1 част/ След 20 месеца за говедовъдството

0

време за прочит: 5 минути

Едно интервю на Михаил Михайлов, дадено за „Български фермер”


Въпрос: -Г-н Михайлов, според Центъра за икономически изследвания в селското стопанство (САРА) млечното ни стадо продължава да намалява. Очаква се броят на млечните крави през 2018 г. да е около 255 хил. Спадът, макар и с по-бавен темп, ще продължи и към 2022 г. млечните ни крави ще са малко над 240 хил. А най-песимистичните прогнози са общият брой на говедата да намалее до 500хил. И това се случва въпреки стабилизиране на цените на млякото. Каква е причината според вас?

М.М.: – Определено млечното стадо ще намалява. Няма и друг начин. Много от фермерите не са готови за изискванията в млекопроизводството. Всички процеси във фермите при тази група фермери се правят на ръка. Себестойността е висока, макар че те не я виждат, защото не си оценяват собствения труд. Друга част от тези ферми не са покрили изискванията на “Модул мляко” и на практика са извън борда. Сега успяват да реализират продукцията си, но нали знаете – всяко начало има и край. Вие казвате, че цените на млякото са се стабилизирали. В момента сме с една от най-ниските изкупни цени в Европа! Дори от средното сме доста назад. Към това, като прибавим и липсата на работна ръка, и пъзелът е готов – за съжаление в червен цвят. С риск да си навлека гнева на фермерите ще кажа, че ние следваме гръцкия модел. Оцеляване на готовите във всяко едно отношение ферми. Запазване на една млечна популация от 120 000 -130 000 крави, средна продуктивност от 7000 кг мляко и общо производство повече от това, което се произвежда в момента. Ще изминем труден път, но друг избор няма. Все пак, нали ме питате за прогнози! Дано да не се сбъднат.

  • Прогнозата за броя на кравите се сбъдва. В началото на тази година кравите за мляко са вече 215 000, значително по малко от прогнозираните 240 000 през 2022 г. Доброто е, че около 100 000 бр крави от млечно направление са под селекционен контрол. Информацията е, че във всички Развъдни асоциации има повишение на средната млечност. Фалита на ферми ще продължи, като освен препятствието за някои „модул мляко” ще прибавя и регистрацията по чл. 137, която много ферми още нямат.
  • Анализатори твърдят, че в основата на всички проблеми в млечния сектор са малките и средни стопанства с до 100-150 животни и тяхната нерентабилност. Те не успяват да увеличат продуктивността си, за да увеличат приходите ида намалят разходите, за да съхранят доходността си. Може ли да се каже, че малките ферми “дърпат” целия сектор назад?
  • Въпросът смятам, че не е точен. Ако го прочетат фермерите, обричате над 2000 ферми да сложат катинарите. Никой не ни дава определение за малки, големи и средни. Аз мисля, че точно тази категория ферми от 20 до 150 бр. крави са потенциалните производители от нов тип.

Именно на тях трябва да се помогне да настигнат тези от по-горната категория. Повечето тези ферми са чисто семейни. Повечето от тях изгониха самозваните доячи и гледачи и влязоха сами в оборите и някъде нещата се случиха. То няма и друг начин да оцелеят. “Животновъдите” с титли искат вече непосилни заплати. Може би сегашният модел е минимум 30 крави, и то с продуктивност от минимум 5000 – 6000 кг от крава. Вероятно само след десетина години ще говорим за модел от 80 крави. Така че пак повтарям: трябва да се помогне на тези до 150 крави – да имат доилни инсталации, механизиране на всички процеси във фермата, да прилагат управление на фермата според науката и още куп неща. Забравих – селекцията също трябва да се “бутне” и там нещата не са добре. Не става дума за развъдните организации, те все пак правят нещо, а за цялото ни говеждо стадо.

В отговора си сякаш изоставам от времето. След две години смело трябва да кажа, че модела 20-30 крави вече е не печелещ. Тези ферми все още стоят на повърхността защото могат да реализират мляко или сирене и кашкавал без да са регистрирани по чл. 26. Самите фермери показаха,че фермата трябва да има над 100 крави или с други думи става предприятие за да могат да съществуват. Не случайно най-голям ръст през 2019 г имат фермите, които са преминали границата от 100 бр. Чисто, семейните ферми –поне такъв е модела в напредналите страни, съм го казвал много пъти- 70-80 крави, 20-30 млади животни, робот за доене, робот за почистване и робот за хранене. Това трябва да се случи, в противен случай ще имаме само комплекси.

Въпрос: У нас има и малки стопанства с над 10 животни и т. нар. средни ферми с над 50 млечни крави, които не разполагат с достатъчно земи. По този начин не могат да получат допълнителни директни плащания на площ и нямат средства да инвестират. Лошото е, че този процес продължава с години и няма край. Може ли да се излезе от омагьосания кръг?

М.М.: – Колкото до липсата на земя в някои ферми е въпрос вече от миналото. Земя вече нито има кой да даде, нито пък има и свободна земя. Там нещата вече са решени. Ако някой обещава, това е чист популизъм. Въпреки това, има и ферми, които нямат земя и оцеляват. През последните години започнаха да се произвеждат груби и сочни фуражи от растениевъди и да се продават дори на по-ниски цени, отколкото ако някои фермери си ги произвеждат.

А за стопанствата под 20 крави, които не могат да участват в селекцията, има доста спорни въпроси. Не искам да вземам страна, но едно от определението за селекция звучи така – от две животни да избереш по-доброто.

Въпрос: През 2017 г. изкупеното сурово мляко от преработвателите е около 560хил. тона. През следващите години не се очаква да има силно изразено увеличение. Най-оптимистичният вариант допуска повишен млекодобив за преработка до около 600 хил.т. (т.е. с 6% ръст). Качеството на млякото ли е причината за слабото покачване?

М.М.: – По отношение на качеството нещата сякаш се укротиха. “Модул мляко” сложи някакъв ред. Не искам предновогодишно да казвам, но този “модул” вероятно ще влезе при биволи и овце и кози. Честита Нова година за ДПЖ (Схема за обвързано подпомагане за овце-майки и/или кози-майки в планински райони). В България на практика млякото не се купува по качество. Оттук идва и заниженото водене на селекцията. Какво да селекционираш, като ти плащат само за количество мляко. Фермерите, които казвате, че не покриват изискванията за качество на мляко, всъщност не покриват изискванията за ферма за мляко. Вероятно ще намалим производството значително, ако не се направи нещо. Падат се по 80 кг на човек годишно, което е много близо до някои страни от задните страници на вестниците.

Тук може да се добави, че вероятно ще произвеждаме около 600 хил.т мляко годишно. Докато при кравето мляко нещата са сякаш по ясни, то при останалите млека-овче, козе и биволско почти няма оптимизъм за ход нагоре. Относно качеството, докато млякото не почне да се изкупува по отношение и количеството мазнини и протеин, селекцията ще се води основно за количество мляко. Да, но вкусното сирене си иска тези две съставки.

  • Твърди се, че българската изкупна цена на млякото е свързана с тази в другите евространи – най-вече с цената на сурово мляко в Германия. Но според анализаторите съществува значителна асиметрия между цената на суровото мляко и на преработените млечни продукти (краве сирене и кашкавал). Това означава, че цената на млякото и на млечните продукти вървят асиметричноцените на млечните продукти растат много и по-бързо, отколкото цените на суровото мляко. Как бихте коментирали тази асиметрия и не се ли превръща тя в опасност за успешните ни млечни ферми?
  • Първо, имате грешна информация. В Германия цената към днешна дата съгласно обсерваторията е над 35 цента, у нас е 30 цента. Има разлика, нали?

Влизаме в Бермудския триъгълник – няма мляко (по статистика), магазините са пълни, складовете – пълни, в къщите има също и дори правим износ. Как става така, пак никой не знае. А относно цените на продуктите в магазините? Аз не питам за скъпите сирена. Ако качеството е наред, значи и цената е такава. Нормално е да има по 33 процента за всеки – производител, преработвател и търговец. Так,че смятайте. Въпросът е как има в магазина сирена по 5 лева? Всякаква калкулация показва, че това не е възможно. Но пък означава, че някой прави “дарение” за обществото.

Този въпрос у нас все още не е решен. За да се стигне до точната цена на млякото трябва много работа, много анализи и много инструменти, които да могат да се използват при криза в цените на суровото мляко.

  • Трябва ли млечният ни сектор да се справя с още един, нов проблем. Вече се подготвяразводътмежду Евросъюза и Великобритания. Има опасения, и те са на ваши колеги – фермерски браншови организации от Централна Европа, че излизането на Великобритания от ЕС ще доведе до големи сътресения както за европейските млекопроизводители, така и при търговията с мляко и млечни продукти в Общността и с англичаните. Има ли от какво да се притесняват българските млекопроизводители?

Ние никога не сме били истински “женени” за ЕО, че да се развеждаме с Великобритания. Този развод с нищо не може да се отрази на нашата млечна промишленост. Ние произвеждаме по-малко от 1% от млякото на ЕС, осигуряваме едва по 80 кг мляко на човек родно производство. За какви сътресения говорите за нашата промишленост? Вероятно е обаче някой да се възползва от тази ситуация, и то знаете на чий гръб – на този на фермерите и обществото.

 

ОСТАВИ КОМЕНТАР

Please enter your comment!
Please enter your name here