната продукция нараства: на мляко – общо производство от 669 хил. тона през 1939 г. на 2385 хил. тона през 1990 г.; а на общото производство на месо – съответно от 320 хил. тона на 1272 хил. тона. Гигантски успехи постигнати с усилията на огромна армия учени,  специалисти и животновъди от практиката, в това число и личните усилия на проф. Михо Семков.
През 2019 година се разделихме с проф. Семков, но постигнатото и завещаното в неговите трудове, изследвания и разработки ще помагат още дълго в развитието на българското животновъдство.
с малки съкращения

Една статията на сп. “Животновъдство БГ” – с малки съкращения

ОСТАВИ КОМЕНТАР

Please enter your comment!
Please enter your name here