1 част: Д-р Пламен Конов – Профилактична програма в говедовъдството 

0

Време за прочит: 5 минути

Държавната профилактична програма се приближава към старта на новия тригодишен период. Именно сега е време за дебат по тези въпроси.
След д-р Пантелеев и Тодор Арбов, днес даваме трибуна на д-р Пламен Конов.

Тодор Арбов – Профилактична програма в говедовъдството

Д-р Симеон Пантелеев – Профилактична програма в говедовъдството

Д-р Конов е от ветеринарите, които са на първа линия и вижда най-добре проблемите и тяхното решение.

В първата част ще се запознаете с изискванията на ЕС и най-общите правила за прилагане на програмата, а във втората част, ще представим заболяванията, които според д-р Конов са най-опасни в момента за животновъдството ни.

д-р Пламен Конов

д-р Пламен Конов – В съответствие с редица Регламенти, Директиви и Решения на ЕС и Закона за Ветеринарномедицинската Дейност в Република България, се изработва и прилага тригодишна профилактична програма за опазване здравето на животните, позната като НППНКЛБЖЗ (Национална Профилактична Програма за Надзор, Контрол и Ликвидиране на Болестите по Животните и Зоонозите). Последната такава е приета за периода от 2019 до 2021 г включително.
За да бъде ефективна една такава програма, в нея се залагат множество параметри по: необходимост, приложение, ефективност от прилагането, мониторинг и контрол по изпълнението и краен резултат по ликвидирането на дадена болест. От 21.04.2021 г влиза в сила новия Регламент (ЕС) 2016/429 за заразните болести и здравеопазването на животните.

Без да влизам в подробности ще отбележа някои от основните моменти при планирането и прилагането на мерките по овладяването и борбата с дадена болест:

  1. ЕС е одобрил списък с особено опасни болести по животните, някои от които са опасни и за хората – зоонози. Те са посочени в Приложение II на Регламента. Всяка страна-членка може да добавя болести, които не са посочени в този списък, според епидемичната обстановка на територията си, за което уведомява Европейската Комисия.
  2. Определят се три групи болести (чл.9, параграф.1, букви – а, б, в, г, д.): особено опасни, както за животните, така и за общественото здраве и икономиката на ЕС; болести, които са разпространени във всични страни-членки и се води борба срещу тях във всяка страна; болести, които са специфични за някои страни-членки.
  3. Предвиждат се ограничителни мерки за движение на животни при някои болести с цел неразпространението им в други страни-членки на ЕС.
  4. В профилактичните програми на страните-членки могат да се включат болести по всички видове животни – сухоземни, водни и зародишни продукти, както и животински продукти и странични животински продукти.
  5. Повишаването на биосигурността в животновъдните обекти е сериозно застъпена в този Регламент и регистрацията и дерегистрацията на Ж.О. е част от новите изисквания.
  6. Критериите за включване на една болест в списъка за предприемане на оздравителни мерки спрямо нея са много разнообразни: че е заразна, има негативен икономически ефект, нововъзникнала, висока смъртност, носи големи щети на фермерите и/или съответния животински вид, предава се на хората, причинителя е известен и може да се диагностицира, има ваксини или ефективни ограничителни мерки за разпространението и, антибиотична устойчивост на причинителя, ефективно или не дотам ефективно лечение и много други критерии.
  7. Контрола по прилагането на профилактичните програми се упражнява от националния компетентен орган или оправомощени от него лица и организации. Параметрите са предварително зададени и са известни на всички оператори по веригата: животни-фермер-лекари-контрол.
  8. Оценка на ефективността от прилагането на профилактичните програми и устойчивост на резултатите.

Програмите за ликвидиране на болестите могат да бъдат задължителни или изборни (пожелателни). Може да се определят отделни територии в държавата-членка, които са „свободни от дадена болест” и там е допустимо да не се прилага избрана профилактична програма.

Допуска се делегиране на правомощия, относно употребата на Ветеринарномедицински продукти (ВМП) в случаите на необходимост и с доказана ефективност от прилагането им върху животните при определени болести. Това, разбира се е свързано с проследяемост и безопасност на прилаганите ВМП, както и с ограничаване на Антимикробната резистентност на микроорганизмите.

Компетентния орган на държавата-членка (в нашия случай, това е БАБХ) е задължен да направи предварително проучване при съмнение за болест, след което да се определят предварителни ограничителни мерки за контрол, които да могат да се преразглеждат и разширяват при необходимост. Епидемиологичното проучване е необходимо, за да може да се установи произхода на заразния агент, как се предава инфекцията и какво я ускорява или от какво се ограничава по естествен или принудителен път. Потвърждаването на болестите се официализира от компетентния орган и в случаите, когато те са в списъка посочен в чл.9 от Регламент (ЕС) 2016/429 се предприемат вече предписаните мерки за ликвидирането им.

Мерките са най-общо казано: ограничаване на движението на животните, определяне на заразената зона, определяне на предпазната зона, дейности в зоните – пробовзимане-изследване-ваксиниране или лекуване, оценка на ефекта от приложените мерки и дейности, саниране на зоните и осигуряване на високи нива на биосигурност за бъдещето населване с животни или при връщане към нормалния ритъм на отглеждане на животните. В целия този процес има отговорности, както за фермерите, така и за ветеринарните лекари, които ги обслужват.

Това, което ни засяга нас в България и здравето на нашите животни, както и безопасността на храните от животински произход, предназначени за човешка консумация е свързано с редица болести, които или бяха подценявани през годините или просто не бяха достигнали нива, които да имат значителен икономически и здравен ефект върху обществото.

ОСТАВИ КОМЕНТАР

Please enter your comment!
Please enter your name here