Още по модела – г-н Тодор Арбов

0

В последните ни публикации се опитахме след съвземането от пандемията да дадем едно ново начало.

1 част – Михаил Михайлов: Ново начало / Сп. “Агро пари”

За съжаление, много бързо се забравиха негативите на напрегнатите месеци март и април и се върнахме единствено до искането за де минимис или други помощи. Разбира се, те не могат да бъдат кой знае какви и сега се въртят до 7000 евро таван.

Въпреки това ще даваме трибуна и на други мнения и предложения. Днес ще публикуваме едно изказване от края на 2017 г от г-н Тодор Арбов, до което се доближават много и нашите виждания по модела.


Тодор Арбов:. При силна кооперативна структура може да има ферма и с 2 крави – нищо лошо, ако някой друг (кооперацията) поеме дейностите, изискващи скъпоструваща техника за производство на силаж например. При сега съществуващият модел ферма с 30 крави не може да си позволи пълна технологична независимост, а услуги няма от къде да получи. Следствието от тази ситуация е глад – кравите се изкарват на нещо, което носи името пасище, но там има трева не повече от 2-3 месеца в годината – и който оживее….Средната млечност под 4000 кг в България е доказателство за това. Искам някой да ми даде пример за сегашна ферма в България с 20-30 крави, която дои 8-9 хиляди литра мляко на лактация и може да оживее без субсидии.

 В Канада обаче има – има кооперации или по-големи съседи, които оказват услуги на по-малките за производство на фуражи. Има и такива фермери с 20-30 крави, които са милионери, чрез прилагане на най-нови технологии на геномна оценка, сексирана сперма и нови методи за ембриотрансфер (OPU/IVF) и фокусиране върху генетиката – производство, сексирани ембриони, юници за разплод.
Сега вече има и интернет търгове за такива продукти. Средния размер на млечна ферма в Канада е 70 крави, има и ферми с 200-500 крави, което означава, че има и много такива с 20-30 крави, за да се получи средната цифра. И всички тези ферми са семейни. Много важен фактор за успеха на малките семейни ферми са опита и знанията на фермерите – от лечение и осеменяване на кравите до обработка на земята, приготвяне на силаж и ремонт на трактора – фермерът прави почти всичко сам.

За съжаление в България има много малко истински фермери – собственикът на 30 крави вече е наел двама работника, защото не обича да става в 5 часа за сутрешното доене.

 Трябва да правим разлика между желания модел и реалната ситуация. Моделът за семейна ферма в никакъв случай не може да бъде само с един размер. В Уисконсин има семейни ферми и с 500 и с 1 000 крави. При висока степен на механизация един човек обслужва 100-120 крави. Работят трима братя заедно с жените, а децата помагат след училище.
Това трябва да се види от българите за да повярват.

Сега навлизат вече и роботите.  Един робот обслужва 60 крави. Фермерите, преминаващи към роботи, веднага слагат 2 и размерът на семейната ферма става 150 крави (заедно със сухостойните). Това се прави с цел технологична сигурност, защото ако се счупи единия робот и фирмата по редица причини не успее да го ремонтира навреме – кой и с какво ще дои кравите. Размера на фермите не е най-важния въпрос за изработване на аграрна стратегия – той може да бъде всякакъв в зависимост от икономическия модел (кредитиране, данъчна политика и т.н.) и съществуващите пазари за съответната продукция.

Колкото и някои да не са съгласни, пазарът определя количеството и качеството на произвежданата продукция и това няма нищо общо с неолиберализъм.

 

ОСТАВИ КОМЕНТАР

Please enter your comment!
Please enter your name here