2 част – Михаил Михайлов: Селекцията – ние, другите, накъде / Сп. “Агро пари”

0

време за прочит: 5 минути

Както писах вече, селекция уж от нов тип, започнахме през 2005 г. Тогава по настояване и с голямата помощ на един бивш зам.министър г-н Цветан Димитров се даде старт на Развъдните асоциации. Първа стартира асоциацията в гр.Сливен, за да се стигне до днешния ден с повече от 40 Развъдни асоциации.

По искане на ЕС държавата ни трябваше да предаде дейността по селекция на Развъдните организации до 2006 г. Както е нормално за нас, това все още не се е случило на 100%. Има породи, които се контролират от държавата. В Закона за животновъдство е дадено изключително много власт на Изпълнителната агенция по селекция и репродукция в животновъдство по отношение на селекцията. Обявена е като контролен орган, а е натоварена с куп дейности свързани със селекцията.
Ами как да се справи този екип, с толкова много дини под една мишница. В централата работят двадесетина души, които отговарят за всичко – контрол на изпълнение задълженията на РА, всякакъв вид мероприятия свързани с животновъдството, законодателство, отговорност за автохтонните породи, участие в работата на Европейски организации, доклади на Национално ниво, проверки колкото искате. Всъщност всичко каквото се случва по селекцията те трябва да са там.
И не само това.

Трябва да управляват генетична лаборатория, да стокират семенна течност, да правят безкраините и ненужни справки, да контролират всяко животно което взема субсидия, да водят регистър на разплодниците. Накрая да оглавяват Съвета по генетични ресурси, който определено не изпълнява предназначението си. То няма и как да стане. Председател на Съвета по Наредбата е директора на ИАСРЖ. Съветът е революционния орган в случая по отношение на селекцията. Държавата, като правило е консервативния фактор. Председателят на Съвета по генетични ресурси по Закон е директора на ИАСРЖ. Кажете от коя страна на барикадата трябва да застане този човек.  Имаме една поговорка, всяка жаба да си знае гьола. Или си истински проверяващ – с вратовръзка и бяла якичка и знаеш всичко за проблема и раздаваш актове или ставаш един служител, който го разпъват навсякъде и за всичко е виновен той.

Развъдните асоциации също вървят бавно нагоре. При тях главната цел е да защитят по голяма субсидия,  да се представят добре пред контролния орган, фермерите им да си получат субсидиите и платят членския внос. Повечето асоциации през последните години успяха да изчислят развъдните индекси на животните си, да дадат оценка на използваните разплодници, да оправят родословието и да почнат да ползват някои програми за съешаването. За съжаление не можем да знаем подробно какво са постигнали, защото няколко асоциации си позволяват да предоставят годишните си доклади. Селекцията, генетичната наука се развива много бързо.

В повечето програми на асоциациите е записано, че ще произвеждат разплодници. Пълна химера за нашето говедовъдство. Какви бици ще произвеждаме, като имаме информация само за няколко признака. Скоро бях чел, че признаците при новата генерация световни бици вече са над 50. Нямаме пълна информация за майката, нямаме генотип, нямаме и селекционна цел, защото млякото у нас се изкупува на килограм, без да се отдава голямо значение на маслеността, протеина, клетките и още много други признаци характерни за млякото.
Много пъти нашите фермери казват – много е висока цената на млякото в Холандия. Не се обръща внимание или се премълчава, че цената за килограм мляко е 35-37 цента в Холандия, но приравнена за мляко с  масленост 4.4% и протеин 3.45%. Плюс изисквания за други признаци.
Другият въпрос е, че нашите субсидии били по-ниски от на холандците. Да така е. Те вземат два пъти повече субсидии от нас, но дават три пъти повече мляко.

При  производството на бици сме изостанали толкова много в селекцията и определено трябва да се сбогуваме с мечтата да имаме бикопроизводство, да произвеждаме сперма и да продаваме в чужбина.
Това звучи, като приказките от хиляда и една нощ.
Никога повече няма да имаме производство на бици за ИО. Също така стокираната сперма от наши бикове е нормално да се изхвърли в канала. Да продължи производството само на сперма от наши породи. Тук може да се допълни, че в лабораторията работим с технология от 70-те години на миналия век. Гърците и турците преди няколко години се опитаха да открият техни Станции за изкуствено осеменяване и както ги откриха така и ги закриха.
Ако някой си мисли, че бикопроизводството и спермопроизводството е проста работа, се лъже много.
Искам само да ви напиша, какво щеше да се дискутира на отложения конгрес на Световната федерация на Холщайн, за да видите докъде са отишли другите.

– Какви са генетичните параметри за емисиите на метан (CH4),
– Какви прокси сървъри могат да се използват за оценка на CH4емисия
– Въздействие на геномния предварителен подбор.

Разбрахте ли нещо.

В допълнение.
Ние имаме много добри учени, много добри екипи. Печелят симпатиите по време на международните форуми. Хубавото е, че са млади хора. Имат и добри учители. Имат много неща в папките. Въпросът е, това да отиде във фермите .
Дано да се случи.

Преди три години Националния съюз на говедовъдите в България презентира един Доклад, в който засегна най-пърливите въпроси по селекцията. Докладът беше изготвен с голямата помощ на нашия международен експерт по животновъдство г-н Тодор Арбов. Изключително интересно е да прочетете, какво написахме в този доклад.

Следва 3 част

ОСТАВИ КОМЕНТАР

Please enter your comment!
Please enter your name here