Преработка мляко – 2019 г

0

време за прочит: 4,5 минути

Агростат публикува един от основните си доклади относно Дейността на млекопреработвателните предприятия в България през 2019 година.

Млекопреработвателни предприятия

През 2019 г в страната са работели общо 238 млекопреработвателни предприятия. С други думи имаме 21 нови предприятия, или с 9% в повече от 2018 г. Увеличението е при еднлочните търговци – 36 предприятия. Основното количество мляко обаче се преработва от 195-те търговски дружества. Същите обработват 96.5% от всичкото обработвано мляко. В тези предприятия са работели 7859 служители. За годината са реализирани продукти за 927 млн. лева, което е с 11% повече спрямо 2018 година.

Преработено мляко

У нас се преработва основно краве мляко, което е  94% от всичкото преработено мляко. Определено можем да твърдим, че по-голямата част от кравето мляко, което влиза във фермите, е минало през „модул мляко” и е с отговарящо микробно число и соматик.
Става дума за над 3000 бр ферми в които се отглеждат над 160 000 бр крави от всичките 215 000 бр млечни крави в началото на годината /2019 г/. По отношение на качествените показатели сме жив зян, защото не се води селекция от години по отношение на признаците масленост и протеин. Според доклада, средният процент м.в при кравето мляко е повече от скромен – 3.68 и протеин – 3.24%. С други думи разхождаме с цисетрните повече вода, отколкото масло и протеини.

Всичкото преработено краве мляко за годината е 632 538 т. От него обаче трябва да извадим внесеното от чужбина сурово мляко в рамките на 12 400 т, 900 т концентрирано мляко, 6 921 т мляко и сметана на прах и 6378 т концентрирано мляко. В крайна сметка, нашето мляко което участва в млекопреработването е под 600 000 т.

Овчето мляко представлява 23 469 т, което е нищо на фона на 900 000 бр млечни овце, както се водят. Намалението е с 4.7%. Успокояваме се, че качествените показатели на овчето мляко са добри – 6.47% м.в и 5.17% протеин. С произведените 6 586 т овче сирене, не можем да бъдем конкурентни  въобще.

Преработеното Козе мляко е 9291 т. По-голямото количество преработено мляко през 2019 г въобще не трябва да ни радва, защото през 2017 г количеството мляко е било по-голямо. Качествените показатели на козето мляко също не са впечатляващи – м.в 3.6% и протеин – 3.35%.

Биволско мляко. Имаме преработено 4 760 т, което е с 2000 т в повече от 2017 г. обеснението е, че отпреди две години се въведе изискването от биволица по 400 кг минимум и също така се увеличи броят на биволици под селекция, поради доста примамливата субсидия, която се дава на тези животни. Качествените показатели са – м.в 6.92% и протеин – 4.2%

Другото мляко, което се произвежда в страната, това е магарешкото мляко, но е ясно че за него няма информация.

От четирите вида получени млека в страната, плюс внесените млека от ЕС и трети страни, в мандрите за преработка са влезли 670 085 т, което е с 8730 т в повече от миналата година. Самото ни производство прилича на манифактура със средна годишна преработка на 2815 т мляко от мандра и средно дневна преработка от 7.7 т мляко. Наистина тези цифри са чисто математически, но е факт.

Таблицата за преработката на мляко не може да ни послужи за никакви анализи, защото има райони, в които има мандри, а млякото се внася от други райони и обратно.
Но все пак, като водещ  производител е Централен южен район. На второ място е Централен Северен район, където на практика няма големи ферми. На трето  място е Югоизточен район, но там имаме намаление на преработката, което не е случайно. В двата невралгични района Ямбол и Бургас, мандрите са по-малко от пръстите на едната ръка. Влияние за това оказва и напрегнатата епизотична обстановка. Североизточния район живее на стари успехи и продължава да намалява производството. Съживяване има през последните години в Северозапдния и Югозападния район.

Следват и най-интересните цифри от анализа.Според данните Директни продажби, собствена консумация и друга употреба на мляко в стопанствата се използват 241 769 т сурово мляко, като само кравето е 165 813 т. С други думи 26.5% от млякото не влиза в предприятията. В това няма нищо лошо, ако тези количества се консумират от фермерите и техните семейства.
Дали обаче е така.

По отношение производството на млечни продукти, имаме намаление при ароматизираните млека с -15%, което показва, че у нас потребителят все още предпочита натуралното кисело мляко. Имаме минимално намаление на течното мляко, вероятно дължащо се на по-големия внос от Румъния и Чехия. Минимално намалено е производството  на овче и биволско мляко, докато при кравето и козето сирене имаме увеличено производство с 11%.

Изводите:

  • Количествата преработено мляко през 2019 г е идентично на 2018 г +1.3%;
  • Нямаме големи отклонения и по произведените млечни продукти, като количество в сравнение с 2018 г;
  • Осигуряваме средно по 14.2 кг сирене на глава от населението;
  • Качеството на получаваното и преработвано мляко, по отношение на м.в и протеин не е добро и не позволява да се правят по-специални продукти, съответно и с по висока пазарна цена;
  • Гореказаното е съвсем нормално защото селекцията ни е насочена най-вече за подобряване количеството мляко. Неписаната забрана за кросбрединга и кръстосването с породи имащи високи показатели, също допринася за това положение;
  • Определено има проблем с тези 241 769 т мляко оставащи по фермите. Ако те се вливат безшумно на пазара, тяхното влияние върху пазарните отношения е голямо.
  • Нормално е веднага да се направи генерален анализ по веригата производство, доставки, преработка и търговия с мляко и млечни продукти. Ситуацията в сектора се изменя всеки ден и определено не сме готови в момента да изберем точната посока. Ако не се започне работа по промяна, ще продължават някои да ловят риба в мътна вода.

Изготвил анализа: Михаил Михайлов

ОСТАВИ КОМЕНТАР

Please enter your comment!
Please enter your name here