Възхитителни българки: 15 родолюбки от Шумен

1

време  за четене: 10 минути

Решихме да спестим благопожеланията за този хубав международен празник.
Решихме да не пишем и за жените фермерки и световните шампионки.
Решихме да напишем за нашите прабаби. Въпреки трудните времена за реализирането на жената, те са направели много за народа си.


а 25 март 1872 г. по покана на учителката Анастасия Димитраки Константинова в дома на Марийка Начкова се събират 15 видни жителки на Шумен – учителки, съпруги или дъщери на търговци и занаятчии. Те учредяват женско дружество, чиято цел е ДА се даде образование на девойките и ДА осъществява благотворителна дейност. Инициаторите се обединяват около името „Родолюбие“, защото то най-силно кореспондира с техните патриотични настроения и със стремежа ИМ към независимост. За патронен празник избират Благовещение. Те подготвят устав и правилник, излъчват ръководство и изработват печат с елипсовидна форма, в чийто център са изобразени две стиснати ръце като символ на народното единство. За председател на дружеството е избрана учителката А. Д. Константинова, а за касиерка – М. Начкова. Уставът регламентира степените на членуване: членовете са действителни (тези, които плащат членски внос) и почетни (които имат специални заслуги или са направили големи дарения).

В изпълнение на своите задачи дружеството открива читалище (1873), снабдява го с вестници, списания, книги, а всяка неделя организира сказки, беседи, четения. Настоятелството не пренебрегва и поетите благотворителни задължения. То отваря безплатно училище за неграмотни девойки и жени, събира пари, дрехи и продукти, с които подпомага жени, деца и възрастни хора, останали без средства за живот, отпуска парични помощи на бедни, но способни ученици, за ДА продължат образованието си. Националните стремежи към свобода и независимост са част от съкровените мечти на членовете на дружеството. Затова след Априлското въстание (1876) те събират пари и ги изпращат на пострадалото българско население, а малко по-късно се грижат за бежанци от Тракия и Македония.

По време на Руско-турската война (1877–1878) д-во „Родолюбие“ прекъсва организационния си живот, но скоро след Освобождението видни дейци се заемат с възстановяването му, облягайки се на демократичните принципи. Според приетия през 1892 г. устав (допълнен през 1897, 1923, 1934, 1939 г.) управлението се осъществява от настоятелство начело с председател, избирано с тайно гласуване. В ръководството влизат добре образовани жени, интелектуалки, оставили трайна следа в живота на Шумен и в страната. На председателския пост се изреждат учителката Царевна Миладинова, дъщеря на видния възрожденски книжовник и общественик от Струга Димитър Миладинов; Фотина Момирова – учителка, активен деец на женското движение, почетен член на организацията; Йорданка Цветева, Царевна Николова и др.

Дружеството продължава ДА изпълнява ангажиментите си по ограмотяването на жената, занимава се с обща благотворителност – сфери, в които има полезен натрупан опит. Новите условия на живот задължават ръководството на организацията ДА разшири обществената си визия и ДА се адаптира към някои европейски практики. Свидетелство за модерното поведение на настоятелството е специалното внимание към проблема за разширяване на културата на жената, към повишаване на знанията ѝ при отглеждането и възпитанието на децата, при защитата на нейните професионални и политически права. За целта дружествената библиотека се обогатява с нови книги, устройват се народни четения и беседи на различни теми.
Грижите за социално слабите продължават ДА се възприема като една от най-отговорните задачи на дружеството. Например настоятелството отпуска парични средства, раздава дрехи, храна на бедни ученици и възрастни хора. По време на християнските празници се поднасят подаръци не само на бедните, но и на инвалиди, на опълченци и др. За ДА събере средства за своята благотворителна дейност, организацията урежда вечеринки, концерти, градински увеселения и Т.н.

Дружество „Родолюбие“ се отзовава на всички важни национални събития. През 1912 г. много членове на организацията се записват в открития курс за самарянки, а през войните се грижат за ранените войници в местната болница, заедно с представителите на БЧК откриват на гарите питателни пунктове, събират помощи за семействата на воюващите и за бежанците, изработват дрехи за войниците и изпращат колети на фронта.

Съобразявайки се с новите условия на живот, преодолявайки патриархалните предразсъдъци и ограничения, организацията се насочва към идеята ДА се даде на младата жена професия, с която ДА изкарва прехраната на себе си и на близките си. На 1 ян. 1897 г. д-во „Родолюбие“ поставя началото на професионално училище в Шумен, което по-късно приема името на по-малката дъщеря на княз Фердинанд княгиня Евдокия. За учредителите тази инициатива има морална, възпитателна и благотворителна стойност. Въпреки амбицията си ръководството се сблъсква с трудности от различен характер, преди ДА осъществи своите намерения. Според юбилейния отчет на организацията, през първите 7–8 години от откриването на училището дружеството разполага само с 4863 лв., а учебното заведение непрекъснато се е мести от едно здание в друго, защото не разполага с помещение и подходящ инвентар. Приходите от забави, членски внос, градински увеселения се оказват ниски и не позволяват ДА се съберат необходимите средства.

На помощ идва Шуменското пивоварно дружество, което през 1903 г. подарява две плетачни машини, с които „Родолюбие“ урежда курс по плетачество с 57 ученички. Общинското управление също проявява разбиране към проблемите на дружеството, като отпуска едно бракувано здание, но предвидените в бюджета на кметството парични помощи са недостатъчни за издръжката на подобно училище. От 1906 до 1915 г. Окръжната постоянна комисия също субсидира организацията, а през 1915 г. купува модерни станове. Откритият тъкачен курс просъществува само пет години. Настоятелството замисля ДА построи собствена сграда на подареното от общината място до р. Поройна, до фабриката на Павел Байнов, но поради финансовите си затруднения до края на войните не успява. Т.е. въпреки съпричастността на обществеността и местната власт, усилията на дружеството ДА стабилизира учебното заведение не се възнаграждават.

Едва в началото на 20-те години на 20. век, благодарение на щедрите финансови помощи на фирми и институции (Шуменското пивоварно дружество – 60 хил. лв., общината – 35 хил. лв., окръжния съвет – 50 хил. лв.), на богатия търговец Рафаил Мощев – 40 хил. лв., и на други заможни и по-бедни шуменски граждани е събрана сумата 200 хил. лв. С тях е построена сграда за училището, в която през есента на 1923 г. започва учебната година. В учебното заведение се разкриват няколко отделения – плетачество/тъкачество, шев и кройка, шапкарство, а по-късно и готварство.

След завършването на курса се уреждат изложби, които стават събитие в града, защото те са свидетелство за придобитата висока битова култура на шуменските девойки. Получените знания и умения правят училището престижно и броят на възпитаничките нараства бързо. От 1897 до 1942 г. са завършили 650 ученички и 235 курсистки. За подобряване на работата се създават различни комитети: просветен, увеселителен, контролен и училищен. Последният има по-специфичен характер и отговорности: състои се от 6 учителки, назначени от настоятелството на дружеството, одобрени от общото събрание и утвърдени от МТПТ, под чиято егида се намира професионалното образование. Комитетът контролира дисциплината на ученичките, но оценява и работата на учителките.

За подобряване на учебния процес и заради увеличаването на броя на възпитаничките на два пъти настоятелството разширява сградата на училището (през 1928 и 1935), издига и втори етаж (1942). По-сериозните ангажименти на дружеството към Стопанското училище задължават настоятелството ДА се занимава и със социалните проблеми на неговите възпитанички. Придържайки се към принципите на благотворителността, бедните ученички се освобождават от такса, а за укрепване на здравето ИМ те са изпращани на летни планински или морски колонии. Урежда се безплатна ученическа трапезария (1935), в която се приемат на кооперативни начала и ученички от други училища.
Към дружеството се създават няколко дарителски фонда, чиято цел е ДА се подпомагат бедните ученички. Управляват се от настоятелство.

1. Фонд „Хаджи Марийка Рачева и Царевна Златева Рачева“

Дарител е архитект Кирил Рачев (неизв.). През 1937 и 1942 г. той предоставя общо 100 хил.лв. за учредяване на фонд на името на починалите му майка и сестра. Условието е всяка година от лихвите ДА се дават помощи на бедни ученички от стопанското училище.

2. Фонд „Ангелина Пейнерлиева“

Дарител е Ангелина Пейнерлиева (неизв.). Тя дарява 10 хил. лв. за учредяване на фонд в памет на починалите си родители. От лихвите на фонда трябва ДА се дават помощи на бедни ученички.
Дълъг е списъкът на шуменските граждани, които в зависимост от финансовите си възможности са дарили пари и имоти: генерал Рачо Петров (500 хил. лв.); Кируша и д-р Александър Медниарови (5 хил. лв.); Драга Михалева (5 хил. лв.); сем. Александър и Катя Чешмеджиеви (къща, оценена на няколко стотици хиляди лв.), както и много други частни дарители и институции от Шумен и от цялата страна. Няма сведения с кои дарения са учредени благотворителни фондове, но е известно, че по-голямата част от постъпили средства са използвани за строежа и разширяването на училището и така са подпомогнали благородното дело на дружеството.

Дружество „Родолюбие“ има свой положителен принос в историята на женското движение в Шумен и в страната. Организацията е член на БЖС, на СЗДБ, на Съюза „Обществена подкрепа“, а през 1945 г. влиза в БНЖС. Престава ДА съществува през 1952 г., като имотите му преминават към Шуменския общински съвет.
След дълги години на незаслужено забвение, на 12 февруари 1994 г. създаденият инициативен комитет изпълнява своя граждански дълг и възстановява дружеството. За председател е избрана Юлия Арнаудова, която към 2010 г., в рамките на своите два мандата, успешно ръководи организацията и прилага полезни инициативи.

В. Николова
източник: daritelite.bg

1 КОМЕНТАР

  1. И днес има Будни българки. Например, Ани Петрова от Странджа. Ако тя бе подвила коляно, подобно на много други, щяха да разсипят и без това обезлюдяващата се Странджа.
    Всички разбраха, целият свят знае, че Ани бе и е в правото си. Истината е на нейна страна.
    Властта не е, да. Но е редно поне ние хората, да го покажем. За да има и в бъдеще Българи, с които да се гордеем.
    За да не се изселят малкото останали.
    Честит празник на всички жени! И най-вече на истинските Българки!

ОСТАВИ КОМЕНТАР

Please enter your comment!
Please enter your name here