1 част – Биволовъдството в България

0

време за прочит: 5 минути

Източник: Асоциация на българските биволовъди

Още от миналото е прието 15 януари да бъде празникът на биволовъдите. Редица ритуали са изпълнявали хората в миналото, за да отдадат почит на животното, което съществува в бита на българина от дълбока древност. И днес биволовъдите отбелязват празника, но с малко по-свити сърца, защото проблемите са много. През изминалата година, въпреки многото проблеми, броят на майките и подрастващите е увеличен с повече от 1000 бр.

История на биволовъдството

Отглеждането на биволи в България започва още през 7 век, когато се създава Първото Българско Царство, но официално за тяхното съществуване се споменава в известния Сюлейманкьойски надпис, издълбан върху мраморна колона. В него се съдържа текст от сключения между Омуртаг и Византия през 814г. мирен договор. В клаузите за размяна на пленници се съобщава, че Омуртаг е искал по два бивола за връщането на някои от византийските пленници. Това показва, че още по онова време бивола е бил високо оценяван.

По късно сведения за наличието на биволи в нашата страна се срещат във връзка с войните на латинците с българите при цар Калоян и Борил. Описвайки тези войни през 1206г. френският летописец Вилхардуен съобщава,че император Хенри е лагерувал два пъти край Берое/Стара Загора/ и войниците са му вземали като плячка голям брой добитък вкл. и биволи. Сведения за съществуването на биволи се срещат и по време на татарските султани от рода на Кримските гереи, които в края на VІІ век са се преселили в Югоизточна България. През 1702г. най-видния представител на този род султан Селил Герей е пътувал от Ямбол до чистия извор Кушбунар с кола, която е била теглена от 50 биволи.

За съществуването на биволи в българските земи, намиращи се под турско робство, се съобщава и от Марсили, който в проучването си за военното устройство на българските земи, през 1732г. описва биволите, като яки животни, които се движат бавно, но носят тежки товари. Той съобщава също така, че по това време биволите се срещат край Дунавското крайбрежие, в цяла България, Тракия и Гърция. Биволите са били широко разпространени у нас през периода на турското робство, но няма официални данни за техния брой.

Особено силно развитие е имало биволовъдството през ХVІІІ и ХІХ в., когато с бързи темпове е започнало развитието на занаятчийството и оживяването на търговията между Изтока и Запада. През този период биволите са били предпочитани пред воловете и широко използване за превозване на различни товари и транспортиране с коли на търговска стока. Киджийството с биволски колие съставлявало поминака на цели села и особено на планинските селища в Северна България. Те са били отглеждани в големите градове, където камъни, тухли, дърва, каменни въглища и други товари са били прекарвани само с биволи. По това време са били създадени и много легенди, умотворения и над 100 народни песни за бивола. Известна е ролята на бивола като теглителна сила във войската, по време на проведените няколко войни след Освобождението. за това свидетелства и скулптурната фигура на В. Лазаров “Те победиха”, изобразяваща стоящите един до друг срещу врага бивол и войник. Биволът е бил включен, като теглителна сила дори при изграждането на Димитровград, през периода на бригадирското движение. Българският средиземноморски бивол е бил използван в комбинирано направление – за транспорт и работа, за месо, а в последствие и за мляко. С това си всестранно използване, в продължение на векове, той напълно е задоволявал потребностите на нашия народ.

Тъй като местният бивол е бил широко използван предимно за впрягане, за разораване на целини, за други селскостопански дейности и транспорт, в продължение на векове народът е извършвал отбора предимно по отношение на признаците, характеризиращи неговата работна и теглителна сила. Селекцията за повишаване на млечната му продуктивност е започнала около 20-30 г. след турското робство. Тя е била провеждана от народа стихийно и то предимно в равнинните райони на страната и край големите градове, където биволите са се отглеждали за задоволяване нуждите на градското население от прясно и кисело мляко и чисто масло. Липсвала е държавна и обществена организация, която да насочва развъдната политика в областта на биволовъдството. Първите стъпки в това отношение са били направени в Садовско земеделско училище, където се заражда идеята и се поставя началото на контрол на млечната продуктивност. Едва през 30-те години на ХХ век се появяват и първите наченки на обществени форми на развъдни организации, когато по примера на говедовъдните дружества започват да се изграждат и биволовъдни дружества. Едно от тях е създаденото през 1935-1936г. биволовъдно дружество в с.Дерелии сега с.Горна Росица – Габровска област, което има разработен и съответен устав. С тези дружества се поставя и началото на бъдещата организирана работа при биволите.

Сведения за млечността на местните биволи в миналото са твърде малко. Едни от първите данни след Освобождението сочат, че развъжданите в Садовското училище биволици през 1891-1892 г. са давали средно от 2-7 кг. мляко на ден а в отделни случаи и повече. Те са били доени по два пъти на ден заедно с малачетата, тъй като без тях те не са давали да бъдат издоявани. Били са капризни животни, своенравни и в някои случаи злонравни, като допускали да бъдат издоявани само от човека, който ги е отглеждал. По късно през 1912г., 5 от контролираните общо 9 биволици в земеделската опитна станция в Садово са достигнали средна млечност на І и ІІ лактация от 1400 до 1700кг. с масленост 7,5 – 11,1%. Контролираните биволици в Земеделското училище на Балтов в Пловдив са имали средна млечност за лактация – 1500кг.

ОСТАВИ КОМЕНТАР

Please enter your comment!
Please enter your name here