В-к “Български фермер”: Михаил Михайлов (НСГБ) – “Сега задача номер едно е да оцелеят фермите”

0

време за прочит: 5 минути

М. Михайлов: С удоволствие ще отговоря на въпросите Ви, но с малката „застраховка”, пред Вас и читателите на в-к Български фермер, че ситуацията се мени всеки час, поради проблемът с коронавируса и може някои отговори вече да не са меродавни или тълкуват по друг начин.

Понеже прочетох последния Ви въпрос, бих желал да започнем с него.

Въпрос: Какво направи НСГБ да помогне на фермерите в тежката ситуация

М. Михайлов: Лично аз смятам, че направи много. Някои от животновъдите ще кажат – ами нищо не е направено, не сме получили никакви пари. Много е лесно да им се отговори с думите на песента – “не всичко е пари приятелю”. Парите могат да дойдат и по друг начин. Не директно в банковите сметки, а чрез инструментите на пазара. Именно тука мисля, че направихме много.
Председателят на Съюза – г-н Димитър Зоров и неговия екип бяхме най-активните при решаване проблема с „веригите”. Смятам, че сте запознати с писмото – “харакири” на веригите. Отговорихме достойно, защитихме нашите интереси, защитихме министър Танев и нашите искания. Г-н Зоров обикаляше от телевизия на телевизия да разясняваше нашата концепция за оцеляване в кризата. Както виждате нещата се случват. Максималния възможен процент за български млечни продукти и още други облекчения за нашите производители.
Излезе постановлението, ще има и нови мерки за подпомагане на късите вериги.
Разбира се, че внесохме и искане за оказване на финансова помощ. Последва реализиране кампанията Училищно мляко, която също можеше да се провали. Сега ще участваме в дискусията по отношение намаляване количеството добивано мляко. Лично моето мнение беше, че другата опция беше по-добра, но щом нашата страна е избрала доброволното намаление добива на млякото, сме длъжни да го приемем и помогнем за реализирането на тази програма.
Свършихме и някои по-дребни неща на пръв поглед. Още в началото на епидемията поискахме от МЗХГ указания, как да се действа в карантинната обстановка, как да се действа при зараза във фермата. Въобще всички въпроси свързани с кризата ги зададохме и съответно ни бе отговорено.
Наши представители участваха в онлайн срещите в Съвета по животновъдство и смея да твърдя бяха едни от най-активните.
Ако питате мен, в личен аспект съм доволен от свършеното в най-тежките месеци на пандемията.

Въпрос: Г-н Михайлов, на каква цена се изкупува млякото на българските млекопроизводители? И ако е ниска, каква би трябвало да бъде, за да не бъдат фермерите на загуба?

М. Михайлов: Задавате ми един въпрос, който се задава от много години и никога не е намирал отговор. Най-вече пък днешния ден може да намери отговор. Сами виждате. Вчера имаше предприятие с 1000 шивачки, днес вече не работи за две седмици. Много лесно и точно мога да Ви отговоря.
Официалната изкупна цена за нашето краве мляко за месец март е била 62.5 ст. Тук става дума за средна цена. Сега по въпроса Ви-  ниска или висока цена ли е тази. Това никой не може в момента да го каже. Фермерите казват, че цената е под себестойността, мандражиите казват: зеленото излезе, в Европа намаляват млякото, сега Ви се телят кравите, складовете пълни, още куп причини.
От години говорим за анализ на цената от професионалисти, на три месеца изчисляване на себестойността и включване на инструменти, ако се наложи.
Това нещо го няма.
Ами как един министър или политик ще повярва, ако някой фермер му каже – себестойността на млякото ми е 75 стотинки, ли 55 стотинки. Тези изчисления не са за всеки. Фермерските организации нямат потенциал за това, науката и тя не иска сякаш да се захване с тази неблагодарна работа.

Цената, каква трябва да бъде, е трудно да се определи. У нас млякото все още се плаща на една и съща цена при различни маслености и протеин за различните ферми. Разбира се, тези които дават мляко с по-висока масленост  казват, че цената е ниска, другите обаче си мълчат. Това са въпроси, които трябва да се решават, но не сега. Сега задача номер едно е да оцелеят фермите. Сигурно ще има някаква финансова подкрепа, но ако някой мисли, че ще стане утре, просто се лъже.

Второто е – млекопреработвателите  да не намаляват цената необосновано, гледайки какво се случва в Европа. Нито имаме увеличение на производството, нито ни стига нашето мляко да се изхраним, нито пасищата ни са от най-качествени /ако ги има/, че да компенсират отчасти фуражите, които се купуват.
Много хубаво изказване имаше преди няколко дни на един чушкопроизводител – ние ще продадем чушките на нашите приятели преработвателите.

В момента, единствените, които могат да помогнат на фермерите са мандрите, като не свалят цените и не купуват мляко от Европа. Фермерите могат да върнат жеста, като още повече подобрят качествените показатели на млякото. В началото казах, вероятно ще има помощи, но кога никой не знае. Освен това, ще трябва да се доказва, че са необходими. Ако някой си мисли, че ще стане както друг път – на калпак, се лъже много. Аз дори мисля, че помощите ще бъдат дадени след като „изпъдим” вируса и започнем новото начало  или рестарта, както казват по-младите.

В Европа, за да се запазят цените на млякото се мислят много варианти – от стокирането на сухо мляко и млечни продукти, до пресушаването и намаление на млеконадоя, чрез дажбата. Последното обаче е много опасно  в бъдеще за животното. У нас ние нямаме свръхпроизводство, дори не можем да се задоволим напълно. Освен това нямаме и предприятие за производство на сухо мляко, така че, остава вариантът за изкупуване на млечни продукти за пакетите на социално слабите. Вече почнаха да се появяват такива пакети и изкупуване от държавата на продукция, която може да се съхранява по дълго. По този начин ще се поеме от вътрешния пазар излишната продукция, ако има такава.

Въпрос: Фермери споделят, че влагат всичките си свободни средства, за да се запасяват с концентрирани фуражи. Това не е ли сигнал, че ще има увеличение на цената им?

М. Михайлов: Интересно е откъде имат свободни средства фермерите да се запасяват с фуражи. Нали работят под себестойност, както казват всички. То в момента няма никакви нови фуражи. Дори и да има средства, едва ли фермера ще рискува да си зареди складовете с миналогодишно производство фуражи. Към това трябва да има складова база. Ако се случи нещо с фермата, какво ще ги прави тези фуражи. Абсурдно е. Ако кажа, че говедовъдите си  броят стотинките мисля, че ще е обидно, но сигурно имат проблеми. Хората продължават  да си купуват фураж както досега. Наистина има увеличение в цената на фуражите, но те са в рамките на стотинки. По точно – на тон в рамките на 30-40 лева. В момента трябва да се знае, че цената на соевия шрот от 600-700 лева за тон, вече е около 1000 лева. По същия начин са увеличени или изчерпани другите шротове. Цената на зърнените също се сменя всеки ден. Увеличени са също многократно и таксите за транспортните средства – тол таксите. Остават едни горива, които паднаха малко, но не могат да окажат влияние на цената. Вероятно, пак някои читатели ще кажат, че това са лобистки приказки, но това е реалността.

Въпрос: Декларацията на млечните асоциации и фермерските сдружения в говедовъдството, биволовъдството , овцевъдството и козевъдството  в защита на родното млекопроизводство има ефект. В големите вериги вече има повече български млечни продукти. Но цените на млечните продукти от Еврозоната продължават да държат по-ниски цени.И поради опразнения си джоб българските потребители са принудени да посягат по-често към тях. Така че дали се промени нещо?

М. Михайлов: Дали ще се промени нещо ще разберем след няколко месеца –резултатът изпълнението на  постановлението. Много работа предстой пред организациите на фермерите, които искат да се включат в тези схеми. Сега има шанс да се пробие, министър Танева, Премиера и ръководствата на организациите си свършиха работата. Сега почва работа по детайлите. Сигурно ще е много трудно, но щом другите го правят, защо ние да не можем.

Колкото до цените на вносните стоки от сектор мляко, наистина през последните месеци отидоха надолу, но все пак са по-високи  от нашите. Просто в момента се правят повече промоции на вносните млечни стоки и се остава с впечатлението, че цените падат. Тук обаче работата на всички от сектор мляко е много отговорна. Пазарът иска качествени продукти с добри цени. Факт е, че засега няма вносни млечни продукти, които да не отговарят на това което пише на етикета, докато при нашите има и то не малко. И още нещо много важно,  май ще го кажа за първи път. В момента се върнаха много млади хора по домовете си, от чужбина, от студентската скамейка. Няма ги столовете, няма ги хамбургерите и пиците. Те се хранят в къщи и купуват от магазините. Случайно, ако им се случи да купят некачествено наше саламурено сирене или кашкавал, забравете че ще повторят. Просто ще преминат отново към твърдите вносни сирена. Нека де не ги разочароваме тези младежи. Едва ли някой от тях е чувал за нашето саламурено сирене и кашкавал Витоша. Сега е момента да им стане любима храна.
И още нещо.
Цените.
Нашите вървят нагоре, въпреки падането цените при изкупуване на млякото, чуждите стоки вървят надолу. Ако това е „шега” от страна на търговците и млекопреработвателите, дано да съм лош пророк, но ще има големи негативни последствия.

Въпрос:  Има ли опасност от фалит на млекопроизводители? Рискуваме ли наистина да загубим безвъзвратно голяма част от произвежданите  досега количества качествено българско мляко, каквито опасения изразихте и в декларацията?

М. Михайлов: Разбира се, че има опасност от фалити на ферми. Все пак кризата вече нанеси големи щети. Ако не пряко във фермите то косвено. Освен това никой не знае до кога ще бъде това положение, какъв ще е изхода, какви мерки ще се предприемат. Колкото до млякото, България винаги е имала мляко и пак ще има. Ще има и фалити защото не всички ферми са готови да се справят със ситуацията в сектора и след това с коронавируса.

Въпрос: Наложената епидемична карантина, дори и поразхлабена, може би ще продължи и през лятото, дори и есента. Това няма ли да затрудни още повече нормалното функциониране на фермите?

М. Михайлов: Разбира се, че ще има ход надолу. Фермерите са работарни хора и ще се справят със ситуацията, ама ако някой си мисли, че ще го правят бъдева просто няма да се случи. Хората искат да работят и да получават пари за своя труд. Сега ще им трябват много пари. Чака ни както казах ново начало, много от нещата ще се променят, ще се поставят на друга основа, а за това са нужни пари. Вие как си представяте, след десет години в този си вид може ли да съществува една семейна ферма. Разбира се, че не може. За тези фермери, които ще останат трябва нов обор-широк, светъл, с автоматично почистване, доене с робот, 65 дойни крави, 35 сухостойни и юници. Именно за да стане този пъзел ще трябват пари.

Въпрос: У нас все повече ще се увеличава броят на безработните. И тяхната потребителска кошница ще е полупразна. А фермерите не могат да продават млякото си на цена под себестойност. Има ли изход от абсурдната ситуация, за да може фермерите да продължат да работят?

М. Михайлов: За тази най-мрачна картинка, която визирате с този въпрос има отговор. Минали сме през такъв период и сме се справили. Ако стане толкова тежко има механизми да се поддържа някакъв статус. И именно тогава фермерите ще са най-ценни защото някои трябва да произвежда храната на този народ. Този някои са нашите фермери от всички сектори.

 

ОСТАВИ КОМЕНТАР

Please enter your comment!
Please enter your name here