Доколкото имаме информация,засега у нас еднократно се дои само в една ферма. Това е фермата в с.Дамяница на г-н Филип Харманджиев. Какво е направил той за период от няколко години в тази връзка, може да прочетете в материала
След новозеландските фермери и нашия Харманджиев, по ред причини доенето веднъж на ден (OAD) се превръща в привлекателен вариант и за ирландските млекопроизводители. Какви са причините:
– Недостиг на квалифицирана работна ръка;
– По-добър начин на живот и спестяване на труд;
– Работа извън фермата;
– По-висока цена на млякото;
– Кравите не трябва да изминават дълги разстояния;
– Доенето се прави по-привлекателен вариант за наследника;
– По-възможно е да останете да доите, отколкото да се пенсионирате.
Доенето веднъж на ден бе разгледано на отворения ден на ирландските говедовъди.
„Това не е съвсем нова концепция. Много фермери използваха доенето, когато имахме квоти. Това широко се практикува в Нова Зеландия. Ако вършите лоша работа два пъти на ден, тогава не се приближавайте до доенето веднъж на ден – казва един от шефовете на Тегаск.
Преминаването към доене веднъж на ден изисква внимателно планиране от две до три години. Препоръчва се двумесечен пробен период. Това ще идентифицира кравите, неподходящи за такова доене, които трябва да бъдат отстранени или заменени .
Преминаването към доене веднъж на ден ще повлияе на обема на млякото и добива на млечни твърди частици (MS). Увеличаването на броя на кравите с 5-10% повече може да компенсира спада в първоначалното производство на мляко.
Най-големият „хит” на производството се случва през първата година на OAD. Това е 26% намаление на полученото мляко от крава и 20% намаление на добива на „твърди частици”.
От друга страна обаче мазнините се увеличават с 10.3%, а протеинът скача със 7.3% в сравнение с доенето два пъти на ден.За пет до шест години на еднократно доене добивите трябва да се стабилизират с около 6-10% по-ниски от доенето два пъти на ден.
За да бъде успешна тази система са необходими крави, които отговарят на системата. Кравите с лоши виме трябва да бъдат извадени от стадото, а кравите на първа лактация трябва да бъдат сведени до минимум.
Твърди се, че кръстоските Холщайн – Джерси се адаптират по-добре, тъй като имат по-малък обем и по-висок състав на мазнини и протеини.
Най-важният фактор обаче са печалбите. Те са също толкова добри и по-добри от доста ферми с двукратно доене. Въпреки, че ще има спад в прехода, следват редица фактори, които ще компенсират това.
Цената на млякото ще бъде до 5 цента / кг по-висока поради по-високия състав на мазнини и протеини, за съжаление това не може да се случи в България, защото твърдите частици в млякото у нас не се оценят.
Ще има намаление на разходите за здраве на стадото поради намаление на куцотата, по добра заплодяемост и съответно дълголетие.
