Обръщаме палачинката – две

0

време за прочит: 3 минути

В материала

Обръщаме палачинката

за първи път публикувахме една  постановка по отношение възраста на отелването на юниците.
Днес пак „обръщаме палачинката”, публикувайки материал свързан със социалното приемане на телетата  и удължена лактация на кравите. Тези нови или стари постановки са продиктувани най-вече от хуманното отношение към кравите и вижданията на защитниците на животни.

 През последните години науката и практиката използват отделянето на телето от майката, часове след неговото раждане. Сега обаче, вече има теория, а някъде се изпълнява за по-късно отделяне на телето от майката и съответно удължено доене на кравата. За последното при всички случаи ще трябва да се използва и генетиката.

  • Много говедовъди критикуват ранното отбиване на телето  от кравата. За да се гарантира тяхното социално приемане, млечното говедовъдство трябва да разработва решения по този въпрос.
  • Един от начините да се измъкнем от дилемата на телетата е да намалим броя на телетата.
  • Лактацията може да се удължи (по-малко раждания, по-малко телета). Това изисква много голям добив на мляко, придружено с плоска крива на лактацията.

В момента имаме е повишено търсене на крави „маратонци”, а не кравите „спринтьори”!  Ранното разделяне на кравата и телето също не се приема.  Много потребители са изключително критични към тази практика, защото първите дни, прекарани заедно, оформят отношенията между майката и детето. Проучване, проведено от Университета в Гьотинген и Университета на Британска Колумбия, показа, че 83% от анкетираните говедовъди са отхвърлили ранната раздяла на майката и телетата или подкрепят късната раздяла.

Дори след като респондентите информираха, че ранната раздяла не води до силна болка при раздяла и че колкото по-късно е отделянето, е по-голям стресът, повечето от анкетираните не променят мнението си. Поради общественото отхвърляне на настоящата практика, учените препоръчват да мислят за нови процеси, които водят до устойчиво социално приемане на млекопроизводството.

Решението може да бъде комбинация от значително увеличаване на лактацията (което означава по-малко телета) и по-дълъг живот  на майките. Колкото по-рядко се раждат телета, толкова по-лесно е да се приложи такава система за отглеждане. Дори ако смятате тази „визия“ за доста абсурдна, не може да се отрече, че производителите на мляко, които разчитат на чисто млечни породи, трябва да намерят нови стратегии за „рециклиране“ на телетата. Тук обаче има едно условие – създаване условия, включително и ветеринарни на високо ниво за намаляване смъртността при телетата. В противен случаи ефект няма да има.

С други думи, най-просто казано, в момента ние имаме голям проблем с опазването на малките телета, това е факт, който никой не може да обори в момента.
Вторият проблем е, при по-малък брой родени телета ще има ли достатъчно говеждо месо за изхранване на населението.
И третия проблем е осигуряването на необходимите женски телета за разплод – въпрос свързан с ефективно осеменяване, ниска смъртност в ранна възраст, добро развитие до първото отелване.

Ако си направим един анализ ще се разбере, че точно тези въпроси в момента не можем да решим. Анализирайки как се развиват нещата в говедовъдството, вероятно в много страни ще се обърне палачинката, за което не сме готови в момента за това.

 

 

 

 

 

ОСТАВИ КОМЕНТАР

Please enter your comment!
Please enter your name here