НСГБ – пита, МЗХГ – отговаря

0

време за прочит: 5 минути

В края на месец април, Националния съюз на говедовъдите в България, имайки в предвид кризата породена от коронавируса, дала  отражения на цялата ни икономика, а също и в животновъдството, написа писмо до Министъра на земеделието, в което информира г-жа Десислава Танева за ситуацията по фермите и съответно важни проблеми, които трябва да бъдат решени.
Точката на фокуса бе мотото „Да спасим българското мляко”.

Преди няколко дни в НСГБ се получи отговор, който поместваме без съкращение. След като прочетете писмото ще разберете, че нашите фермери са се справили отлично по време на двата месеца на напрежение. Ето защо Съюза поздравява всички млечни говедовъди, които успяха да преборят вируса.
НСГБ


Отговорът на МЗХГ

Във връзка с писмо с Ваш изх. № 12/29.04.2020 г. Ви информираме  за  състоянието на сектора на млякото и съпътстващата обстановка, както и за предприетите мерки за намаляване на последствията от пандемията на Covid-19 в съответствие с представените в писмото Ви предложения.

Продължавайки положителната тенденция от последните няколко години, през първото тримесечие на 2020 г. общото количество на изкупената млечна суровина за преработка в страната бележи ръст от 9% на годишна база (по предварителни данни). Това се отразява в увеличение и на производството на някои от основните млечни продукти, като сирена от краве мляко, пресни пакетирани млека,  краве мляко за пиене с добавки и масло.

През първите четири месеца на 2020 г. изкупните цени на кравето мляко, което е от основно значение за млечния сектор в страната, се движат с между 3,3% и 5% над нивата, отчетени по същото време на миналата година. По предварителни данни, средната изкупна цена на краве мляко в България за изминалия м. април 2020 г. е 0,615 лв./кг – с 1,7% по-ниска спрямо предходния месец (което може да се приеме за обичайно за сезона понижение), но с 5% по-висока на годишна база.

На европейския пазар засега също няма индикации за сериозен спад на цените на кравето мляко. Според наличните към момента предварителни данни на Европейската обсерватория за наблюдение на пазара на мляко, среднопретегленатa цена на сурово краве мляко в ЕС за м. април 2020 г. е 34,23 евро/100 кг (0,669лв./кг), което представлява понижение с 0,5% на месечна база и с 1,1% спрямо година по-рано.

От началото на 2020 г. цените по веригата на предлагане на основни млечни продукти в България са относително стабилни, като се движат малко над нивата отпреди една година.

Към края на м. април почти всички млечни продукти се предлагат на по- високи цени отколкото по същото време на 2019 г. Поскъпването е в границите от 0,5% до 10%, най-чувствително при кравето сирене, а най-слабо – при търговията на дребно с кашкавал „Витоша”. Само цената на дребно на прясно мляко – плик е под минало- годишната, с 5,1% (независимо, че при цената на едро на продукта е налице ръст от 3,3%).

По отношение на вноса на мляко и млечни продукти, следва да се отбележи, че данните за 2019 г. сочат намаление на общия внос на тези продукти с близо 3% на годишна база, при съществено по-високи средни вносни цени.

През 2019 г. общият внос на неконцентрирани мляко и сметана намалява спочти 10% спрямо предходната година. Конкретно доставените количества неконцентрирано мляко в опаковки над 2 литра (където попада суровото мляко) са в размер на 17,3 хил. тона, което представлява спад от 23,5% на годишна база. Същевременно, средната цена по вноса се увеличава с 11,1% (до 838 лева/тон без ДДС и транспорти разходи). Най-големите доставки са от Румъния, Унгария и Германия.

Вносът на сухо мляко се свива с 18,5% в сравнение с 2018 г., до 24,1 хил. тона, при 44,2% по-висока средна вносна цена (3 599 лева/тон).

През м. януари 2020 г. общият внос на мляко и млечни продукти е с 18% над отчетения за същия период на 2019 г., което не е особено показателно, тъй като става дума за много кратък период. При отделните видове продукти се наблюдават разнопосочни тенденции на годишна база. Вносът на неконцентрирано мляко в опаковки над 2 литра нараства над два пъти спрямо първия месец на 2019 г., но остава сравнително малък – 2,2 хил. тона, при 35% по-висока вносна цена (1 042 лева/тон). От друга страна, доставките на сухо мляко спадат с 33,6%, възлизайки на малко под 1,2 хил. тона, като е налице значително увеличение на средната вносна цена – с 45,6%.

Що се касае до цените на фуражите на българския пазар, на този етап няма официални данни те да са се покачили сериозно напоследък.

По данни на Системата за агропазарна информация (САПИ), през първите четири месеца на 2020 г. цените на едро на фуражни смески за крави в страната са в тесните граници от 590 лв./тон до 593 лв./тон с ДДС, като не се наблюдава 2 същсствена промяна на годишна база. През последните два месеца дори цените са под нивата отпреди една година, макар и незначително (с 0,4% през март и с 0,1% през април).

През първите три месеца на 2020 г. средната цена на едро на соев шрот в България е стабилна – 1 240 лв./тон с ДДС, отбелязвайки понижение с 1,6% спрямо година по-рано. През м. април е налице леко увеличение на цената, до средно 1 278 лв./тон, което е с 1,4% над нивото отпреди една година.

Повишението на цената на соевия шрот в България през последния месец отразява поскъпването на продукта, отчетено на международните пазари през периода февруари – март 2020 г., за което оказа влияние кризата с разпространение на коронавируса. По данни на Департамента по земеделие на САЩ, средните цени на соевия шрот за м. март 2020 г. в САЩ, Бразилия, Аржентина и Хамбург бележат ръст в рамките на 6% – 9% на месечна база. Сравнявайки със същия месец на 2019 г., увеличението е с между 1,8% и 13,8%, най-значително в Хамбург.

Дори и в този период цените на соевия шрот останаха значително под високите нива, отбелязани в рамките на някои предходни години, като през пролетта на 2018 г. или през периода май – юни 2016 г. Освен това, от края на м. март 2020 г. насам като цяло се наблюдава понижение на международните котировки на соев шрот, което вероятно ще се отрази скоро и в България.

Макар засега да няма данни за някакво по-сериозно смущение на българския пазар, свиването на потреблението на млечни продукти във връзка с разпространението на коронавируса COVID-19 оказва натиск върху цените на млякото и млечните продукти в някои от най-засегнатите държави в ЕС, а като общ пазар и при трудни прогнози за развитието на пандемията, натискът може да се усили и в България. Това е свързано основно с факта, че спадът на поръчките от ресторантите, хотелите и учебните заведения няма да бъде компенсиран от съответно увеличение на
потреблението в домакинствата.

Преди броени дни спешно бяха приети и влязоха в сила редица извънредни пазарни мерки на ЕК, насочени към най-засегнатите сектори, включително този на млякото и млечните продукти – за частно складиране на обезмаслено мляко на прах, масло и сирена, както и за споразумения и решения относно планирането на производството в сектора. Отчитайки спецификите на млечния сектор в България, както и недостатъчната организираност на млекопроизводителите в групи и организации на производители, подходяща за прилагане у нас е мярката за частно складиране на сирена, съгласно Делегиран регламент (ЕС) №2020/591 на Комисията.

В тази връзка, със заповед на министъра на земеделието, храните и горите от 15 май 2020 г. се отвори помощта, която ще се прилага само по отношение на произвеждани в страната сирена, които отговарят на изискванията за млечен продукт сирене, съгласно Наредбата за специфичните изисквания към млечните продукти. Мярката се отнася за сирена, които са подходящи за по-нататъшно съхранение след периода на зреене и се администрира от Държавен фонд „Земеделие”.

Продължават преговорите по предложената от ЕК хоризонтална мярка COVID-19, като на видеоконферентна среща на министрите по земеделие на ЕС на 13 май се обсъдиха и предложения за допълнителни мерки, включително в секторите „Животновъдство” и „Мляко”, като страната ни подкрепи и предложение за увеличаване на бюджета на мярката COVID-19 спрямо предложеното от ЕК ниво от 1%.

На заседанието на Съвета по животновъдство на 29 април 2020 г. темата с кредитите и притесненията на животновъдите по тях отново беше дискутирана. Становището на Европейската комисия е известна от предходните ни комуникации – опрощаването на отпуснати кредити ще се счита за нерегламентирана държавна помощ. Обявяването от страна на ЕК на такава помощ като нерегламентирана е изключително неблагоприятна за земеделските стопани, тъй като кредитите ще станат изискуеми в най-кратък срок. Работи се по изведеното на заседанието предложение през месец юни 2020 г. да се направи устна комуникация с Европейската комисия с участието на представители на браншовите организации, за да се получи обратна връзка в каква посока може да се работи.

По отношение контрола на съответствието на млечните продукти с изискването да са произведени от 100% сурово българско мляко (ПМС № 70/30.04.2020 г.), МЗХГ разработи специфичен Модул за контрол, който беше /широко обсъден с представителите на браншовите организации.


Независимо, че отговорите на нашите въпроси звучат доста оптимистично, на всички е ясно, че след отшумяване на пандемията, ще трябва да има ново начало в сектор мляко.
В тази връзка НСГБ, след като преди две години внесе доклад с предложения за промени в организацията на работата в сектора, в най-скоро време ще внесе нов пакет с предложения свързани с профилактичната програма, за по-малките ферми, за цената на млякото, за коренна промяна на материалната база.
– НСГБ

 

 

ОСТАВИ КОМЕНТАР

Please enter your comment!
Please enter your name here