1 част: Поведението на биволите

0

време за прочит: 5 минути

  • В резултат на продължителната адаптация на биволите към климатичните условия, храненето и други са настъпили съществени изменения в строежа и особено в функциите на органите и системите, които имат тясна връзка с външната среда.
  • Реакцията на биволите и приспособяването им към условията на околната среда имат важно значение, както за тяхната продуктивност, така и за рационалното използване на средствата за производство.
  • Това налага да се ползват поведенческите реакции на животните и физиологичните механизми, които лежат в основата им.
  • Кои са по-важните поведенчески реакции при малачетата през първите 24 часа след раждането и какво показват те? Още първите минути след раждането – повдигат глава, отърсват се, мърдат уши, правят опити за стъпване на предни крака. Тази тяхна активност е обяснима, тъй като те се раждат напълно оформени – анатомично, морфологично и физиологично.
  • Първият опит за ставане се наблюдава на 11 –ата минута (6-21- ата мин.), първо ставане – на 45 -87 – ата мин.
  • Най-ранните опити за поява на безусловния рефлекс на бозаене се правят на 56 минути  след раждане, а най-късните – 6 часа. При телетата първите опити за забозаване се наблюдават  много по-рано – 17-39 мин. след отелване.
  • Първото забозаване се извършва в интервала от 71-ата мин. до 6 – 7 часа след раждането. Не чакайте този дълъг интервал , а помогнете на малачето! Не забравяйте за ценните качества на коластрата и за нейното предназначение, а така също за бързата й промяна през лактацията.
  • Средната продължителност на едно бозаене е 14-15 мин. Колкото по-често бозае малачето, толкова по-кратки са бозайните периоди. За една минута малачетата извършват от 80 до 117 смукателни движения. През първия ден след раждането малачето бозае около 5 пъти. Помислете върху това и решете сами дали е достатъчно двукратното хранене на малачето.
  • Непосредствено след раждането малачетата появяват безусловно – ориентировъчно – изследователски рефлекс. А след това постепенно започват да създават свои денонощен ритъм.
  • През първото денонощие след раждането малачето предимно лежи (През 70-80 % от времето) и по-малко стои (20-30 % от времето). През този период малачетата дефекират около 4 пъти, а уринират 5 пъти.
  • Преценката на системите за отглеждане на биволите от етологична гледна точка имаме решаващо значение. Тя се основава на проучване на така нар. “основни” фактори. За такъв се приема поведението, свързано с храненето, с почивката, с активността, с продуктивността и др.
  • Под понятието “почивка” е прието да се разбира пребиваването в легнало и стоящо положение, ако животното не проявява друга активност освен преживяне. Независимо, че стоенето се смята, като форма на почивка, тя е качествено различна от почивката при лежане, тъй като обмяната на енергия е повишена и съответно топлопродуктивността е увеличена. Енергийната обмяна при стоене и бездействие е по-висока в сравнение с тази при лежане.
  • Двигателната активност включва специфична и неспецифична активност. Всяка поведенческа проявя по своята същност е двигателна активност. В практиката под двигателна активност се имат предвид главно две поведенчески прояви – стоене и движение.
  • Изследвани са следните форми на поведение: хранително поведение, свързано с почивката; поведение, свързано с двигателната активност; поведение по време на доене.
  • Проявите, по които се съди за хранителното поведение, са: продължителността на хранене и преживяне и разпределението им в денонощието. Регистрира се и положението, с което животните преживят – прави или легнали.
  • Като основен показател, характеризиращ почивката, се използва времето, през което животните лежат. З двигателната активност се съди по времето на стоене в движение. Времето за хранене е функция на честотата на хранене и продължителността на едно хранене. Броят на преживните периоди при биволиците и малакините за едно денонощие е от 11 до 17, а при малачетата  те са с по-широк диапазон – 7 – 15 в зависимост от възрастта. Общата продължителност на времето, изразходвано за преживяне при биволиците  и малакините, е средно 6 -7 часа, а при малачетата – 5-12 часа. Средната продължителност на отделния преживен период при малачетата е 33-34 мин., а при биволиците и малакините той е по-дълъг. Преживният период е най-кратък по време на доене. При биволиците не съществува пряка взаимозависимост между доенето и възникването на преживният процес. Преживните периоди през нощните часове са по-продължителни.
  • Показателят, характеризиращ преживния процес, е индексът на преживяне (минути/кг сухо вещество). Преживният индекс при хранене с груби фуражи зависи от физическата форма и от съдържанието на груби влакнини. При малачетата се наблюдава по-голям преживен индекс (43-114). Това показва, че те отделят повече време за преживянето на 1 кг. сухо вещество. Може би това е една от причините за по-доброто използване на грубите фуражи от биволите в сравнение с говедата.
  • Малачетата отделят от 26 до 32 % от времето в денонощието за преживяне. То се осъществява главно през нощта в легнало положение (60-85 %). Големият разход на енергия при преживянето е причина то да се извършва през нощта и в легнало положение. Броят на дъвкателните движения за преживянето на една хапка при малачетата е различен (28-66) и зависи главно от дажбата.

Продължителността на едно дъвкателно движение при преживяне е от 0,75 до 1,1 секунди. Независимо от състава на дажбата малачетата дъвчат по време на преживяне по-бавно. Това е видова особеност. Когато се разглеждат  данните за продължителността на преживянето броят и времетраенето на отделните преживни периоди и броят на дъвкателните движения за една порция повърната маса, трябва да се има предвид, че те зависят от вида, качеството и количеството на фуража, състоянието и продуктивността на животните, сезона и др.

Патриция Къцъркова

ОСТАВИ КОМЕНТАР

Please enter your comment!
Please enter your name here