Интервю с Костадин Иванов – съсобственик на фермата в село Джурово

0

Днес ще Ви представим г-н Костадин Иванов – съсобственик на фермата в село Джурово. Срещата ни с него не беше предварително уговорена и когато ни посети в офиса на НАРМС, без предупреждение, го засипахме с въпроси. Независимо от изненадата, господин Иванов търпеливо и с желание ни разказа за своя професионален път и стопанството, което развива съвместно с брат си.

– Здравейте г-н Иванов. Разкажете ни за себе си. Как се насочихте към говедовъдството?

– Казвам се Костадин Иванов, от София съм и съм на 57 години. По образование съм икономист и понастоящем съм управител и съсобственик на фермата в с. Джурово. Фермер съм от вече 7-8 години, а преди това се занимавах с търговия – износ на живи животни и месо от дребен рогат добитък.

Към говедовъдството се насочих, когато започнах износ на едър рогат добитък за Гърция и ми трябваше база за депо. Поради лоша конюнктура не се получи добър, регулярен износ и реших, заедно с брат ми, да създадем кравеферма за млечни крави.

В момента отглеждаме говеда от порода Симентал като постепенно „чистим“ малкото на брой останали кръстоски. В началото закупихме сименталски юници тук от България, а към тази порода се ориентирахме, защото аз много я харесвам още от времето, в което се занимавах с износ на говеда. Симентал е най-търсената порода за угояване на телета, като същевременно е с много добра млечна продуктивност.

– Колко животни наброява в момента стадото във фермата? Внасяхте ли животни от чужбина?

– В момента имаме около 100 животни, които са приплоди само от нашите собствени крави. Не сме внасяли. Следваме случния план, осеменяваме само изкуствено. Имаме назначен ветеринарен доктор, които е и осеменител.

– От нулата ли изградихте стопанството или закупихте вече съществуваща ферма? Държавата помогна ли ви?

– Закупихме фермата със собствени средства на търг от община Правец и винаги сме разчитали на своите лични средства и усилия. Постепенно подобряваме условията като по отношение на доенето почерпихме опит от колеги от Троян. За момента нямаме доилна зала и човешкият фактор е от огромно значение за нас.

– Имате ли проблем с намирането на персонал и как се справяте с това?

– Това е изключително сериозен проблем, който постоянно се задълбочава. Почти е невъзможно да намерим хора, които искат да работят, а за квалифицирани и мотивирани кадри изобщо не може да става и дума. Това е проблем не само в нашия бранш, а като цяло в страната.

– Предвиждате ли някаква форма на автоматизация, за да бъдете по-независими от работната ръка?

– Честно казано не, тъй като не виждаме никаква икономическа полза от това.

– Вие сте икономист и не сте потомствен говедовъд като голяма част от фермерите. Как „наваксахте“ в движение липсата на практика и пример пред себе си?

– Аз работя в този бранш още от завършването си на университета. Професионалният ми път започна в РОДОПАИМПЕКС, което по онова време беше предприятие монополист в областта на внос/износ с животни и животински продукти. Занимавахме се именно с износ на български телета като годишно сме достигали до износ на над 30000 животни. Това ми даде възможност да се запозная с бранша много добре, както и с функционирането на плановото по онова време стопанство с едър рогат добитък. Този опит ми даде една стабилна база, която ми помогна впоследствие да стъпвам уверено в говедовъдството.

– Откога датира познанството Ви с нашия председател – г-н Атанасов? Имали сте сходен професионален път.

– Още от края на 80-те години. Мога да кажа, че познавам всички участници в  износната търговия с говеда още от самото й начало и той беше един от тях.

– В тази връзка Вие познавате развитието на бранша от началото на демократичните промени у нас. Какво се промени оттогава? Станахме ли повече „европейци“?

– Разбира се моето мнение не е меродавно, но според мен оттогава малко неща са се променили. Достатъчно красноречив е фактът, че вносът на хранителни стоки расте, а цените осезаемо се повишиха – почти двойно. В същото време цената на млякото вече от години е една и съща. Не може с такава цена на млякото да има цивилизовано развитие на отрасъла в България. Нищо не се прави по отношение на квалификацията на кадри и не очаквам някакви скорошни промени в това отношение. Недооценена продукция и липса на работна ръка – няма как да се очаква развитие.

– Смятате ли, че наследената селскостопанска държавна база беше използвана по най-оптималния начин?

– Тя и тогава не се използваше по оптимален начин. Публична тайна беше, че селското стопанство функционираше на загуба, а сега пък не е ефективно.

– В такъв случай какво изобщо Ви мотивира да развивате дейност в този сектор? Някои фермери казват, че животновъдството е „нелечима болест“ и при Вас ли има такива симптоми?

– Колкото и банално да звучи – надеждата! Всяка работа се превръща в „краста“, когато я приемеш присърце – искаш да успееш, да я подобриш, да се развиваш.

– Срещате ли партньор в лицето на Държавата или тя е като един уж строг учител, който Ви размахва с неодобрение пръст без да ви обясни къде сте сгрешили?

– Държавата със сигурност не е наш партньор. Категорично! Тя се държи като пъдар, но за това и ние сме си виновни, защото липсва каквото и да е обединение в гилдията. Ако ние като представители на този отрасъл държим на правата си, след като отговорно спазваме задълженията си, проблемите постепенно ще се решат.

-Защо според Вас за толкова години тази гилдия не успя да си сътрудничи и да излъчи свои адекватни и отговорни представители, които да защитават правата й?

– Не мога да кажа – може би е манталитет, но рано или късно ще се създаде, тъй като нямаме друг избор. Ако не се обединим просто ще спрем да съществуваме. Това е единственият начин.

– Бюрокрацията натежава на много ферми. Вас натоварват ли ви с много проверки?

– С много! Те всички са свързани с много време и разходи от наша страна. Според мен това е неприемливо. Проверките са важни и неизбежни за всеки сектор, но имат нужда от много усъвършенстване във всяко отношение. Законодателството има нужда от сериозно прецизиране с участие на представители на гилдията, а проверките трябва да се извършват от компетентни кадри, а не от администратори. При нас е имало случаи на проверяващи които не правят разлика между крава и юница. Не вникват в проблемите на фермерите – просто идват, отчитат каквото им е зададено по някаква незнайна матрица и ти издават „присъда“ без дори да са наясно с дейността.

Трябва да избираме дали да ставаме четци на законови промени и изисквания, или да работим.

– Вие членувате в асоциацията от създаването на фермата. Как оценявате това сътрудничество? Само субсидията ли е смисълът му?

– Личното ми мнение като икономист е, че всякакъв вид субсидии трябва да отпаднат както в България, така и в Европейската общност! Това ще ни гарантира  равна конкурентоспособност както на вътрешния пазар, така и с колегите в чужбина. Субсидията помага по някакъв начин, но според мен вредата й е по-голяма. Най-важно е обединението и в тази връзка именно е това сътрудничество. Всяка форма на подобряване на комуникацията и компетенциите между колегите е много положителна. Колкото по-добре си познаваме проблемите и натрупваме обем от информация, толкова по-добре ще се развива сектора.

– Имате ли някакви препоръки към нас?

– Препоръки не, но всяка форма на генериране и разпространяване на нови идеи и практики е добре дошла. Асоциацията би могла да бъде нашият обединен глас, който да ни представлява пред държавните институции. Освен генетиката и селекцията, според мен, би могла да бъде и наш защитник за нормална атмосфера на работа в държавата.

– Ще се постараем, а скоро ще посетим и стопанството, за да се порадваме на животните!

– Ще ви очаквам!

ОСТАВИ КОМЕНТАР

Please enter your comment!
Please enter your name here