2 част/ След 20 месеца за говедовъдството

0

време за прочит: 5 минути

Едно интервю на Михаил Михайлов, дадено за „Български фермер”


Въпрос: – И за да вкараме малко оптимизъмнека поговорим и за успешните ни ферми. За тези, в които се отглеждат високопродуктивни животни и се поддържат генетични линии с родословие. Бихте ли споменали някои от тях – каква порода са говедата и какви постижения имат в млеконадоя?

М.М.: – Може би това трябваше да е първият въпрос. Имаме много такива ферми за пример и тях трябва да ги знаят всички консуматори на мляко. Бих дал за пример фермата в с. Трапоколово – на фамилия Узунови. Средната млечност е над 11000 кг мляко от крава. Атяхна крава миналата година – бе рекордистка за всички времена на България, приключи годината с над 17 000 кг мляко. Ако питате мен, такова чудо не съм виждал никъде в Европа и Канада. Следва фермата на г-жа Светла Манева. Отново семейна ферма. Очаква се тази година да достигне млечност от 12 000 кг. Идва ред и на Минчо Иванов от с. Кортен. Пак семейна ферма. Средно от крава на ден по 36 кг. Видял съм го с очите си. До тях се нареждат и фермите на Семена синхрон – с. Конево, Сливенско. Хората са направили чудеса. Вангел Попов – същата история. В последните две ферми не е влязло нито едно животно от Европа. Селекцията е родно производство, за което им свалям шапка. Добавям и момчетата от гр. Раковски – Тошко и Венко. Фермата в с. Камен – Велико Търновско, Асеница и още много други. Всичките тези фермери са за уважение. Нарочно в тази група не цитирах фермите на Зоров и Митев, но там също се работи много яко, продуктивността е много висока, новостите са на почит.

  • Имаме качествени крави, имаме ферми рекордистки. Само преди няколко дни публикувахме материал за ферма Асеница-96-

Зашеметяващите 100 000 кг мляко от крава са факт и у нас

  • Имаме вече нова рекордистка дала над 17 600 кг мляко за 305 дни, имаме и крава дала пожизнено на д 100 000 кг мляко/ и двете крави са собственост на ферма Асеница-96.
  • Какво според вас може и трябва да се направи, за да се стабилизира млечният ни сектор, да заработи спокойно ида бъде рентабилен?

Струва ми се, че този въпрос отново не е за мен. В момента представлявам браншови съюз, който нито има потенциала, нито визията да определя новите моменти в развитието. Фермерите ни (като потърпевши от ситуацията, в която работят), могат единствено да кажат какво им трябва, за да вървят напред. След това идва ред на науката, както и на хората на отговорни длъжности, на които се плаща за това да разрешават проблемите им. Имаме достатъчно добри учени в животновъдството, нека те да излязат с платформа за дискусия по въпросите за рентабилността на млечното говедовъдство. Сега чувам, че се правела стратегия за овцевъдството. Крайно време беше да се случи и това. Нашите фермери искат да им се създадат условия за работа във фермата, а не висене по опашките на различни институции или безкрайните проверки с големите протоколи.

Оттук нататък трябва да им се каже “модула” на фермата, за да могат да оцелеят. Как и с какво да го направят. Каква ще е ситуацията след 10 г., за да могат още отсега да гледат натам.

По отношение на селекцията също трябва да се прави много. Някои развъдни асоциации разбраха откъде духа вятърът и, трябва да ви кажа, вървят добре засега. Погледнато отстрани, това, което правим – сякаш сме още в 1974 г. От тази година се включва протеинът като показател – това го правим и ние.

След това следват десетки нови неща, които се правят – соматични клетки, развъдни стойности (това вече го правят някои асоциации), геномни оценки, сексирана сперма и още куп нови неща. Ние още не можем след две години борба да наложим поне опитно селекция по геномната оценка на майките! Доскоро в това вярвахме само двама – Тошко Арбов (всъщност предложението е негово) и аз. Сега вече сме четирима, имената на другите двама няма да ги кажа, защото те са държавни служители и могат да бъдат само от едната страна на барикадата. Това обаче ще се случи следващата година, след като спадне производството.

Все пак съм длъжен да отговоря на въпроса ви. Браншът може да направи няколко неща. Няма да откриваме Америка. Просто трябва да направим това, което правят гърците. Сирене “Фета” само от гръцко мляко, произведено в Гърция и сиренето направено в Гърция. Вместо “Фета” може да пише “Краве саламурено сирене”. Другото е производство на млякото “Севън дей” и последното – което вероятно ще стане, обществото да помогне. На кутията за мляко да пише – 50% за производителите. Тогава хората ще купуват това мляко, за да помогнат на фермерите. Разбира се, че става дума за добро, фермерско мляко.

НСГБ често е обвиняван, че защитава интересите на големите. Всъщност това е така, защото нашите членове отдавна са оставили кравичките на поляната в разказите на Йовков. За тях млекопроизводството е бизнес, без компромиси и сантименти. За съжаление, както казах, нямаме възможността да се справим с много неща. Ето и защо миналата година внесохме доклад с въпроси за обсъждане и внедряване. Първото беше, че успяхме да включим в хуманното отношение и фермите със свободно боксово отглеждане, които бяха изпуснати.

Наши са предложенията за доброволната профилактична програма, изпълнението на задължителната ДПП да става в най-подходящото време. А по селекцията да започне такава по генотип на майките. Извършване на ДНК анализ и използване на сексирана семенна течност, подобряване на ветеринарното обслужване, намаляване на административния натиск и още доста други предложения.

Някои не вярват, но и в говедовъдството се случват добри неща. За първа година асоциациите осигуриха определен брой паети със сексирана сперма, започва дебата по доброволната профилактична програма, ваксинирането на животните върви по график и сякаш ще се избегнат горещините.

Бих искал като заключение да направя и няколко извода:

-Фермерите трябва да престанат да лежат на стари лаври, че фермата им била първа категории. Категориите са вече минало. Има ферми с отговарящо мляко и неотговарящо.

-Регистрацията по чл. 137 на ЗВМД влиза все повече в изискванията ибез него не може. При последните мерки за подпомагане той винаги е включван в изискванията

-Не трябва винаги да се извиняваме с големите ферми. Там се работи истински. Тези големи млечности не идват от небето, нито пък там се внасят голям брои животни от чужбина.

-По отношение на селекцията-експертите казват че средно 20% е неиния дял в производството- направо си изоставаме. Най популярните методи за повишаването на продуктивноста-кросбрединга, хетерозисния ефект са си табу за нас. За селекцията по генотип си говорим от три години и сме все още на дебат на маса или по сайтовете.

Ами сякаш това е достатъчно. Дано след две години да не ми дадете да отговарям на тези въпроси.

 

ОСТАВИ КОМЕНТАР

Please enter your comment!
Please enter your name here