Колко са малки “малките фермери”

1

време за четене: 4 минути

Както в животновъдството  така и в овощарството има “малки и големи” фермери. И там сигурно между тях има напрежение. Всичко това са нещата от живота, трябва да се свиква с тях и да се помага на нуждаещите се. Винаги ще има “големи и малки”, но и трябва да се търси балансът за да са добре и едните и другите.

Николай Станев се занимава с овощарство вече двадесет години. Не е потомствен земеделец, работел работа, която няма нищо общо с тракторите например. Преустройството на обществото и икономиката ни го принуждават да започне да се учи на земеделие. Както се казва, идва един ден, когато учениците надминават учителите. Този ден за Николай отдавна е настъпил. Казваме го, като стоящи на „изхода“ на стопанството. Като консуматори на прасковите, черешите, сливите и печените зайци. Всички тези продукти са клас XXXL. Повярвайте – както на вкус, така и на визия.
Няма да се пишем журналисти и да задаваме въпрос. Просто ще оставим г-н Станев да говори, за да можем да разберем, какво представлява един малък фермер и как оцелява в годините.

– “Мога да кажа, че сега вече няма никакви тайни в овощарството за мен. Всичко съм го постигнал сам през годините и се гордея с това. В момента обработвам 25 декара овощни градини. Основно праскови – моето село-Злати войвода се намира в т.н Долина на прасковите. Знам, че в миналото Сливенски окръг е произвеждал над 35% от прасковите на България, а двата консервни комбината повече от 45% от компотите от праскови. Дори построиха летище до града за да се изнасят праскови за СССР.

В момента твърдя, че градините ми са засадени с най-хубавите, нови и модерни сортове череши и праскови. Черешите са Нимба, Сумит Върли Ло, Рокет – това е една от най-едрите череши, Сумит, Примолат и българска Черна едра ранна. Прасковите са от Рич Мей, Х4, Мейкреис, Фертайм и от старите сортове Рейдхевън и Хале. Последната си е направо царица на прасковите и най-големи поръчки имам за нея.

В стопанството работим двама души – аз и жена ми Ваня. Сина ми си изкарва хляба в Германия, така че, не разчитам на други хора. В началото беше много трудно. Една земя, няма дръвчета, канала празен, много неща не знаех. Нямах трактор, нямах магаре. За няколко години обаче дръвчетата израснаха. Резитбата ми се удава много. Докато го видя дървото и знам кои клон да отрежа. Уцелих и препаратите за пръскане.

Купих си тракторче. Японско, с целия необходим инвентар – пръскачка, плуг, събирач, култиватор. Всичко това е купувано с кредит. Няма програми, няма де минимис. Опитах се два пъти да вляза в програма.
Не се получи.

В началото, когато се одобряваха първите внесени молби, до мене все не стигаше избора. Вторият път, когато вече стана така че и простосмъртните могат да влязат в програма, не ми стигнаха точките. Остана ми спомена, че дадох доста пари за изготвянето на проекти. И без програма си направих капково напояване и още една градина с череши от пет декара преди три години.

Зора е резитбата. Не мога да се доверя на други да ми режат дръвчетата. Така че, започвам много рано, още в началото на годината за да се справя. Ножиците са винаги у мене. От най-реномираната марка – “Фелко”, и ми вършат много добра работа.

В началото, като почвах, доста често ходех до Пловдив в Селскостопанския институт и се консултирах с преподавателите. Изведнъж те изчезнаха. Повечето станаха експерти в търговски фирми за консумативи в овощарството. Готови са да ни помагат, но трябва да купуваш от техните продукти. Идвали са лектори, които говорят на академично ниво, но в практиката хич ги няма. В момента има голямо разстояние между науката и фермерите. Ние не сме студенти. Ние сме супер фермери и искаме да ни обучават супер научни работници. Някой да не си помисли нещо, като казвам супер фермери. Да дойде да ми види градините и тогава ще говорим. И не само моите, а и на колегите. Искам да спомена и за агроном Кольо Вълков, който ме научи на много от „тайните“ на овощарството и растителната защита.

Стигнахме до резитбата. Пръчките ги изнася жена ми и тогава наемам за няколко дена един работник, спазвайки правилата, колкото и сложни да са те. Редовно ни проверяват. Проблем е дори жена ми да помага в градината и за това имало правила. Нали се водим семейна ферма.

Следва пръскането. Без него не става. Едно време дори черешите не се пръскаха. Сега черешите ги пръскам минимум пет пъти, а прасковите 6-7. Знам, че щяхте да ме питате и за препаратите. То няма овощар в България, да не е ползвал турски препарати. Ами как няма да ползва, те са пет-шест пъти по-евтини от нашите, а инсектицида стига и за десет пъти. Сега контрола се затегна и купуваме препарати от наши фирми и псуваме. Ето как става крайният продукт по-скъп, а не че вземаме малки субсидии /не, че и те са големи/.

След пръскането идва поливането. До градините минава един от най-големите канали за вода. Годината започва с внасяне такса вода в НС. Там няма компромиси.  Каналът затлачен, който не се помни кога е почистван. Колегите, които поливат знаят какво правят тези мръсотии които ги има във водата. Следва  и намаление дебита на водата. Откланя се незнайно къде. С други думи, когато ти трябва вода – няма, но пък когато завали дъжд, канала пълен.

Идва и реализацията на продукцията. Нямал съм кой знае какви проблеми, защото плодовете, които произвеждам са супер и се купуват веднага. Въпросът е, че всички колеги засяхме десертни сортове праскови, а компотните са малко. В Сливен има комбинат за компоти и представете си, този комбинат в Долината на прасковите, внася праскови за компоти от Гърция. За реализацията мога да ви говоря до утре. В момента всеки се оправя сам. Искахме, организацията да изкупува, сортира и продава прасковите. Не се получи. Спомням си само, че месечния наем за складовата база и логистиката беше 18 000 лева. Има и входна такса за продавачите от пет лева, а купувачите влизат и излизан без такса. Но на практика, за тези организации на производителите, за които постоянно се говори, пък и доста пари се дават за тях, не съм видял досега някаква полза.
Много важен въпрос, който трябва да се решава.

Сортовите ми са такива, че почвам да бера сега – смятам, че първите череши ще откъсна към 10-15 май и ще имам праскови до края на октомври. Така, хем не се натрупват големи количества за единица време, хем и реализацията е по-лесна.

Някой обаче, ако си мисли, че само с тези 25 декара се издържа  домакинството, много се лъжи. За да попълня бюджета имам 30 кошера и малка зайцеферма с 30 зайкини – тук също породите ми са от най-добрите.
Но, Вие г-н Михайлов, навремето бяхте начело на старта на зайцевъдството ни в днешно време и по-добре ще го разкажете на читателите.

Преди да открият магистралата до морето, имах барака на един от паркингите наблизо до нашето село. Тогава можеше да видиш някои лев, като нямаше междинни звена, докато стоката стигне до потребителите. Сега този паркинг вече не работи и си позволяваме от време на време да продаваме на пазара. Ами то е ясно, че в големите ферми е по-лесно. Ние пък, малките произвеждаме стока от по-добро качество. Знаете ли по колко пъти минавам по редовете да огледам дръвчетата, да разреждам плодовете и т.н. Нека да бъда и докрай честен. Специализирах се и в производството на фиданки за личното стопанство. Не голям брой, но от по-редките и повече търсени сортове. Не искам да се оплаквам, но сякаш започна да ни идва в повече от проверки, инструкции, наредби и още незнам какво си.
Май много говорих, хайде сега да влезем в градините да не мислите, че  ви лъжа.

За поръчки:
за ранни, за по-късни, за късни череши,
за ранни, за по-късни, за късни праскови

 

Михаил Михайлов
Тоня Мишева

1 КОМЕНТАР

  1. УСПЕХ КОЛЕГА, РАДВАМ СЕ НА ТАКИВА ХОРА, ДЪРЖАВАТА СЕ ОПИТВА ДА НИ ДАВА АКЪЛ И НИ ПРЕЧИ С РАЗЛИЧНИТЕ СИ УСЛОЖНЕНИЯ, А ТРЯБВА ДА НИ УЛЕСНЯВАТ МАКСИМАЛНО, ЗАЩОТО ПРОИЗВОДСТВОТО Е НАЙ ТРУДНИЯ, НАЙ РИСКОВИЯ И НАЙ СКЪПИЯ ЕТАП, ТЪРГОВИЯТА И ПАЗАРА(КОНСУМАЦИЯТА) СА ПО ЛЕСНИ, ПРОИЗВОДСТВОТО ТРЯБВА ДА Е ПОДСИГУРЕНО, БЕЗ НЕГО ВСИЧКО ОСТАНАЛО ПРОСТО ГО НЯМА

ОСТАВИ КОМЕНТАР

Please enter your comment!
Please enter your name here