1 част – Михаил Михайлов: Селекцията – ние, другите, накъде / Сп. “Агро пари”

1

време за прочит: 4,5 минути

Вече свикнахме да живеем с коронавируса, да изпълняваме изискванията, да понасяме икономически загуби. Сега свикваме да се изправяме и продължаваме напред. Животновъдите свикнаха и изпълняват мерките за биосигурност на фермите и най-вече за работниците.

Продължават да работят с тайната надежда, че ще има някакви компенсации за направените непланирани разходи, за бързия старт на цената на млякото надолу и други обстоятелства свързани с кризата. Засега Министерството отвори и мярка за биосигурност, с която ще подкрепи фермерите. Подготвя се мярката за намаление производството на мляко за тези които искат. Вероятно ще има и други помощи. Много от предприятията свързани със земеделието започнаха работа на пълни обороти.

То няма и друг начин. Този народ трябва да се храни. По находчивите и опитни „бизнесмени”първи влязоха в час и дори някои от тях се опитаха да ловят риба в мътна вода. Най-лошия пример е с фалшивите дезинфектанти, както се изнесе в пресата. Други, свалиха изкупните цени на суровата продукция и в същото време увеличиха цените на преработената продукция в търговската мрежа.

Да, в Европа изкупните цени на суровото мляко паднаха, но това се дължи най-напред от   свръх производството на мляко и липсата на активност в каналите HO-RE-CA (хотели, ресторанти и кафенета).  При нас няма такъв проблем защото ние нито имаме свръхпроизводство, нито можем да задоволим нуждите на страната от наше производство. Годишните отчети показват, че вноса на млечни продукти се движи около 20%.  Осигуряваме 130-140кг мляко на човек от населението, но млякото което е обработено официално и съответно са платени всичките данъци е около 100кг на човек, като в него влиза и млякото от което са направени продукти и са изнесени.

Къде сме ние по отношение на селекцията – може да се каже, че сме с много години назад.

Нещо куца. Нещо не го правим като хората. Без много приказки, само средната млечност, която имаме за последните години говори достатъчно – 3900 кг от крава. Наистина, от кравите под селекция имаме много добри резултати. Развъдните асоциации рапортуват за средни резултати от 5600 до 7100 кг мляко от различните породи. Имаме над десет ферми с млечност над 10 000 кг, имаме рекодьорка крава от стопанството на семейство Узунови от Сливен с над 17 000 кг. И въпреки това, погледнато по селекционните показатели с които работим, сме на ниво 1976 г, когато другите и ние внедрихме изследването на признака протейн.

През 1990 г младият тогава, а сега професор г-н Живко Кръстанов, амбициозен и знаещ, започва внедряването на линейната оценка на животните. Създаде екип от експерти, на които основната работа беше да преценят младите животни. За всяка област по един. Стартира и програма за изчисляване на развъдните стойности за цялата популация. Първи у нас в Източна Европа  този екип стартира програмата Анимал модел. Сега пак се прави нещо, вероятно има написани резултати в докладите. Въпросът е верни ли са тези данни, използват ли се при селекцията, има ли резултат от това. Доколкото знам, черешката на тортата сега е да се изготви случен план – след линейна оценка на животното и да се пусне в някоя програма, като най-важният показател е да не се допусне родство.
И това не е малко.
Това доста успешна го правят фирмите, които продават сперма и този случен план се явява като бонус за фермера с малкото допълнение, че той е длъжен да купува сперма от дадената фирма. Е, някои асоциации изследват и соматичните клетки и смятат развъдни стойности. Въпросът е използват ли я пълноценно тази информация. . Селекцията, генетичната наука се развива много бързо. Ние още се занимаваме с доказване на бащинство, а хората изчисляват развъдната стойност на бика още когато е в зародишна форма.

Някой ще каже имаме и много добри резултати.
Да така е. Но в случая „играта” се играе отборно.
В таблицата за млечност  към ЕС пише: България – средна млечност от крава 3678 кг/ 2018 г/ зад нас е единствено Румъния с 3279 кг, но те имат над един милион крави. Целта на селекцията е, първите да „повлекат” изоставащите – с доставка на елитен разплоден материал, предаване на опит и ноу-хау.
И още нещо. Тези ферми, които са водещи сега, в болшинството си са внесли животните от водещи страни в млечното говедовъдство. Интересно е, ако се извадят стадата с вносни животни, каква ще бъде средната млечност на останалите стада.

Следва 2 част

1 КОМЕНТАР

  1. Селекцията в за промишлените ферми, кросинговърите да си ги правят нищо напротив, аз предпочитам мляко от фамилна ферма.

ОСТАВИ КОМЕНТАР

Please enter your comment!
Please enter your name here